Хамелеонът се завръща

39.

Адресът, който търсеха, беше Оушън Булевард 535 в Санта Моника. Карлос реши да мине по панорамния път по брега на Тихия океан.

Крайбрежната магистрала на Лос Анджелис е мястото, където са снимани по-голямата част от американските реклами за коли. Шосето преминава по брега на Тихия океан от пясъчните плажове на Южна Калифорния до насечените скали на Северозапада. Преминава през старомодни крайбрежни градчета, много природни паркове и резервати.

Слънцето се беше вдигнало високо, температурата клонеше към 35 градуса и плажът на Санта Моника гъмжеше от хора. Ако зависеше от тях, двамата детективи щяха да вземат по една студена бира в някое от множеството крайбрежни барчета и мързеливо да гледат преминаването на деня, но нямаха избор.

Жената се казваше Рейчъл Блейт, но клиентите й я знаеха като Кристал. Робърт знаеше, че известният наркобос ще се опита да намери убиеца на Джени с всички средства. Краля познаваше улиците по-добре от детективите. Имаше връзки във всяка мръсна дупка. Робърт искаше да разбере, ако той откриеше нещо.

Докато Карлос паркираше, той набързо прегледа информацията, която имаха за Рейчъл Блейт.

— Само толкова? Това ли е всичко, което знаем за нея? — попита, докато четеше документа, даден му от Карлос.

— Да, чиста е, няма присъди, няма арести. Отпечатъците й ги няма в системата. Примерна гражданка.

Робърт направи разочарована гримаса. Това означаваше, че не можеше да използва полицейско изнудване като метод за убеждение.

Сградата на номер 535 беше впечатляваща. Лъскав двайсететажен жилищен блок, който внушително се издигаше над Оушън Булевард. Всеки апартамент имаше балкон колкото една средно голяма стая. Във входното фоайе имаше мраморен под, кожени дивани и полилей, който подхождаше повече за Бъкингамския дворец, отколкото за Санта Моника. Апартаментът на Рейчъл беше номер 44С, но когато наближиха стаичката на портиера, Карлос леко докосна ръката на Робърт и направи знак с глава към асансьора. От него току-що беше слязла негърка с впечатляваща външност. Правата й черна коса се спускаше небрежно върху раменете. Носеше тесни дънкови шорти и жълта фланелка, стегната в талията. Фигурата й беше достойна за централния постер на „Плейбой“. Чифт черни очила „Гучи“ защитаваха очите й от дневната светлина. Робърт веднага я позна като едно от момичетата, които бяха седели на масата на Краля в петък вечер. Детективите я изчакаха да ги отмине и да излезе на улицата. Няколко крачки им бяха достатъчни, за да я настигнат.

— Госпожице Блейт? — извика Робърт, когато се изравни с нея.

Тя спря и се обърна.

— Здравейте, познаваме ли се? — попита весело.

Робърт бързо показа значката си, Карлос — също.

— Бихте ли ни отделили няколко минути?

— Направила ли съм нещо? — без особена загриженост се поинтересува тя.

— Не. Искаме да поговорим за една ваша приятелка.

— Коя?

— Джени Фарнбъро.

Тя ги огледа изпитателно, отделяйки не повече от две секунди за всеки от двамата.

— Нямам представа за кого говорите — отвърна закачливо.

— Имате, и още как. — На Робърт не му беше до игрички. — Работила е за Краля също като вас.

— Краля ли? — Тя се намръщи и поклати глава, сякаш нямаше представа за кого става дума.

— Вижте, имахме тежка седмица и също като вас и ние предпочитаме да се приличаме на слънце, вместо да се занимаваме с това. Тъй че колкото по-бързо престанете с увъртанията, толкова по-скоро ще си тръгнем да правим онова, което сме решили. В петък бяхме във „Вангард“ и вие седяхте на неговата маса, затова не се правете на глупава, не ви отива. Както казах, не се интересуваме от вас, само имаме нужда от помощта ви.

Сега тя си спомни, че ги е виждала. Освен това се сети, че мускулестият синеок детектив й се беше сторил доста привлекателен. Вдигна черните очила на челото си, като подпря с тях бретона си. Осъзна, че няма смисъл да отрича, че познава Краля и Джени. Ако искаха да я арестуват, вече щяха да са го направили.

— Добре, но не съм виждала Джени, откакто реши да напусне. Не знам с какво мога да ви помогна.

— Да напусне ли? — не скри изненадата си Карлос.

— Да, мисля, че беше решила да се прибере в родното си място.

— Откъде знаете?

— Така ни казаха.

— Краля ли?

Рейчъл си пое дълбоко дъх и го задържа за секунда-две.

— Да.

Робърт знаеше защо Краля е излъгал Рейчъл и другите момичета. Щяха да изпаднат в паника, ако разберяха, че Джени е била отвлечена, измъчвана и убита. Той беше техен шеф, но също и закрилник, трябваше да ги пази. Робърт се замисли каква част от истината е разумно да разкрие. Ако кажеше какво наистина е станало, щеше да всее паника в лагера на Краля. Реши да не го прави — поне засега.

— Виждали ли сте този човек? — попита той и показа снимката на Джордж Слейтър.

Рейчъл я погледна за няколко секунди.

— Ъ… не знам.

— Разгледайте я добре.

Робърт беше сигурен, че го е познала, но инстинктите й я накараха да излъже.

— Може би… в някой клуб или на някое парти.

— Частно парти?

— Да, може би на някое от екстремните партита, ако не се лъжа. — Тя прехапа долната си устна, сякаш се опитваше да си спомни нещо. — Да, почти съм сигурна. Той обичаше твърдия секс. Не знам как се казва, ако това е следващият ви въпрос.

— Не, това не е следващият ми въпрос — поклати глава Робърт. — Какви са тези екстремни партита? — добави с любопитно изражение.

— Така ги наричаме. Хората обичат да купонясват, а някои предпочитат по-разкрепостените забавления, всеки има някакви фантазии. Екстремните партита са свързани с тези фантазии, с фетиши.

— Какви например? — намеси се Карлос с нарастващ интерес.

Рейчъл го погледна и пристъпи към него.

— Всичко, което те възбужда, сладурче. — Нежно погали с пръсти лявата му буза. — Гумени дрехи, връзване, болка… а може би просто обичаш по-грубите ласки?

Намигна му съблазнително. Карлос се отдръпна смутено, изчерви се.

— Съжалявам, че трябва да прекъсна тази романтична увертюра, но какво точно става на тези партита? — намеси се Робърт.

Рейчъл се облегна на една паркирана кола.

— Всичко каквото ти дойде на ум. Защо? Интересувате ли се?

Робърт се престори, че не е чул въпроса.

— И вие сте ходили на подобни партита, така ли?

— На не едно — небрежно отговори жената.

— Ами Джени?

— Да, и тя.

— Колко момичета отиват на такова парти? — поинтересува се Карлос.

— Зависи колко са гостите, но обикновено отиваме десет или петнайсет момичета, плюс някои други.

— Какви други?

— Ако партито е много голямо, с двайсет-трийсет гости, трябват поне петнайсет-двайсет момичета, плюс момчета.

— Момчета?

Наивността на Карлос разсмя Рейчъл.

— Да, сладурче, момчета модели. Както казах, хората имат всякакви фантазии. Някои обичат да го правят с момчета. Всеки получава каквото харесва. Тебе това ли те възбужда, сладък?

Потресеното изражение на Карлос развесели Робърт.

— Не, разбира се, че не — категорично заяви младежът.

— Радвам се — отбеляза момичето и отново му намигна кокетно.

— Спомняте ли си да сте виждали Джени в компанията на този мъж на някое от партитата? — намеси се Робърт.

— Възможно е, трудно е да се каже. На тези партита всеки играе с всеки, ако разбирате какво искам да кажа, но си спомням, че съм го виждала да се заиграва с други мъже.

Робърт и Карлос се ококориха от изненада.

— Сигурна ли сте? — попита по-възрастният детектив.

— О, да. Освен това доста се развихряше.

— Как може човек да отиде на такова парти?

— Не може, освен ако не е поканен. Това не са платени партита. Домакинът, обикновено някоя богата мижитурка, наема моделите и поканва когото реши. Ако не си му приятел, няма покана.

Робърт беше очаквал този отговор.

— Тези партита във вторник вечер ли се организират?

— Няма определен ден. Организират се, когато богатата мижитурка реши.

— Миналия вторник имало ли е?

Рейчъл се замисли за няколко секунди.

— Ако е имало, не е било за момичета.

— Да ви е направил впечатление някой по-странен тип на тези партита?

Рейчъл се изсмя:

— Освен онези, които обичат някой да пикае върху тях, да стъпва с високи токчета по топките им, да ги връзва и бие с камшик, да ги облива с разтопен восък и да им пъха разни предмети в задника?

— Да, освен тези.

— Не, не съм виждала по-странен тип от тях.

— Участват ли на партитата други жени, освен моделите?

— Понякога. Някои гости водят жените или любовниците си. Някои двойки са доста разкрепостени — изкиска се момичето.

— Някой да ви е направил по-особено впечатление?

— Не обръщам особено внимание на участниците в партитата. Аз отивам да работя. Външният вид на хората не засяга работата ми. Ако му обръщам внимание, няма да мога да си я върша.

Робърт се досещаше защо.

— Джени във вашия блок ли живееше? — попита Карлос.

— Не. Не знам къде живееше. Не знам къде живеят другите момичета. Краля предпочита така. Както и да е, апартаментът сигурно вече е разчистен.

— В какъв смисъл?

— Всички апартаменти са негова собственост. Когато едно момиче си тръгне, веднага идва друго. Той се грижи добре за нас.

— Вижда се — отбеляза Карлос, като махна към лъскавата сграда. — Какво ще стане с вещите й? Ако е оставила нещо, имам предвид.

— Повечето неща принадлежат на Краля. Той обзавежда апартамента, дава ни дрехи, парфюми, гримове, каквото се сетите. Знае как да глези момичетата си.

Тримата замълчаха за няколко секунди.

— Може ли да си ходя сега? — нетърпеливо попита Рейчъл.

— Да, благодаря за помощта… О, още нещо — извика Робърт след нея.

Тя се обърна и като въздъхна силно, погледна двамата мъже. Отново беше сложила черните очила на очите си.

— Спомняте ли си да сте виждали някого с подобна татуировка?

Той й показа малка рисунка на двойния кръст. Рейчъл погледна листчето, намръщи се и поклати глава:

— Не, никога не съм виждала това.

— Сигурна ли сте?

— Абсолютно.

— Добре. Благодаря отново. — Робърт сгъна листчето и го прибра в джоба си. Подаде една от визитните си картички на момичето. — Ако видите някого с подобна татуировка или срещнете символа на друго място, обадете ми се.

Тя взе визитката и се усмихна:

— Мога и иначе да ви се обадя.

— Мисля, че те хареса — каза Робърт, като потупа Карлос по рамото, след като Рейчъл се отдалечи.

— Мене ли? Каза, че ще се обади на теб. Може пак да се срещнете и кой знае, дори да те заведе на някое от тези екстремни партита.

Качиха се в колата на Карлос, без да обърнат внимание на черния микробус, паркиран от другата страна на улицата. Същата кола ги следеше през целия ден. Шофьорът ги наблюдаваше с мрачен интерес.