Хамелеонът се завръща

21.

— Да, имат досие за Краля и с удоволствие ще ни го дадат, но при едно условие — каза Карлос, когато Робърт се върна в кабинета.

— Какво условие?

— Да направим същото. Да им кажем всичко, което открием за него.

— Звучи лесно за изпълнение.

— И аз така помислих, затова им казах, че сме съгласни и следобед ще минем да вземем досието.

— Чудесно.

Телефонът на Робърт завибрира и след миг иззвъня.

— Ало. Детектив Хънтър.

— Здравей, Робърт.

Гърлото на Робърт се сви. Той щракна два пъти с пръсти, за да привлече вниманието на партньора си. Карлос веднага се досети кой се обажда.

— Днес ще ти дам шанс да промениш нещата.

— Слушам те.

— Не се съмнявам. Обичаш ли залаганията, Робърт?

— Не, ако мога да ги избегна.

— Тогава намери някого да ти помогне. Може би новият ти партньор.

Робърт се намръщи:

— Откъде знаеш, че имам…

Металическият глас го прекъсна:

— След около четири минути в клуб „Ориндж Парк“ започва надбягване с хрътки. Искам да ми посочиш победителя.

— Хрътки ли?

— Да, Робърт. Поставям нечий живот в твоите ръце. Ако избереш грешно куче, човекът ще умре.

Робърт погледна напрегнато и объркано партньора си.

— Ще ти се обадя двайсет секунди преди началото на надбягването, за да ми кажеш кое куче си избрал. Бъди готов.

— Чакай!

Връзката прекъсна.

— Какво каза? — разтревожено попита Карлос още преди Робърт да успее да затвори телефона.

— Разбираш ли нещо от надбягвания с хрътки? — В гласа на Робърт прозвуча отчаяние.

— Какво?

— Надбягвания е кучета… разбираш ли нещо от това? Залагаш ли? — нервно изкрещя Робърт.

— Не, никога не съм го правил.

— Мамка му! — Робърт се почеса по челото и се замисли за момент. — Трябва да слезем долу.

Хукна към вратата, нямаше нито секунда за губене. Карлос го последва. За рекордно време преодоляха трите площадки на стълбището до етажа на главната оперативна зала. Само детектив Лукас и детектив Морис бяха на работните си места.

— Някой от вас разбира ли от надбягвания с кучета? — изкрещя Робърт още от вратата.

Колегите му го изгледаха недоумяващо. Никой не отговори.

— Надбягвания с кучета, някой залагал ли е?

Отчаянието в гласа му беше обезпокоително.

— Надбягванията е кучета са забранени в Калифорния — спокойно отбеляза Лукас.

— Не ми дреме! Искам само да знам дали някой от вас двамата разбира от надбягвания. Залагате ли?

— Какво, по дяволите, става, Хънтър?

Капитан Болтър беше излязъл от кабинета си, за да види за какво е тая врява.

— Нямам време да обяснявам сега, капитане. Искам да разбера дали някой тук залага на надбягвания с кучета. — Робърт забеляза, че Лукас гледа гузно. — Хайде, Лукас, изплюй камъчето.

— Залагам от време на време — смутено призна детективът.

Всички се втренчиха в него. Робърт погледна часовника си.

— След две минути и половина в клуб „Ориндж Парк“ започва надбягване с хрътки. Искам да ми кажеш кой ще победи.

Лукас се изсмя:

— Ако ставаше толкова лесно, нямаше да работя тук.

— Постарай се да познаеш, защото иначе някой ще бъде убит.

Тревогата на Робърт завладя всички в стаята. Капитан Болтър веднага разбра защо е това бързане.

— Как може да се намери списъкът с участниците? — извика на Лукас.

— По интернет.

— Изтегли го — нареди капитанът и се приближи до бюрото на детектива.

Лукас веднага отвори прозорец за търсене на компютъра си. Той обичаше да залага, главно на надбягвания с кучета и коне, затова бе запазил препратки към няколко сайта за залагания. Робърт, Карлос и капитан Болтър се скупчиха около него. Детектив Морис последен се присъедини към групичката.

— „Ориндж Парк“, нали така каза?

— Да.

— Това е във Флорида.

— Какво ме интересува къде се намира? Просто извади списъка с участниците — гневно се сопна Болтър.

— Добре, ето.

След няколко щраквания е мишката списъкът на участниците в надбягването излезе на екрана.

— Какво означава това? — попита Карлос, който не беше виждал състезателен картон досега.

— Това са номерата на кучетата, имената им и шансовете им за победа — обясни Лукас, като показа различни графи в списъка.

— Какво означават останалите числа? — попита Робърт.

— Класации и брой на победите, но това е прекалено сложно, за да обяснявам сега.

— Добре. Как избираш за кого да заложиш обикновено?

— Анализирам данните, но сега нямаме време за това.

— Каква друга възможност има?

— Не знам. Може да видим пазара.

— Какво означава това? — раздразнено попита Болтър.

— Накратко, изчакваш залозите за кучетата да започнат да се движат и залагаш за фаворита. Пазарът обикновено е добър индикатор за изхода от надбягването.

— Няма да е толкова лесно — измърмори Робърт, знаейки, че убиецът няма да му даде елементарна задача.

— Точно това е. Никак не е лесно. Гледайте тези числа. — Лукас посочи монитора. — Имаме четирима фаворити, на пътечки 1, 2, 4 и 5. Всичките са с еднакъв шанс за победа, три към едно, а и другите кучета не изостават много. Резултатът е много труден за предвиждане. Ако имах избор, никога не бих залагал на такова надбягване.

— Сега нямаш избор — вметна Карлос.

— Мога само да налучкам. Ти ще се справиш също толкова добре.

— Да, но ти си комарджията тук.

Вече всички крещяха. Бяха осъзнали колко напрегната е ситуацията и нервите им не издържаха.

— Стига, успокойте се — заповяда Робърт. — Лукас, напрегни си мозъка.

Другият детектив отново се вгледа в монитора.

— На пръв поглед данните на кучето от пета пътека изглеждат по-добри, но това нищо не означава.

— Името на кучето на седма пътека ми звучи добре — вметна детектив Морис.

Погледът на капитан Болтър бе достатъчен, за да го накара да замълчи.

— Какво ще правим? — нервно попита Карлос.

— Може да заложим на пета пътека — измърмори Робърт, като бързо огледа числата в състезателния картон.

— Шансовете на кучето от втора пътека също изглеждат добри.

— Не разбирам нищо… Просто избери някое куче, по дяволите — сопна се капитан Болтър.

— Капитане, това е хазарт. Ако беше толкова лесно, всички щяхме да се прехранваме с това.

— Времето изтича — настоя Робърт.

— Просто избери онова куче, което според теб има най-голям шанс да спечели — намеси се Карлос.

Мобилният телефон на Робърт иззвъня и накара всички да подскочат. Той погледна дисплея — неизвестен номер.

— Той е.

— Кой? — полюбопитства Лукас.

Карлос постави пръст на устните си в знак към всички да замълчат.

— Детектив Хънтър.

— Кое куче избра?

Робърт погледна Лукас и вдигна вежди. Лукас се замисли за секунда, после вдигна дясната си ръка с изпънати пръсти. В очите му обаче не личеше убеденост.

— Три секунди, Робърт.

— Пета, кучето на пета пътека.

Връзката прекъсна.

Настъпи тишина. Робърт не разбираше нищо от надбягвания с кучета и беше сигурен, че убиецът знае това.

— Резултатът? Как ще разберем кой е спечелил? — наруши мълчанието Карлос. — Можем ли да гледаме надбягването?

— Не, не можем да го гледаме, но резултатът ще излезе около минута след финала.

— Колко време трае обикновено?

— Трийсет-четирийсет секунди.

— Значи така, ще чакаме като идиоти?

— Няма какво друго да направим — въздъхна Робърт.