Хамелеонът се завръща

52.

В осем вечерта доктор Уинстън тъкмо се канеше да си тръгва от работа, когато Робърт му се обади. Дезодорантът и четката за коса трябваше да бъдат проверени за отпечатъци и косми.

Робърт знаеше, че резултатите от ДНК анализа на намерените косми ще излязат най-рано след пет дни, може би след три, ако пуснат поръчка с най-високото ниво на спешност, но отпечатъците можеха да се снемат още тази нощ. Доктор Уинстън каза, че ще изчака резултата.

Робърт се радваше, че не се намират пак в стаичката на сутерена, където се съхраняваха труповете на двете жертви. Той по принцип се чувстваше неловко в сградата на моргата, а в подземието направо го побиваха тръпки. Лабораторията по криминалистика се намираше на първия етаж и доктор Уинстън бе помолил Рикардо Пинейро, един от подчинените си, да остане и да му помогне за отпечатъците. Робърт даде на лаборанта флакона с дезодоранта и изчака, докато специалистите поръсиха повърхността му с прахообразен титанов диоксид. Върху метала веднага се проявиха няколко полуразмазани отпечатъка.

Рикардо изтръска излишния прах от флакона и прехвърли отпечатъците върху няколко прозрачни целофанови листчета.

— На пръв поглед мога да кажа, че вероятно имаме три различни набора от отпечатъци. — Рикардо рядко грешеше. Той взе целофановите листчета и започна да ги разглежда под близкия микроскоп. — Да, три различни набора, но едните са по-силно изразени.

— Да проверим първо по-силно изразените — каза доктор Уинстън. — Можеш ли да ги прехвърлиш на компютъра?

— Разбира се.

Рикардо премести листчетата под един от няколкото видео микроскопа, които бяха свързани с лабораторния компютър. Засне отпечатъците един по един и след всяко заснемане на екрана се показваше компютърно проявен образ.

— Искате ли да потърсим съответствия в полицейската картотека? — попита Рикардо.

— Не, сравни ги с тези — отговори Уинстън, като му подаде малко периферно устройство, на което бяха записани цифровите образи на отпечатъците от пръстите на първата жертва.

Рикардо записа файловете на своя компютър и с няколко щраквания с мишката извади двата образа на екрана. Натисна команда „Сравни“ и върху двата отпечатъка на монитора започнаха да се появяват червени точки, обозначаващи съответствията. Само след пет минути резултатът се изписа с букви в долната част на екрана.

— Да, от един и същи човек са — потвърди Рикардо.

— Това е официално потвърждение — заяви доктор Уинстън. — Жертвата е идентифицирана. Как каза, че се е казвала?

— Виктория Бейкър. Канадка… живее в Лос Анджелис от четири години — отговори Карл ос.

Робърт не сваляше очи от отпечатъците върху монитора.

— Ще проверим другите два отпечатъка в полицейския архив за всеки случай — измърмори след малко, явно обезпокоен от нещо.

Проговори отново чак когато се върнаха в колата на Карлос:

— В търсенето на връзка между жертвите пак започваме от нулата. Това изключва теорията за садомазохистичните оргии. Джордж Слейтър вероятно не е и чувал за Виктория Бейкър.

Карлос разтърка очите си с две ръце.

— Да, знам.

— Трябва да разберем откъде е била отвлечена. В апартамента й може да намерим улики, но заповедта за обиск ще излезе чак утре.

— Трябва също да се свържем с близките й в Канада и да им кажем.

Робърт кимна мрачно. Това беше едно от най-неприятните задължения в работата им.

— Ще им се обадя още тази вечер — каза той.

Когато Карлос паркираше пред сградата на отдела, Робърт се запита дали и той изглежда уморен и обезсърчен като партньора си.

— Ще се обадя на капитан Болтър да извади съдебна заповед. При малко късмет утре сутринта трябва да е готова. Ще се срещнем тук около десет и половина. Преди това ще пробвам да взема списък на пациентите от още една болница.

Карлос облегна главата си назад и въздъхна дълбоко.

— Прибирай се вкъщи, новобранец — продължи Робърт, като хвърли кратък поглед на часовника си. — Още няма девет. Отдели повече време на жена си. И двамата имате нужда от това. Тази нощ няма какво повече да направим.

— Ами списъците на пациентите? Трябва да прегледаме снимките.

— Аз ще свърша тази работа. Имаме само три списъка. Няма да ми отнеме повече от час.

В службата винаги имаше какво да се прави, но Робърт беше прав. Тази нощ нямаше какво повече да свършат. Карлос си спомни какво се беше случило миналата вечер с Ана и реши поне веднъж тази седмица да се прибере, преди тя да си е легнала. От няколко седмици работеха без почивка, без да държат сметка за времето. Дори кратко прекъсване щеше да му дойде добре.

— Да, Ана ще е доволна, ако се прибера навреме.

— Така е — съгласи се Робърт. — Мини да купиш някакви цветя, докато се прибираш. Не някой евтин букет, а нещо хубаво. Запомни, че като купуваш подарък на някого, показваш загрижеността си за него. Затова й избери нещо, което обича.