Хамелеонът се завръща

63.

Вратата се отвори и въоръженият мъж изблъска Робърт в стаята, като държеше пистолета си допрян в тила му.

— Намерих този боклук да се крие навън. Носеше това — каза мъжагата и хвърли пистолета, който беше взел от Робърт, на пода.

Краля се обърна.

— Детектив Хънтър? Каква изненада.

— Детектив ли? — удиви се Уорън, който беше открил и заловил полицая.

— Какво, по дяволите, ти се е случило? — попита Краля, като огледа насиненото и надрано лице на Робърт.

— Не гледай мен, шефе — побърза да се оправдае Уорън, като вдигна ръце. — Когато го намерих, вече си беше грозен.

Робърт се огледа. Стаята беше осветена с професионални филмови прожектори, а подът — покрит с найлони. Металният стол, на който беше вързана жената, се намираше в средата на стаята. До стената зад Краля имаше масичка с различни ножове. В единия ъгъл на статив бе монтирана полупрофесионална видеокамера, а зад нея имаше още два стола. Няколко секунди бяха достатъчни на Робърт да разбере къде е попаднал.

— Студио за нелегални филми? Много стилно.

— О, бързо загряваш — подсмихна се Краля. — Я чакай малко! Да не мислиш, че аз снимам тези гадости? О, не, по дяволите!

Робърт погледна тримата голи мъже в другия край на стаята, после — съблечения до кръста Джером.

— Да не би да прекъсвам нещо? — подигра им се, като придаде смешен носов тон на гласа си. — Малко нестандартно забавление, а?

— О, много духовито — изръмжа Краля, като вдигна двуцевката си. — Какво, по дяволите, търсиш тук, детективе?

— Бях в квартала. Това е едно от любимите ми места.

— Не си в положение да се шегуваш — предупреди Джером.

Робърт погледна тримата голи мъже.

— Още не си отговорил на въпроса ми, детективе — настоя Краля. — Какво, по дяволите, правиш тук?

Робърт не отговори.

— Чакай малко. — Краля присви очи. — Хитро копеле! Искаше аз да ти свърша работата, нали?

Джером не разбра:

— Какво?

— Знаел е, че ще преследвам убиеца на Джени с всички средства, затова просто е стоял и е чакал да свърша черната работа, да намеря извършителя, а той да се появи в последната минута и да обере лаврите.

— Не беше съвсем така — оправда се Робърт.

— Е, имам лоша новина за теб, детективе. Момичето на твоя компютърен портрет не е Джени. И не я е убил вашият маниак. Убили са я тези отрепки. — Посочи тримата голи мъже. — Изнасилили са я, измъчвали са я, гаврили са се е нея и накрая са прерязали гърлото й. Имам всичко това на филм.

Гневът отново се върна в гласа на Краля и той с нова злоба удари татуирания мъж в слабините.

— Завържете ги за столовете — заповяда за втори път наркопласьорът, като кимна на Уорън.

— Вие сте полицай, направете нещо — проплака дребосъкът с очилата.

— Млък! — изкрещя Уорън и го удари с юмрук в устата.

— Прав е — намеси се Робърт. — Не мога да позволя да отмъщавате, както намерите за добре.

— Не се меси, детективе. Това не е твоя работа.

— Сега стана моя.

Краля огледа стаята и се усмихна подигравателно:

— Мисля, че численото превъзходство не е на твоя страна. Какво ще ни направиш?

— Може да е повикал подкрепления, шефе — намеси се Джером.

— Не е. Ако беше повикал, вече да са тук — отвърна Краля като погледна презрително Робърт. — Вържете ги!

След няколко минути тримата голи мъже седяха вързани за столовете в средата на стаята.

— Чуй ме, още не си сторил непоправимото — заговори Робърт, като пристъпи към Краля. — Нещата все още не са излезли от контрол. Нека да ги арестувам. Остави ги на правосъдието. Ще ги тикнем в затвора до края на живота им.

— На твое място нямаше да се обаждам — предупреди Уорън, като насочи пистолета си към главата на Робърт.

— На твое място нямаше да съм такъв грозник — контрира Робърт. — Кралю, знам, че си разстроен заради това, което са направили на Джени, но нека да решим проблема по най-правилния начин.

Краля се изсмя:

— Думичката „разстроен“ някак не отразява много точно настроението ми. Освен това този е правилният начин. Върни се на земята, детективе. Съдът ще им позволи да се измъкнат, знаеш го. Ще извъртят нещата с някоя процедурна хитрост, както винаги правят. Ако искаш да ги арестуваш, трябва да арестуваш и нас, а това няма да стане, сладурче. Съжалявам, Хънтър, ще се разправим с тях по нашия начин.

— Не мога да стоя и да гледам как ги убивате.

— Затвори си очите тогава. И без това нямаше работа тук. Тези хора отвличат, изнасилват и убиват жени за пари.

Робърт се изсмя нервно:

— От твоите уста звучи много назидателно.

— О, не! Да не би да ме сравняваш с тези боклуци? Аз не принуждавам момичетата да работят за мен. Освен това не ги убивам. Така правят тези мръсници. Каквото и да казваш, това е извратено. Огледай се. Как можеш да сравняваш това с моята дейност?

Ненадейно стената зад тях се разцепи. Висок мъж с бръсната глава и 50-калибров пистолет „Дезърт Ийгъл“ в ръка изскочи през дупката. Очите му бяха изцъклени, зениците — разширени. Изражението му бе като на луд, вманиачен да убива.

Никой нямаше време да реагира. Сред изстрелите Робърт видя своя шанс и се хвърли на пода да търси оръжието си.

Куршумите полетяха без цел или конкретна посока. Един от прожекторите се пръсна. Внезапната промяна на осветлението заслепи всички за части от секундата и Краля инстинктивно залегна. В стената зад него се забиха няколко куршума, пропускайки главата му на милиметри. Уорън изкрещя от болка и грамадното му тяло се стовари на пода. Той хвана лицето си с две ръце и между пръстите му потече кръв.

Джером стоеше като безстрашен войник, готов да посрещне смъртта. Натисна спусъка на автомата си и потокът от куршуми с безупречна точност намери целта. Нападателят се сгърчи и падна по гръб в тайната стаичка. Ударната вълна на куршумите беше толкова силна, че почти отдели краката от тялото му. Той остана да лежи безжизнено на пода. Стрелбата продължи не повече от десет секунди. След като изстрелите заглъхнаха, помещението се огласи от ужасените писъци на тримата голи мъже. Като по чудо всичките бяха живи.

— Млък! — изкрещя Джером и насочи автомата си към тях.

— Спокойно, чернилко! — извика Краля, като насочи пушката към новооткрилата се врата. — Те не са опасни. Провери оня тип.

Направи знак към полуобезобразения нападател.

Уорън лежеше на пода, ръцете и ризата му бяха целите в кръв. Робърт се изправи с пистолет в ръка.

— Всички да хвърлят оръжието!

Краля и Джером насочиха оръжията си към него.

— Стига глупости, детективе. В онази стая може да има още някого. Нямам какво да деля с тебе, но ако ми се изпречиш на пътя, ще те гръмна и окото ми няма да мигне. Не забравяй, че все още имаме числено превъзходство.

Робърт остана с пистолет, насочен към Краля. Служебният му „Уидли Сървайвър“ беше модифициран със спусък двойно по-мек от нормалния. Това и фактът, че обичайното спусково съпротивление на двуцевката беше около двеста грама, означаваше, че детективът може да стреля с около секунда по-бързо от Краля. Узито на Джером беше по-голям проблем, но в момента врагът бе друг. Робърт нямаше намерение да започва нова престрелка и със сигурност не смяташе да рискува живота си заради тримата голи мръсници в стаята. Той отмести пистолета си от Краля.

— Добре, да видим какво има там.

— Уорън, кажи нещо. Как си? Ранен ли си? — извика Краля, без да изпуска от поглед първоначалната си цел.

Уорън изстена като ранено животно, за да покаже, че още е жив.

— Този е мъртъв — обяви Джером, след като провери безжизненото тяло до тайната врата.

Краля се обърна към тримата голи пленници:

— Има ли още някой в стаята, откъдето дойде този боклук?

Никой не отговори.

— Има ли още някой в стаичката? — повтори негърът, като допря дулото до главата на татуирания.

— Не — измънка най-ниският от тримата.

Краля кимна на Джером, който смени пълнителя на автомата си и много предпазливо влезе оттатък.

— Чисто е — извика след няколко секунди:

— Трябва да видя какво става с Уорън. Джером, дръж под око Хънтър.

Джером се обърна и насочи автомата си към Робърт, който му отвърна със същото.

Краля остави пушката на пода и изтича при Уорън.

— Хайде, дай да видя. Мръдни си ръцете.

Уорън плахо вдигна кървавите си ръце от лицето. Краля избърса кръвта с ризата си, за да го огледа по-внимателно. Имаше две големи драскотини — една на челото и една на лявата буза на Уорън.

— Няма дълбока рана — установи шефът. — Не те е улучил куршум. Сигурно някоя отломка от стената те е одраскала. Ще оцелееш. — Съблече ризата си и я даде на Уорън. — Притисни с това раните.

— Шефе, ела да видиш какво има тук!

Нещо в гласа на Джером разтревожи Краля.

— Какво?

— Ела да видиш.