Хамелеонът се завръща

62.

Робърт заобиколи зад фабриката и в задния й край видя желязна врата, скрита между растителността. Надолу към подземието водеше каменно стълбище. Той се ослуша.

Тишина.

Предпазливо тръгна по тъмния тунел.

Тежката миризма на гнило и влага го задави. Уплаши се да не го чуят как кашля.

— Какво правиш, Робърт? — прошепна сам на себе си. — Пак стара съборетина, пак влажно подземие…

Тунелът в долната част на стълбището беше тесен, с бетонни стени и осеян с боклуци. Отвътре се чуваха гласове — гласовете на няколко души, гневни гласове. Към миризмата на гнило се прибави воня на клозет. Навсякъде пълзяха плъхове.

— Мразя плъхове — изсъска Робърт през зъби.

Достигна голямо кръгло помещение с полуразрушено квадратно заграждение по средата. Стените бяха целите в дупки. Гласовете идваха от тази стаичка. Робърт изключи фенера и се промъкна по-близо, като внимаваше да не се спъне в някоя от изпадалите тухли, разпилени по целия под на подземието. Заобиколи квадратната стаичка и се скри зад няколко стари торби цимент на няколко крачки от стената. Наведе се и надникна през една дупка. Забеляза някакво движение вътре, но от този ъгъл не виждаше ясно.

Гласовете станаха по-силни. Робърт разпозна Краля:

— Няма да ти направим нищо лошо. Дошли сме да те спасим от тези копелета. Свободна си, всичко свърши. Сега ще свалим превръзката от очите и гумата от устата ти. Не се страхувай, няма да те нараня.

„Какво, по дяволите, става тук?“ — помисли си Робърт. Трябваше да се приближи още. Промъкна се по-близо до стената и бързо намери по-добро място, откъдето можеше да гледа през една по-голяма дупка. С лице към срещуположната стена и ръце на тила стояха трима мъже. Единият беше чисто гол, но гърбът му беше плътно покрит с татуировка, изобразяваща разпнатия Христос. Краля стоеше коленичил пред трепереща от страх млада брюнетка. Жената беше със завързани очи, запушена уста и стегната за метален стол. По тялото й висяха парцали от разкъсана мръсна черна рокля. Сутиенът й също беше разкъсан. Около зърната на гърдите й се виждаха пресни изгаряния от цигара, започваха да се образуват мехури. Краката й бяха разкрачени и вързани за стола. Вагината й бе разголена и около нея имаше още изгаряния от цигара. Косата й беше сплъстена от засъхнала кръв. Долната й устна бе подута и цепната.

Краля посегна зад главата на жената. Превръзката падна от очите й и тя примигна бързо няколко пъти. Силната светлина я заслепи. Гумената топка, с която бе запушена устата й, беше стегната толкова силно, че ремъците се бяха впили в устните й. Тя се задави, когато Краля отпуши устата й. Наркопласьорът извади хартиена кърпичка от джоба си и избърса лицето й от остатъците от грим и засъхнала кръв. Един от хората му освободи ръцете и краката й. Жената заплака. Тялото й се тресеше при всяко изхлипване, но сега на лицето й се четеше не само страх, а и облекчение.

— Как се казваш? — попита Краля.

— Беки.

— Ще се оправиш, Беки. Ще те измъкнем оттук.

Той й помогна да се изправи, но коленете й се подвиха. Краля я задържа и я остави отново да седне на стола.

— Спокойно… Краката ти още са слаби. Не трябва да бързаме. — Престъпният бос се обърна към един от хората си: — Намери нещо да я покрием.

Другият мъж се огледа за някаква дреха или парцал, но не намери нищо.

— Ето, вземи това.

Робърт разпозна гласа на Джером от нощния клуб. Той съблече ризата си и я подаде на Краля. Широката дреха стоеше на дребничката жена като рокля.

— Всичко ще се оправи, Беки. Страшното мина. — Изведнъж гласът на Краля придоби съвсем различен тон. — Заведи я горе, прибери я в колата и не се отделяй от нея — заповяда на някого.

Робърт бързо се скри зад торбите с цимент. През пролуката между чувалите видя друг едър мъж да излиза от стаята с треперещата от страх жена в ръце.

— С мен ще си в безопасност, Беки — увери я мъжагата с грижовен глас.

Робърт изчака да изчезнат в другия край на коридора и отново се промъкна до наблюдателницата си.

— Значи вярваш в Исус, а? — с гневен глас заговори Краля на голия мъж.

Татуираният не отговори.

Краля го удари в гърба с приклада на двуцевната си пушка и той се свлече на земята. По-ниският от тримата заловени мъже инстинктивно се обърна, но в този момент Джером го фрасна с автомата си „Узи“ в лицето. Кръв опръска стената. Два зъба издрънчаха на земята.

— Кой ви поръча да снимате? — гневно изкрещя Джером.

„Мамка му! Стивън беше прав, че имат цял арсенал“ — помисли си Робърт.

— На колко беше това момиче, на двайсет и осем, двайсет и девет? — Краля изрита падналия мъж с все сила в корема. — Стани и се обърни, отрепко!

Краля направи няколко крачки пред уплашените мъже.

— Знаете ли кой съм аз?

Въпросът увисна във въздуха. След малко най-ниският от тримата кимна.

Краля го погледна удивено.

— Значи знаете кой съм — продължи със спокоен глас — и въпреки това отвлякохте едно от момичетата ми, изнасилихте го, измъчвахте го и го убихте?

Никой не отговори.

— Това вече е феноменална глупост. Вие двамата… съблечете се! — заповяда на двамата облечени мъже.

Те го погледнаха недоумяващо.

— Глухи ли сте бе, кретени? Каза да се съблечете! — изкрещя Джером и удари единия, който носеше очила, в корема.

— Абе тези пишки с лупа трябва да ги гледаш — подигра им се Краля, след като огледа голите им тела. — Нищо чудно, че мацките не ви пускат. Вържете ги за столовете, както правеха с жертвите си!

Щрак! Зад гърба си Робърт чу познатото изщракване на полуавтоматично оръжие. След части от секундата усети студения допир на дулото в тила си.

— Не мърдай! — заповяда някой.