Робърт последва указанията на Стивън и двамата се срещнаха до изоставената фабрика в Гардена.
— Боже! Какво ти се е случило? — попита Стивън, когато видя надраното лице на колегата си.
— Дълга история. Какво става тук?
Стивън му подаде бинокъл.
— Там долу, в задната част на сградата.
Робърт погледна натам.
— Много е тъмно. Какво трябва да гледам?
— Близо до северната стена. Ето там — посочи Стивън.
— Чакай… Това микробус ли е? — попита Робърт малко по-заинтригувано.
— Микробусът на Краля. Преди около половин час пристигна с четирима от своите хора и слязоха в подземието в задната част на сградата. Носеха малък арсенал.
Интересът на Робърт се увеличи.
— Какво става?
— Не знам, но разделихме екипа на две. Едните наблюдавахме Краля, а другите следяхме дясната му ръка, оная горила.
— Да, и какво?
— Ами през последните няколко дни се случва нещо. Усилено търсят нещо или някого. Каквото и да е, мисля, че вече го намериха.
Робърт погледна набързо сградата. „Краля не знае, че жертвата не е Джени — помисли си. — Търсил е убиеца и може би е попаднал на следа“.
— Къде са другите от екипа?
— Освободих ги. Нали каза, че не искаш повече да следим приятеля ти наркопласьор. Показвам ти това, защото помислих, че може да ти е интересно. Сега и аз си тръгвам.
— Преди това кажи къде точно отидоха.
— Виждаш ли пътечката зад главната сграда? — Стивън отново посочи към фабриката. — Тръгни по нея. Там влязоха, но трябва да си луд, ако отидеш сам. Къде, по дяволите, е новият ти партньор?
Робърт се поколеба, преди да отговори с не много убедителен тон:
— След малко ще дойде.
— Искаш ли да се обадя за подкрепления?
— Не, ще се справим.
Робърт знаеше, че капитан Болтър ще получи удар, ако поиска подкрепления след разговора, който бяха водили по-рано.
— Както искаш.
Стивън се качи в колата си и отпътува.
— Какво правя, по дяволите? — измърмори, докато проверяваше пистолета си. — Не ти ли се събраха достатъчно опасности за един ден, Робърт?
Извади малък фенер от жабката и тръгна към пътечката, която му беше показал Стивън.