Хамелеонът се завръща

48.

— Какви ги приказваш? Как така липсва една жертва? Всичките са тук, седем от първата серия убийства и две, откакто се активизира пак.

Карлос премести поглед от снимките към Робърт.

— Имаме една жертва, която не е маркирал, на която не е изрязал двоен кръст на врата, за която не ми се е обадил. Имаме жертвата, която не е убил той.

— Жертва, която не е убил той? Друсан ли си? Говориш безсмислици.

— Нищо подобно. Той не уби този човек, както направи с другите жертви… но причини смъртта му.

— Чуваш ли се какви глупости говориш? Кого не е убил?

Робърт погледна по-младия си колега.

— Майк Фарлоу.

— Майк Фарлоу ли?

— Истинският убиец го натопи за своите престъпления. Дори вече го споменах веднъж по телефона, след като убиецът ми се обади, след откриването на обезобразената жена, но по някаква причина не обърнах внимание.

— Да, спомням си, че го спомена. Стоях до теб.

— Това, че е бил натопен, прави Майк Фарлоу жертва.

— Да, косвено — съгласи се Карлос.

— Няма значение. Пак е жертва. — Робърт се върна на бюрото и започна да разлиства документите. — Добре, какво знаем за нашия убиец?

— Нищо — почти се изкиска Карлос.

— Не е вярно. Знаем, че е много методичен, интелигентен, прагматичен и избира жертвите си много, много внимателно.

— Добре — все още неубедено прие Карлос.

— Убиецът не е избрал Майк Фарлоу просто така. Също както останалите жертви, той би трябвало да отговаря на определени условия. Разликата тук е, че жертвата трябва да отговаря на психологическия профил на убиец. По-точно на садистичен, религиозен сериен убиец.

Карлос започваше да разбира теорията на Робърт.

— Искаш да кажеш, че ако бяхте арестували някого, който не се вписва в този профил, нямаше да повярвате, че той е убиецът. Така ли?

— Именно. Убиецът е умен, но знае, че и ние не сме глупави. Нямаше да се хванем на първия човек. Трябваше да е подходящ тип. Правдоподобен. Някой, когото да приемем. Майк Фарлоу беше идеалният избор.

Карлос прокара ръцете си през косата, дръпна я назад и оформи малка опашка с няколко кичура.

— Майк имаше ли криминално досие?

— Да, мамка му. Беше лежал доста време по интернати за превъзпитание на малолетни… Три присъди за разголване на публично място. Обичаше да показва половите си органи пред ученички.

— Педофил? — попита Карлос, като изкриви устни.

— С главно П. Беше лежал двайсет и осем месеца за блудство с дванайсетгодишно момче в обществена тоалетна.

Карлос поклати глава.

— Къде можеш да намериш човек като Майк Фарлоу? — продължи Робърт.

— Убиецът го е познавал отпреди.

— Възможно е, но се съмнявам. Майк беше единак, живееше сам, нямаше жена, нямаше приятелка, нямаше деца. Работеше като боклукчия и прекарваше повечето от свободното си време в четене на Библията, заключен в мръсното си апартаментче. Този тип нямаше личен живот.

— Ами медицински картон? Убиецът може да има достъп до такива картони. Вече знаем, че има медицински познания. Доктор Уинстън каза, че не би се изненадал, ако е хирург.

Робърт кимна:

— Точно за това си мислех.

— Религиозни култове, църкви? Ако Майк е ходил на такива събирания, убиецът може да го е набелязал там.

— Ще проверим тази възможност.

— Какво друго знаем за Майк Фарлоу? — попита Карлос.

— Не много. Нямаше причина да го разследваме повече, след като направи самопризнания. Нали си спомняш?

— Да, спомням си, и това ме навежда на първия ми въпрос. Защо го е направил? Защо е признал за тези ужасни престъпления, ако не ги е извършил и е знаел, че ще бъде осъден на смърт?

— За да сложи край на живота си — уверено отговори Робърт.

— Какво?

— Чувал ли си за хора, които нямат кураж да се самоубият, затова купуват пистолет, излизат на улицата и започват да го размахват. Полицаите идват, казват на въоръжения да остави оръжието, той обаче продължава да го размахва и те го застрелват.

— Да, чувал съм, наричат го самоубийство чрез полицай.

— Точно така. В случая имаме същия мотив. Както казах, Майк беше единак, нямаше приятели, живееше мизерно и нямаше перспектива за нещо по-добро. Очевидно е знаел за Ангела на смъртта.

— Всички знаеха за Ангела на смъртта, медиите се погрижиха за това.

— Така е, затова не е изненада, че имаше религиозни фанатици, които одобряваха действията му. Тези убийства на грешници.

— Майк е бил един от тях — досети се Карлос.

— Точно така. За тези хора, Ангела на смъртта беше герой, който изпълнява божията воля, и изведнъж Майк получи възможността да стане този герой.

— Искаш да кажеш, да се представи вместо своя герой.

— Все едно. За всички името на Майк Фарлоу стана синоним на Ангела на смъртта. Така той щеше да се избави от мизерния си живот. Името му щеше да влезе в учебниците и да бъде изучавано в курсовете по криминология. В смъртта си щеше да спечели слава, за каквато не би могъл да мечтае приживе.

— Да, но нали каза, че Майк е знаел за жертвите неща, които само убиецът би могъл да знае… например причините, поради които ги е убивал. Споменал е различни факти, например как една от жертвите е израснала в кариерата, защото е спала с шефа си. Откъде може да е научил тези неща?

— Убиецът му ги е казал — заключи Робърт.

— Какво?

— Замисли се. Ти си убиецът и искаш да натопиш някого за престъпленията си. След дълго търсене намираш подходящ човек. И се сприятеляваш с него.

— Не е било много трудно, ако Майк не е имал никакви приятели.

— Именно. Най-често си говорите за Ангела на смъртта. Колко добре прави убиецът, като прочиства света от грешници. Започваш да пълниш главата на Майк със слухове. — Робърт заговори с променен глас, сякаш той беше убиецът: — Чух, че едната от жертвите била проститутка, болна от срамна болест… друга се чукала с всички мъже в службата, за да се издигне в кариерата.

— Подготвяш го за времето, след като го арестуват — прекъсна го Карлос.

Робърт прехапа долната си устна и кимна.

— Добре, но защо не му е казал за истинския символ, с който е белязвал жертвите… под тила?

— Твърде много подробности. Майк е можел да заподозре нещо.

Карлос се замисли за момент.

— Мислиш ли, че убиецът е разчитал, че Майк ще направи самопризнания?

— Може би, не съм сигурен.

— Не е имал какво да загуби — заключи Карлос, но все още нещо го тревожеше. — Но защо?

Робърт го погледна обезпокоено:

— Ти не слушаш ли какво ти приказвам? Току-що ти обясних всичко.

— Да, но защо да натопи Майк?

Робърт замълча и се вгледа в чашата си с кафе.

— Това щеше да е следващият ми въпрос. Какъв е мотивът да натопява когото и да било?

— Отмъщение?

— Така Не става.

— А?

— Натопяването на някого за чужди престъпления с мотив отмъщение съществува само в холивудските филми. В реалния живот, когато човек иска да отмъсти на някого, не се занимава с глупости, просто отива при него и му пръска мозъка с куршум. Защо да се занимаваш с такова сложно планиране? Освен това Майк беше екзекутиран със смъртоносна инжекция, не е страдал особено. Ако убиецът е искал да го измъчва, щеше сам да се занимае с него.

Карлос кимна:

— Вярно е.

— Тогава защо изобщо ще натопява някого?

— Може би е искал да сложи край на разследването.

— Възможно е.

— Може би първоначално е смятал да извърши само седем убийства. — Карлос се обърна и си сипа чаша вода. — След като е постигнал целта си, защо да оставя разследването отворено и да рискува полицията да открие улики, които могат да доведат до разкриването му след няколко години? Като натопи някого, всичко приключва и той може да бъде спокоен.

— А пък сега е размислил и е тръгнал да извърши още седем, така ли?

Карлос вдигна вежди:

— Възможно е.

— Не ми се вярва. Този човек има отдавна подготвен план и съм сигурен, че се придържа стриктно към него. Каквото и да е планирал, ако не го хванем, преди да го осъществи, ще изчезне и повече няма да чуем за него — мрачно отбеляза Робърт.

— Когато арестувахте Майк, имахте ли друг заподозрян? Разследвахте ли друг?

Робърт поклати глава.

— Не сте били близо до нищо и никого?

— Казах ти, нямахме нищо, нито заподозрени, нито улики, но знам какво имаш предвид. Ако сме били близо до разкриването на някого, особено до разкриването на истинския убиец, намесването на Майк щеше да ни заблуди.

— Да! Това е спряло разследването. Защо да продължавате, след като вече сте имали заподозрян е толкова много уличаващи доказателства?

— Е, да, ама нямаше други заподозрени.

— Убиецът не го е знаел. Освен ако не е получавал вътрешна информация от полицията.

— Много малко хора имаха такава информация и всичките са надеждни.

— Добре, значи може би сте започнали да ровите твърде близо до скривалището му.

Робърт стисна зъби.

— Не сме ровили никъде. Имахме само седем жертви и обтегнати нерви. — Той се загледа разсеяно през прозореца. — Все пак ще прегледаме всички документи още веднъж… всичко от двата месеца преди арестуването на Майк. Ще проверим с какво сме разполагали тогава.

— Има още една възможност — каза Карлос, като прелисти няколко документа на бюрото си.

— Каква?

— Колко време мина между арестуването на Майк Фарлоу и първото от новите убийства?

— Около година и половина.

— Дали убиецът не е уличил Майк, защото е знаел, че няма да може да действа за известно време? Например ако е трябвало да лежи в затвора за някое леко престъпление?

Робърт се облегна на стола и скръсти ръце на гърдите си.

— В такъв случай трябва да е знаел предварително, че няма да може да действа за по-дълъг период. За да натопиш някого за чуждо престъпление, се изисква доста време и както казах вече, първо трябва да намериш подходящ човек. Обикновено не ти дават толкова много време, преди да те арестуват. Освен ако…

Робърт замълча и размаха показалеца си по посока на Карлос.

— Какво?

— Операция. Убиецът може да е имал насрочена операция. Може да е знаел доста време преди това.

— Да, но той не е действал повече от година. Каква операция ще те изкара от строя за толкова дълго време?

— Има много възможности. Операция на гръбначния стълб, на тазобедрената става, всяка операция, която изисква дълъг период на физиотерапия, преди да възвърнеш нормалната си подвижност и сила. Нашият убиец се нуждае от цялата си сила, за да извършва убийствата. Не би започнал отново, ако не се е възстановил сто процента. Хайде да направим списък на болниците и клиниките за физиотерапия.

Карлос вече въвеждаше данните за първото търсене в компютъра.