Хамелеонът се завръща

8.

Краля не се примиряваше лесно, когато някое от момичетата му внезапно изчезнеше. Джени си беше тръгнала от партито му в клуб „Вангард“ преди три нощи и оттогава нямаше никакви вести от нея. Краля се отличаваше от другите търговци на плът в Ел Ей по това, че не използваше насилие към момичетата. Ако някоя решеше, че вече не издържа, и пожелаеше да се махне, той приемаше решението й, стига да не отиде да работи за друг сводник и да не избяга с парите му.

Да се намерят нови момичета беше най-лесното в неговия занаят. Всеки ден стотици млади жени пристигаха в Лос Анджелис с надежда да осъществят холивудската си мечта. Всеки ден жестоката действителност в града разбиваше стотици мечти. Просто трябваше да знаеш кое момиче да заговориш. Отчаяните и тотално разорените, нуждаещите се от помощ, копнеещите за живота, който Краля можеше да им предложи. Ако някое от тези момичета искаше да се махне, просто трябваше да му каже и той веднага щеше да му намери заместничка.

Краля изпрати главния си бодигард, Джером, да провери какво е станало с Джени. Защо не се обаждаше? Още по-лошо, защо не се беше появила на срещата с един клиент снощи? Краля не понасяше да връзват тенекия на някой от клиентите му. Не се отразяваше добре на реномето му, защото дори в престъпния бизнес човек трябва да е отговорен. Джени беше най-надеждното от момичетата му и той бе сигурен, че ако е имала проблеми, щеше да му се обади.

Всъщност Краля имаше слабост към Джени. Тя беше сладурана, винаги усмихната и с невероятно чувство за хумор — качества, които бяха рядкост в нейната професия. Когато започна да работи за него, тя му каза, че ще остане само докато събере достатъчно пари, за да си стъпи на краката. Той уважаваше решението й, но сега тя бе едно от най-доходните му момичета, много популярна сред богатите грозни извратеняци, които съставляваха неговата клиентела.

Когато Джером се върна, Краля правеше сутрешната си тренировка — двайсет и пет дължини в двайсет и пет метровия си басейн.

— Шефе, имам лоши новини.

Джером имаше страховита външност — черен, с къса къдрава коса и крив нос, чупен толкова много пъти, че бодигардът вече им бе загубил сметката. Беше висок метър и деветдесет и тежеше около сто и петдесет килограма. Имаше масивна долна челюст и ослепително бели зъби. Джером бе имал шансове да стане световен шампион по вдигане на тежести, но след автомобилна катастрофа бе останал почти напълно парализиран от кръста надолу. Четири години му бяха нужни, за да започне отново да ходи нормално, и дотогава шансовете му за спортна кариера се бяха изпарили. Беше започнал да работи като охрана в един нощен клуб в Холивуд. Краля му предложи работа и сериозно повишение на заплатата, след като една нощ лично бе наблюдавал как негърът сам се разправи с група футболисти, които си търсеха белята.

Краля излезе от басейна, взе чиста хавлия с надпис „Крал“, бродиран със златни букви на гърба, и седна на близката масичка, където го чакаше закуската.

— Това никак не ми харесва, Джером. Не обичам да започвам деня с лоши новини. — Той си сипа чаша портокалов сок. — Хайде, черньо, изплюй камъчето — добави спокойно. Не беше от хората, които лесно губят самообладание.

— Ами нали ме прати да проверя Джени. Да видя защо не се е появявала през последните дни.

— Да, и…?

— Изглежда, че не е изчезнала само от клуба. Съвсем е изчезнала.

— Какво, по дяволите, означава това?

— От няколко дни не се е прибирала вкъщи. Портиерът не я е виждал.

Краля остави чашата и изгледа бодигарда изпитателно.

— Ами вещите й? Все още ли са в апартамента?

— Да, всичко. Рокли, обувки, дори гримовете. Куфарите й са подредени в гардероба. Ако е избягала, много трябва да е бързала, шефе.

— Няма от какво да бяга — измърмори Краля, като си наля кафе.

— Може би има гадже.

— Какво да има? — Краля се намръщи. — Много добре знаеш, че няма, чернилко. Никое от момичетата ми няма такива връзки. Това вреди на бизнеса.

— Може би се е запознала с някого оная вечер във „Вангард“.

— И какво?

— Ами де да знам… Може би е отишла у тях.

— Абсурд. Джени не ляга с никого без пари.

— Може да го е харесала.

— Тя е курва, Джером. Тъкмо беше приключила работната седмица. Едва ли е искала пак да прави секс.

— Частни клиенти?

— Какво? Всички момичета знаят какво ще им се случи, ако разбера, че бичат на частно. Джени не би го направила, не е глупава.

— Може просто да е отишла у приятелка — направи още едно предположение Джером.

— Не, и това не е в неин стил. Работи за мен от колко… Три години? Никога не ми е създавала проблеми. Никога не е закъснявала за среща. Не, Джером, нещо е станало. Нещо не е наред.

— Да не би да е загазила? Финансово имам предвид.

— Щеше да ми каже, сигурен съм. Нямаше просто да офейка.

— Какво искаш да направя, шефе?

Краля отпи глътка кафе, замисли се.

— Първо провери в болниците — каза след малко. — Трябва да разберем какво се е случило.

— Мислиш ли, че някой й е направил нещо?

— Ако е така… негодникът може да се смята за мъртъв.

Джером се почуди кой би бил толкова глупав, че да нарани някое от момичетата на Краля.

— Ако в болниците няма нищо, трябва да проверим в полицията.

— Да се обадя ли на Кълан?

Детектив Марк Кълан работеше в отдел „Наркотици“ на полицията. Той беше един от корумпираните полицаи, които работеха за Краля.

— Не е от най-умните, но нямаме друг избор. Предупреди го да не почне да си вре носа навсякъде като загубено куче. Засега искам да пипаме деликатно.

— Ясно, шефе.

— Първо провери болниците. Ако там не откриеш нищо, тогава му се обади.

Джером кимна и остави шефа си да довърши закуската. Краля хапна от омлета с белтъци, но вече нямаше апетит. За десет години в престъпния свят беше развил нюх за неприятностите и сега му миришеше на нещо много гнило. Той не само бе добре известен в Лос Анджелис, ами и много хора се бояха от него. Само веднъж някой беше допуснал грешката да удари плесница на негово момиче. Три дни по-късно намериха този някой в куфар. На шест отделни части — глава, тяло, ръце и крака.