Хамелеонът се завръща

45.

В петък вечер клуб „Вангард“ гъмжеше от пъстра тълпа, но днес беше по-оживено от обикновено. Тази вечер клубът организираше единствената лосанджелиска изява на известния британски диджей Бой Джордж.

Бой Джордж се беше изкачил на гребена на славата през осемдесетте като фронтмен на английската поп група „Кълчър Клъб“. Съставът се беше разпаднал през 1986 г., но в новото хилядолетие Бой Джордж отново се прочу, след като стана водещ диджей в най-известния лондонски денс клуб — „Министри ъф Саунд“. Ремиксите му се свирят в клубове по целия свят. Изявите му винаги събират огромни тълпи от почитатели.

Клубът беше пълен до максимум и главното шоу започваше едва в полунощ, но всички се забавляваха страхотно. Претъпканото заведение беше идеално за целите му. Колкото повече хора имаше, толкова по-малко щяха да го забележат. От шест дни не се беше бръснал — абсолютно достатъчно, за да изглежда различно. В допълнение към дегизировката си носеше модерна памучна шапка с козирка, катраненочерна професионална перука и ярка риза. Младежкият му стил силно се различаваше от обичайното му облекло на бизнесмен: официален костюм с жилетка и кожено куфарче. Днес обаче не беше тук в качеството си на бизнесмен.

Тази вечер единственото, за което беше дошъл, бе да предаде нещо. Беше у него от шест дни и през цялото време той се колебаеше какво да направи с него. Бизнесмените не са известни като най-честните хора на земята, пък и той не беше най-честният сред бизнесмените, но дори за него някои неща бяха недопустими. Трябваше да направи нещо.

Той застана на ъгъла срещу ложата за специални гости и започна да наблюдава танцуващите хора, заоглежда целия дансинг за някого, който би могъл да го познае — но засега не видя такъв. Пъхна ръка в джоба на панталона си и опипа предмета вътре. Побиха го тръпки и косъмчетата на врата му настръхнаха. Той бързо отдръпна ръката си.

— Хей, човече, трябва ли ти нещо?

Пред него се изпречи мургав младеж. Посетителят присви очи, за да го види по-добре.

— Какво?

— Ами знаещ, купонът започва… Нещо за смъркане ли си търсиш?

— О, не, така ми е супер — отвърна гостът, след като разбра какво има предвид хлапето.

— По-добре си вземи сега, човече, преди да е започнало шоуто.

Хлапакът кимна към сцената и черната му коса се развя като в реклама на шампоан.

— Не… наистина, не искам.

— Ако ти се прииска по някое време, аз съм наоколо.

Хлапето описа кръг с пръст и се махна.

Посетителят отпи глътка „Джак Даниелс“ с кока-кола и се почеса по брадата.

Музиката спря и лазерите затанцуваха по дансинга. Облаци дим, излизащи от високия таван, изпълниха залата с разноцветна мъгла. Всички бяха готови да посрещнат специалния гост на вечерта.

Това беше неговият шанс. Всички гледаха сцената, никой нямаше да забележи, че някой поставя малък пакет върху бара. Той остави чашата си и бързо се запромъква между жадните клиенти, докато стигна стената от дясната страна на най-близкия бар. Дори барманите бяха спрели да сервират за няколко секунди.

— Дами и господа, ето този, когото чакате. Сложете танцувалните си обувки и се пригответе за купон. Клуб „Вангард“ е горд да ви представи, при единствената му изява в Лос Анджелис, директно от „Министри ъф Саунд“ в Лондон… Бой Джордж.

Тълпата изпадна в екстаз. Разноцветните лазери се насочиха към сцената.

Той бързо извади малкия квадратен пакет от джоба си, наведе се и го пусна. Когато нещото падна на пода, куриерът бързо си тръгна, доволен, че се е отървал от него. Сигурен беше, че никой не го е видял.

Петнайсет минути по-късно вторият барман най-сетне се натъкна на пакета. Изтича към единия край на бара, за да обслужи някакъв клиент, който много крещеше, и усети нещо неравно под краката си. Погледна надолу и видя квадратен пакет. Наведе се и го вдигна.

— Хей, Пиетро! — извика барманът.

Пиетро обслужи две много красиви момичета, преди да отиде при колегата си.

— Това твое ли е?

Пиетро взе малкия пакет от ръката на Тод и го огледа любопитно.

— Къде го намери?

— На пода, ето там.

— Видя ли кой го е изпуснал?

— Не, човече. Може от доста време да е паднал. Намерих го само защото го настъпих.

Пиетро огледа плътно опакованото нещо. Не можеше да разбере какво е, но надписът отгоре ясно казваше за кого е предназначено: „ЗА КРАЛЯ“.