Хамелеонът се завръща

18.

Булевард „Сънсет“ е една от най-известните улици на Лос Анджелис, но най-прочут е участъкът между Холивуд и Бевърли Хилс, наречен „Сънсет Стрип“. На „Стрип“ се намират много луксозни рок клубове, ресторанти, бутици и нощни локали. Още от седемдесетте години това е „мястото, което човек задължително трябва да види в Ел Ей“. Всяка вечер „Стрип“ се озарява от ярки неонови лъчи и движението почти спира, когато многобройни коли излязат на претъпкания от хора булевард. За знаменитости и хора, мечтаещи за звездна слава, за туристи, зяпачи и наркопласьори „Сънсет Стрип“ определено е мястото, което човек трябва да посети, ако търси силни изживявания в Града на ангелите.

— Припомни ми пак с кого трябва да се видим този път — попита Карлос, когато Робърт паркира на Хилдейл Авеню, на една пресечка от „Стрип“.

— С една отрепка, която се подвизава под името Джей-Джей.

Робърт слезе и взе якето си от задната седалка.

Хуан Хименес, известен повече като Джей-Джей, беше дребен сводник, въртящ бизнеса си около булевард „Сънсет“. Имаше пет момичета и ги експлоатираше жестоко. Държеше ги зависими от някой силен наркотик. Джей-Джей беше жесток човек и от време на време някое от момичетата постъпваше в болница с драскотини, синини, дори някоя счупена кост. „Спънах се и паднах“, бе обичайното съмнително обяснение. Джей-Джей беше арестуван няколко пъти, но никое от момичетата нямаше смелостта да го съди. Най-силното му оръжие беше страхът. „Само да гъкнеш, ще те заколя“.

— Как може да ни помогне? — попита Карлос.

— Той познава тези улици и момичетата, които работят по тях, по-добре от всеки друг. Ако жертвата е била проститутка, може да ни каже. Е, ще се наложи да включим известно „убеждение“.

Двамата детективи тръгнаха по „Сънсет Стрип“ през тълпата от хора, блъскащи се пред баровете и клубовете.

Карлос се заоглежда като хлапе в магазин за играчки.

— Къде отиваме?

— Ето там.

Робърт посочи цветния надпис над вратата на „Сънсет“ 9015. Бар „Рейнбоу“ е любимо заведение на много рокаджии още от седемдесетте години и не се бе променил много оттогава. Стените бяха украсени със златни плочи, китари, снимки и автографи на различни състави и музиканти. От колоните кънтеше музика, а барът и масите бяха заети от дългокоси мъже и полуголи изрусени жени.

— Този Джей-Джей да не е рокаджия? — изненада се Карлос.

— Колкото и да не е за вярване.

— Мислех, че е кубинец или някъде от Южна Америка.

— От Пуерто Рико е.

— Тия типове не си ли падат по салса или меренге?

— Джей-Джей е изключение.

Карлос се огледа — макар че стояха встрани от тълпата, никой не им обръщаше внимание.

— Виждаш ли го някъде?

Робърт бързо огледа масите и бара.

— Още не, но това е любимото му заведение. Ще се появи. Да го почакаме.

Поръча си портокалов сок, а Карлос — диетична кока-кола.

— Между другото, ако си гладен, правят страшни пържоли — отбеляза Робърт, като вдигна чашата си.

— Често ли идваш тук? — малко презрително попита Карлос.

— Бил съм няколко пъти.

— Брей! „Хайдаут“ в Санта Моника, „Рейнбоу“ на „Сънсет Стрип“… ти си бил голям купонджия.

Робърт не коментира, а съсредоточи вниманието си към входа. Не беше виждал Джей-Джей от близо пет години, но високият, много хилав мургав пуерториканец с черни очи като мъниста, невъзможно големи уши и криви зъби нямаше как да се сбърка.

Към бара се приближи висока блондинка с тесни кожени панталони и изрязано боди с надпис РОК КУЧКА на гърдите и се настани отдясно на Робърт.

Поръча си „Бавно и дълго чукане“ и му се усмихна предизвикателно. Робърт също се усмихна и за момент погледът му спря върху гърдите й.

— Харесват ли ти? — попита тя с прелъстителен глас.

— Ъмм… какво да ми харесва? — престори се на глупав Робърт.

Тя сведе очи към гърдите си, които изглеждаха така, сякаш щяха да се пръснат.

— Циците ми, глупчо. Видях те да ги зяпаш.

— Хванаха те — изсмя се Карлос.

„Няма какво да се правя на засрамен“ — помисли си Робърт.

— Ами… добре изглеждат.

— Чисто нови са — гордо обяви жената.

Барманът донесе коктейла й и без да отмества очи от Робърт, тя лапна сламката с червените си устни и бавно започна да смуче.

— Това хубаво ли е? — попита детективът.

— Бавното чукане винаги е хубаво — отвърна тя, като отново смукна и се присламчи по-близо до него. — Може би мога да ти покажа някои неща — прошепна в ухото му и погали с пръст ръката му.

Всичко стана много бързо. Джей-Джей влезе, видя Робърт и моментално изскочи навън, тичайки като играч за точка, която може да спечели на отбора му националната купа по американски футбол. Робърт нямаше време да предупреди партньора си, чието внимание бе изцяло погълнато от новите гърди на блондинката. Трябваше да действа мълниеносно. След секунди по-възрастният детектив вече гонеше Джей-Джей по булеварда. Тичаше бързо въпреки масивното си и мускулесто тяло, но сводникът беше по-слаб, по-лек и пъргав като мишка. Робърт реши първо да опита с метода на убеждението.

— Джей-Джей, искам да поговорим. Спри, по дяволите!

Джей-Джей сякаш не го чу и след самоубийствен опит да пресече булеварда, без да гледа колите, хукна към пицарията „Франки и Джони“. Робърт го последва, но постоянно пречкащите се хора го забавиха. На два пъти се наложи да изпълнява сложни пируети, за да не се сблъска с някого.

На две пресечки от „Рейнбоу“, набирайки още по-голяма скорост, Джей-Джей свърна наляво пред знаменитата яркочервена сграда на „Уиски А Гоу Гоу“. Робърт беше по петите му, но отново се наложи да заобикаля минувачи и стъпи накриво на една неравност на тротоара. Левият му глезен се подви. Остра болка преряза целия му крак. Той почти спря и закуцука непохватно.

— Мамка му!

Джей-Джей изчезна в далечината.

Внезапно с периферното си зрение Робърт мярна силует, който профуча покрай него с невероятна скорост. Карлос тичаше като за олимпийски медал. Беше изостанал от Робърт само на няколко крачки и сега бързо настигаше Джей-Джей, който сви надясно в тясна уличка към някакъв склад. Робърт закуцука след тях.

Карлос бързо застигна пуерториканеца. Протегна ръка и го хвана за яката на якето.

— Добре, добре, предавам се! — извика Джей-Джей, като забави крачка и вдигна ръце.

Късно. Карлос го завъртя, блъсна го в стената и изви дясната му ръка зад гърба. Джей-Джей изпищя от болка.

— Да бягаш от въоръжени полицаи… глупав ли си, или това е някакъв нов спорт? — задъхано попита Карлос.

— Пусни ме, нищо не съм направил.

След половин минута Робърт ги настигна.

— Добре ли си? — попита Карлос, като още стискаше ръката на пуерториканеца.

— Нищо ми няма. Само си навехнах глезена.

— Пусни ми ръката!

— Млъквай! — изкрещя Карлос и отново блъсна Джей-Джей в стената.

Робърт погледна сводника в очите:

— Какво означава това, по дяволите? За какво беше това тичане?

— Навик бе, брато. Какво искате? Пусни ме, човече!

Извъртя се в опит да се измъкне от хватката на Карлос. Робърт кимна на колегата си, който пусна ръката на сводника.

— Не можеш да правиш така, мой човек. Аз съм американски гражданин — заяви Джей-Джей, заразтърква дясната си китка с лявата ръка и се отдръпна от стената.

— Да ти приличаме на имиграционна полиция? Леле, ти си бил по-глупав, отколкото изглеждаш — сопна се Карлос.

— Американски гражданин ли? Ти си сводник, Джей-Джей, и последния път, когато проверих в отдел „Проституция“, все още беше нелегално пребиваващ в Калифорния. Мога веднага да те тикна зад решетките — добави Робърт, като притисна пуерториканеца до стената.

— Стига сте ме блъскали в тая стена, бе!

— Ако глезенът ми се подуе, същото ще стане и с муцуната ти — заплаши детективът.

— Не съм аз виновен, мой човек.

— Разбира се, че ти си виновен, мой човек. Ако не беше хукнал като заек, нямаше да си навехна крака.

— Защо ме гониш бе, човек? Не съм направил нищо.

— Знам. Искаме само да ти зададем няколко въпроса.

— Защо не каза веднага?

Робърт изгледа заплашително сводника, после извади компютърния портрет на убитата жена от джоба си.

— Искаме да разберем коя е тази жена, професионалистка или не.

Джей-Джей разгледа картинката за няколко секунди. Ухили се подигравателно:

— Да, познавам я. Имам я на една компютърна игра.

Карлос го фрасна по тила.

— На отворко ли ще ми се правиш? Вече започвам да губя търпение.

— Хей, мой човек. Това е полицейски произвол. Мога да те съдя.

Този път Робърт го удари по главата.

— Да не мислиш, че сме дошли да си играем? Погледни пак рисунката. Познаваш ли тази жена? — гласът му прозвуча по-заплашително.

Джей-Джей отново погледна картинката, този път по-съсредоточено. След няколко секунди отговори:

— Може би… не съм сигурен.

— Напрегни си мозъка.

— Курва ли е?

— Има голяма вероятност, Джей-Джей. Нямаше да те питаме, ако предполагахме, че е адвокатка, нали?

— О, много смешно. — Джей-Джей взе рисунката от ръцете на Робърт. — Прекалено красива е, за да работи на улицата, не че моите момичета не са хубави…

— А-ха.

Робърт почука с показалеца си върху рисунката, за да привлече вниманието на сводника върху нея.

— Ако е проститутка, сигурно работи за едрите риби. Елитна курва.

— Как можем да разберем? — попита Карлос.

— Толкова красиво момиче може да работи само за един човек в околността — за Краля.

— Елвис да е възкръснал и да е станал сутеньор? — намръщи се Карлос.

— Не Краля на рока, мой човек. Говоря за Краля на дилърите.

— Крал на дилърите ли? Какъв е тоя тип?

— Тип, с когото не е здравословно да се забъркваш.

— Къде можем да намерим този Крал? — намеси се Робърт.

— Няма да го намерите на улицата. Той е в големия бизнес. — Джей-Джей почеса един малък белег над лявото си око. — Какво ще спечеля, ако ви кажа?

— Ще запазиш всичките си грозни зъби в устата и няма да нацапаш с кръв евтиния си костюм. Мисля, че сделката е изгодна — отговори Карлос и отново притисна сводника до стената.

— Кой е тоя тип, по дяволите? — обърна се Джей-Джей към Робърт и се отдръпна на една крачка от партньора му.

— Аз съм човекът, който ще нацапа евтиния ти костюм с кръвта ти, ако не ни кажеш каквото искаме да знаем — отвърна Карлос, като отново се приближи до него.

— Това е новият ми партньор, Джей-Джей, и като гледам, май не те харесва много. На твое място щях да отговоря на въпроса.

— Добре, добре. Само го дръж по-далеч от мен. Какъв ден сме днес?

— Вторник, защо? — отвърна Карлос.

— На практика вече е сряда. Един без четвърт — поправи го Робърт.

— Добре. В петък и събота вечерта ходи в клуб „Вангард“ в Холивуд. Можете да го намерите на терасата за специални гости.

— Ами тази нощ? Къде можем да го намерим сега?

— Откъде, по дяволите, да знам, мой човек. Казах ви, клуб „Вангард“ в петък и събота.

— Имай късмет да ни будалкаш — заплаши Карлос.

— Защо ще ви будалкам? Нямам никакво желание да ви виждам пак вас двамата.

Робърт постави ръката си върху рамото на Джей-Джей и го стисна. Сводникът се преви от болка.

— Дано да казваш истината, мой човек.

Джей-Джей напразно се опита да се измъкне от хватката на детектива и заскимтя:

— Истината казвам, човече. Кълна се.

Робърт го пусна и Джей-Джей започна да изтръсква сакото си с две ръце.

— Гледай какво направи с костюма ми. Тия дрехи не са никак евтини.

— За колко си взел тази дрипа? Долар и деветдесет и пет? — презрително попита Карл ос.

— Да, вие двамата сте много забавни.

— Я по-добре бягай оттук, докато не съм размислил и не съм ти разбил носа.

— Тръгвам, приятел, махам се.

Джей-Джей измърмори нещо на испански и се отдалечи. Карлос го изчака да се скрие от поглед, преди да заговори:

— Какво мислиш?

— Изглежда, че в петък ще сме на клуб — отговори партньорът му и извади ключовете на колата си.