Хамелеонът се завръща

67.

Бавно отвори очи, но напразно. Тъмнината беше непрогледна. Виеше му се свят. Веществото, което бяха сипали в уискито му, го бе изкарало от строя за броени минути. Първото, което осъзна, беше, че е седнал на неудобен стол. Ръцете му бяха вързани зад гърба, краката — за стола. Опита се да се освободи, но усилията му бяха напразни. Тялото го болеше още повече, но беше сигурен, че няма счупени кости — поне засега. Изпитваше жажда — адска жажда.

Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Бавно и болезнено започна да си спомня какво се беше случило. Спомни си странното чувство. Спомни си как бе обиколил хола и кухнята, за да открие какво не си е на мястото, но трябваше да претърси целия апартамент и не за разместени предмети, а за скрит човек. Опита се да се успокои и изпита странно познато чувство. Огледа се в тъмното и макар че не виждаше нищо, разбра къде се намира. Беше все още в апартамента си. Седеше в хола.

Отново се опита да помръдне, но ръцете и краката му бяха вързани много стегнато. Опита се да изкрещи, обаче не успя да издаде звук. Изненада се колко немощен се чувства. Изведнъж усети смразяващо присъствие зад гърба си.

— Чувам, че си буден.

Същият металически глас, който го измъчваше от три години, прокънтя в стаята и го накара да застине. Идваше зад него, от някакъв високоговорител. Робърт се почувства странно. Най-накрая се беше срещнал с убиеца. Ангела на смъртта.

Опита се да се обърне, завъртя главата си максимално, но в мрака не можа да види нищо.

— Не бързай, Робърт. Това е последната глава. Поне за тебе. Всичко ще свърши тази нощ. Тук. Ти си последният.

Последният. Разкритията, които Робърт бе направил в кабинета си, се потвърждаваха. Всичко това беше за отмъщение.

Изведнъж чу подрънкване на метал. Хирургически инструменти може би. Инстинктивно тялото му се вцепени от страх, но той си наложи да запази спокойствие.

Робърт разбираше психологията на убийците, особено на серийните. Онова, което искат най-много от всичко, е да бъдат разбрани. За тях убийствата имат смисъл, те гонят някаква цел и искат жертвите им да знаят, че не умират случайно. Преди убийството винаги има обяснение.

— Тази нощ ще платиш за онова, което направи.

Тези последни думи накараха Робърт да подскочи. Гласът зад него беше силен и ясен, не металически; не изопачен от устройството за замаскиране. Нямаше нужда да напряга паметта си, нямаше нужда да се замисля. Той познаваше този глас, познаваше го много добре. Изведнъж мракът изчезна. Робърт стисна очи и назъбени светли кръгове замъглиха зрението му. Зениците му се свиха, за да се нагодят към ярката светлина. Когато погледът му се проясни, той видя пред себе си познато лице.