Хамелеонът се завръща

40.

Робърт лежеше буден в мрака и гледаше тавана. Умът му беше твърде зает с мисли, за да заспи.

Това ли беше начинът, по който убиецът избираше жертвите си? От барове, клубове, партита?

Този убиец не действаше по определена закономерност и Робърт имаше чувството, че пропуска нещо, но не можеше да определи какво. Чувстваше се изтощен, изстискан. Колкото и да се стараеше, мозъкът му не спираше да работи за повече от няколко секунди. Знаеше, че започва да пропада в същата бездна, както преди, и партньорът му е тръгнал по същия път. Не можеше да допусне това да се случи.

Единственият шум в стаята бе лекото дишане на брюнетката, спяща до него. Косата й беше мека и лъскава, кожата й — прекрасно гладка. Присъствието й го успокояваше.

След краткия разговор с Рейчъл Блейт Робърт и Карлос се бяха върнали в отдела. Там Робърт се срещна с Патриша Фелпс, полицейската художничка, и двамата отидоха в апартамента на Изабела. Карлос бе решил да остане в службата, за да провери още няколко неща. Изабела се постара да си спомни всичко, което можеше, за татуирания мъж, когото бе видяла няколко месеца по-рано. Бяха й необходими четирийсет и пет минути и три чаши чай, но накрая Патриша състави компютърен образ, за който Изабела потвърди, че много прилича на мъжа, който беше видяла.

След като Патриша си тръгна, Изабела помоли Робърт да остане през нощта с нея. Разкритието, че може би е говорила с убиеца, я беше наплашило. Чувстваше се самотна и уязвима и Робърт беше единственият човек, към когото можеше да се обърне, единственият, когото искаше до себе си. Той нямаше търпение да продължи търсенето, но не можеше да остави Изабела сама. Не тази нощ.

— Не можеш ли да заспиш?

Робърт не беше забелязал, че е будна. Извъртя се с лице към нея.

— Не, но по принцип не спя много. Нали вече ти казах.

— Не си ли уморен?

— Тялото ми е уморено. Мозъкът ми е буден. Мозъкът винаги надделява.

Тя се притисна до него и нежно го целуна по устата.

— Радвам се, че остана.

Той се усмихна. Изабела едва държеше очите си отворени, облегна главата си на гърдите му. От доста време Робърт не беше прекарвал две поредни нощи с една и съща жена. Нямаше време за любовни връзки, нямаше желание да споделя живота си с някого. Така предпочиташе.

Той внимателно премести главата й на възглавницата и умело се измъкна от леглото, без да я събуди. В кухнята намери бурканчето с нес кафе, което тя бе купила специално за него, и на устните му грейна усмивка. Направи си силно кафе, после отиде в хола и се настани на удобния диван. Не спираше да мисли за двата разпита от изминалия ден. Отново изглеждаше, че е намерил връзка между двете жертви. Джени И Джордж се бяха познавали, нямаше съмнение. „Сексуални оргии — помисли си той. — Може би има сексуален мотив“. Дали убиецът си набелязваше за жертви хора с разюздан полов живот? Все още имаше повече въпроси, отколкото отговори, но Робърт чувстваше, че малко по малко се приближават до развръзката. За първи път в това разследване изпитваше ентусиазъм. За първи път имаха нещо, за което да се захванат — лице може би.

Той отпи глътка силно кафе и се запита колко още чаши трябва да изпие, за да издържи през деня. Погледна часовника си — 6:00. Време беше да се приготвя.

Той бавно отвори вратата на спалнята. Изабела спеше спокойно. Когато излезе, все още не се беше събудила.