Хамелеонът се завръща

58.

Броенето на червения електронен дисплей отново беше започнало.

59, 58, 57…

— Натиснах правилното копче! Такава беше сделката! — изкрещя с все сила Робърт.

Изтича обратно в клетката и огледа дървения кръст. Нямаше начин да освободи Карлос от него. Гвоздеите бяха забити в дланите му и дълбоко в дървото. Робърт забеляза, че кръстът е монтиран върху отделна дървена основа.

42, 41, 40…

Единствената му надежда бе да го вдигне от основата и да го измъкне от клетката навреме.

33, 32, 31…

Нямаше време за мислене. Бързо подпря рамото си под лявата греда на кръста. От опита си в залата за фитнес знаеше, че трябва да използва за повдигането краката, а не ръцете и гърба си. Зае стабилна поза, сви колене и натисна с всички сили. За негова изненада кръстът се откачи от основата.

Вратата на клетката беше все още отворена, но Робърт нямаше да успее да извади кръста, без да го наклони. Извъртя цялото си тяло колкото можеше наляво. Карлос изохка от болка, но акробатичният трик на Робърт подейства. Измъкнаха се от клетката. Сега трябваше да стигне до вратата на стаята.

20, 19, 18…

Краката го боляха непоносимо и тежестта започваше да го притиска.

— Още няколко крачки — прошепна.

Изведнъж лявото му коляно се подви и той се просна върху бетонния под.

Острата болка в крака го замая за няколко секунди — скъпоценни секунди. Някак отново намести кръста на гърба си.

Не знаеше колко време му остава. Беше го страх да се обърне да погледне часовника, но знаеше, че трябва пак да се изправи. Подпря десния си крак на земята и с крясък отново повдигна товара.

9, 8, 7…

Най-сетне се добра до вратата. Отново се наложи да извърти тялото си, но този път не можеше да разчита на лявото си коляно. Използвайки десния си крак за баланс, повтори акробатичния трик отпреди няколко секунди. Изкрещя от болка. Молеше се да издържи още няколко крачки. Усети лош вкус в устата си, почувства слабост и се напрегна да преодолее непоносимата болка. Кръстът му се изплъзваше.

Още една стъпка.

Използва последните си сили, за да се измъкне заедно с кръста през вратата.

Времето свърши.

Робърт затръшна желязната врата след себе си, като се надяваше да е достатъчно здрава, за да издържи взрива. Пусна кръста и се хвърли върху партньора си, за да му послужи като жив щит. Затвори очи и зачака взрива.