Хамелеонът се завръща

3.

Пет седмици по-рано

Джени разтърка очите си и стана от голямата маса в холивудския клуб „Вангард“, като се надяваше да не изглежда толкова уморена, колкото се чувстваше.

— Къде отиваш? — попита Краля, като отпи глътка шампанско.

Боби Престън беше най-известният дилър в северозападен Лос Анджелис, но никой не го наричаше с истинското му име. Всички го знаеха като Краля. Да, той беше кралят на дилърите и търгуваше с почти всичко: наркотици, момичета, коли, оръжие. За съответната сума можеше да ти осигури каквото поискаш.

Джени беше най-страхотното му момиче — изящна фигура, безупречен тен, съвършени черти и усмивка, способна да омае всеки мъж на света, Краля не се съмняваше в това.

— Искам да си освежа грима. Веднага се връщам, сладурче.

Тя му изпрати въздушна целувка и слезе от терасата за специални гости, като държеше чашата си с шампанско.

Джени не можеше да поеме повече алкохол, но не защото започваше да се напива, а понеже вече пета поредна нощ участваше в такива гуляи и вече не издържаше. Не си беше представяла, че животът й ще се стече така. Не беше допускала, че ще стане проститутка. Краля винаги я беше уверявал, че тя не е работещо момиче. Беше елитна компаньонка за господа с изискан вкус и много пари, но в крайна сметка пак правеше секс срещу заплащане. В нейните очи това означаваше най-обикновена курва.

Повечето от клиентите на Джени бяха извратени стари милионери, търсещи нещо, което не можеха да намерят вкъщи. Сексуалните им предпочитания никога не се изчерпваха със скучната мисионерска поза. Те искаха специални услуги срещу парите си. Връзване, бой с камшик, вибратори. Никакъв проблем, каквото поискаха, това им осигуряваше. Тази нощ обаче Джени не беше на работа. Днес не й плащаха на час. Днес не обслужваше някого от перверзните си клиенти. Тази нощ правеше компания на шефа си и партито щеше да продължи, докато той каже.

Джени редовно посещаваше клуб „Вангард“. Това бе едно от любимите места на Краля. Не можеше да се отрече, че заведението е луксозно и екстравагантно, и това личеше във всичко, от огромния дансинг до лазерните светлини и голямата сцена. „Вангард“ можеше да побере до две хиляди души и тази вечер беше пълен почти до максимум.

Джени отиде при бара, разположен по-близо до тоалетната. Двамата бармани се счупваха от бързане. Клубът беше пълен с хубави хора, повечето — около двайсетте или трийсетте. Джени не подозираше, че я следят. А две очи я наблюдаваха през цялата вечер. Всъщност следяха я през последните четири седмици, от клуб в клуб, от хотел в хотел. Наблюдаваха я, докато се преструваше, че се забавлява, докато обслужваше клиентите си.

— Здрасти, Джен, добре ли си? Изглеждаш малко уморена — каза Пиетро, дългокосият барман, когато тя се приближи. Говореше с лек испански акцент.

— Добре съм, сладурче. Може би партитата започват да ми идват в повече — вяло отвърна тя, след като погледна отражението си в едно от огледалата зад бара. Тази вечер хипнотичните й сини очи бяха загубили част от блясъка си.

— Злодеите не знаят почивка — със срамежлива усмивка отбеляза Пиетро.

— Нещо такова — усмихна се тя.

— Да ти сипя ли нещо?

— Не, благодаря. Все още се боря с това. — Тя вдигна чашата си и му намигна съблазнително. — Просто имах нужда да се махна от компанията за малко.

Пиетро и Джени бяха флиртували няколко пъти досега, но той още не беше предприел нищо сериозно. Знаеше, че тя принадлежи на Краля.

— Е, ако искаш нещо, свиркай — каза той и отново се зае да приготвя коктейли.

Тъмнокосата жена, която стоеше от другата страна на бара и очевидно умираше да привлече вниманието на младежа, изгледа Джени злобно, сякаш искаше да каже: „Пръждосвай се, кучко, аз първа си го заплюх“.

Джени прокара ръка през русата си коса, остави чашата си на бара и се обърна към дансинга. Харесваше атмосферата в клуба. Обичаше да гледа как хората се забавляват, танцуват, пият и намират любов. „Е, може би не точно любов“ — помисли си тя, но поне правеха секс за удоволствие, не за пари. Искаше да бъде като тях. Това със сигурност не беше сладкият холивудски живот, за който бе мечтала в Айдахо допреди шест години.

Джени Фарнбъро беше започнала да се увлича по Холивуд като дванайсетгодишна. Киното се бе превърнало в нейно убежище от непрестанните кавги между твърде безхарактерната й майка и твърде агресивния й втори баща. Филмите й помагаха да избяга, пренасяха я на място, където никога не беше стъпвала и в което искаше да се потопи.

Беше започнала да работи на четиринайсет като продавачка на пуканки и желанието й да стане холивудска звезда постепенно се превърна в маниакална идея. Джени пестеше всеки цент и на шестнайсет вече имаше достатъчно пари, за да се махне от онова проклето градче. Закле се никога повече да не стъпи в Айдахо. Нямаше представа, че майка й бе умряла от свръхдоза приспивателни само седмица след бягството й.

Холивуд беше точно такъв, какъвто си го представяше. Вълшебно място, пълно с красиви хора, светлина и фантазии, но суровият живот в Града на ангелите се оказа много далеч от илюзиите, които си беше създала. Спестяванията й бързо свършиха и без професионална квалификация тя неизменно попадаше пред затворени врати. Красивият й сън бавно започна да се превръща в кошмар.

С Краля я запозна Уенди Лоутроп, друга неуспяла кандидат-актриса. Отначало Джени отклоняваше всичките му предложения. Беше чувала безброй истории за красиви момичета, дошли в Холивуд с мечтата да станат звезди, които бяха започнали да работят на улицата или в порноиндустрията. Тя беше решена да не тръгва по този път, не искаше да стане поредната пропаднала жена, но накрая гордостта й отстъпи пред инстинкта за самосъхранение и след няколко месеца настойчиви телефонни обаждания и скъпи подаръци Краля се сдоби с ново момиче.

Джени не забеляза ръката, която сипа безцветна течност в чашата й с шампанско. Все още гледаше танцуващите хора.

— Здрасти, маце. Да те черпя нещо? — попита високият русокос мъж, застанал от дясната й страна, и се усмихна лъчезарно.

— Вече имам питие, но благодаря за предложението все пак — учтиво отвърна тя и го погледна.

— Сигурна ли си? Мога да ти поръчам бутилка „Кристал“. Какво ще кажеш, маце?

Джени се обърна и огледа високия мъж. Беше изтупан, с тъмносив „Версаче“, бяла риза с колосана яка и синя копринена вратовръзка. Зелените очи бяха най-удивителната му черта. Трябваше да му се признае, че е привлекателен.

— Как се казваш? — попита тя, като се усмихна пресилено.

— Карл. Приятно ми е да се запознаем.

Той й подаде ръка. Вместо да се ръкува, Джени отпи глътка шампанско.

— Слушай, Карл, изглеждаш готин пич, трябва да ти се признае — заговори тя с най-милия си тон. — Но да сваляш момичета, като размахваш пачките си, не е добра идея, особено на такова място. Така ни караш да се чувстваме евтини. Освен ако не си търсиш платено момиче, това ли е? Професионалистка?

— О… не! — Карл нервно подръпна вратовръзката си. — Извинявай, нямах това предвид, маце.

— Значи не търсиш опитно момиче, което да ти покаже мнооого интересни неща? — попита тя, като отново отпи от шампанското и се втренчи в очите му.

— Не, разбира се, че не. Просто исках да пийнем по нещо и ако си допаднем…

Мъжът остави изречението недовършено и сви рамене.

Джени поглади вратовръзката му и я подръпна към себе си.

— Жалко, че не търсиш професионалистка — прошепна в ухото му.

Усмивката на Карл помръкна, на лицето му се изписа объркване.

— Щях да ти дам номера на сводника си. Ето го там — добави тя и посочи терасата за специални гости над главното помещение, като се усмихна саркастично.

Карл отвори уста, но не каза нищо.

Джени изпи остатъка от шампанското си, намигна кокетно на младежа и тръгна към тоалетната. Очите още я следяха.

— Скоро ще е готова. Веществото ще подейства след малко.

Джени започна да си слага червило, но изведнъж й прилоша. Нещо не беше наред. Стана й горещо, втресе я. Стените сякаш се приближаваха. Започна да се задушава и бързо тръгна към вратата. Трябваше да се махне оттук. Когато излезе от тоалетната, всичко наоколо се въртеше. Искаше да се върне на масата на Краля, но краката не я слушаха. Залитна и щеше да падне, но някой я подхвана.

— Добре ли си, маце?

— Зле ми е. Мисля, че трябва…

— Трябва да глътнеш малко чист въздух. Тук е много задушно. Ела, ще ти помогна. Да излезем за малко.

— Не, аз… — Джени започна да завалва думите. — Трябва да кажа на Кра… Трябва да се върна…

— По-късно, маце. Сега ще дойдеш с мен.

Никой не забеляза как Джени и непознатият се отдалечават към изхода на клуба.