Хамелеонът се завръща

16.

Джордж Слейтър излезе от кабинета си в реномираната адвокатска кантора „Тейл и Джош“ както обикновено — в шест и половина вечерта. Жена му, Катрин, знаеше, че съпругът й няма да се прибере за вечеря, защото днес беше вторник — вечер за покер.

Джордж бе човек с обикновена външност, от онези, които никога не привличат вниманието, когато ги видиш на улицата, но не можеше да се отрече, че беше хубав мъж. Около метър и осемдесет висок, с тъмнокафяви очи и тъмнокестенява коса, облечен с избрани с вкус дрехи, които винаги успяваха да скрият хилавото му телосложение.

След като си тръгна от работа, той се качи в луксозния си джип „Мерцедес“ М-класа, пусна новините по радиото и потегли към малкия апартамент под наем в Бел Гардънс. Беше намерил апартамента по интернет и се спазари директно със собственика, за да избегне посредническите агенции. В замяна на неговото мълчание Джордж се съгласи да му плати в брой — наемът за цяла година в аванс.

Двете копия на договора за наем и разписката за получената сума бяха единствените документи за сделката. Нищо, което да може да се проследи. Дори името му в договора беше фалшиво — Уейн Роджърс. Джордж не поемаше абсолютно никакъв риск. Нямаше начин да го свържат с апартамента.

Жилището се намираше на много тиха улица в покрайнините на Бел Гардънс и това идеално уреждаше Джордж. Означаваше, че по-малко хора ще го виждат да влиза и излиза, подземният гараж на сградата му осигуряваше скривалище от любопитни погледи.

Едностайният апартамент не беше голям, но бе подходящ за ролята си. Нямаше луксозно обзавеждане. От вратата се влизаше направо в малък хол с бели стени. Почти в средата на помещението с лице към една празна стена бе поставен триместен черен кожен диван. Нямаше телевизор, нямаше картини, нямаше килим. Всъщност, освен дивана единствената друга мебел в хола бе поставката за списания. Кухнята беше малка и много чиста. Печката бе чисто нова, неизползвана. В хладилника имаше само дванайсет бири, няколко шоколада и кутия портокалов сок. Апартаментът не беше за живеене.

Спалнята бе свързана с банята и се намираше в дъното на къс коридор. Вътре точно срещу вратата беше разположено екстравагантно двойно легло с помпозна табла от ковано желязо. Отляво стоеше гардероб с огледала на вратите. Лампите имаха копче за регулиране на светлината, което Джордж обичаше да нарича „ключ за лунна светлина“. Това беше най-важната стая в апартамента.

Джордж затвори вратата след себе си, остави куфарчето си до дивана и влезе в кухнята. Взе една бира от хладилника, отвори я и се върна в хола. Бирата беше леденостудена и му донесе облекчение след горещия ден. Той изпи половината бутилка, после се настани на дивана и извади втория си мобилен телефон от куфарчето. Много малко хора знаеха този номер и жена му не беше сред тях. Джордж отпи още една глътка студена бира, преди да прочете последното текстово съобщение:

Съобщението не беше подписано, но нямаше нужда. Джордж, или Уейн, както още го познаваха, знаеше много добре от кого е — от Рафаел.

Беше се запознал с високия пуерториканец чрез една агенция за жигола преди година. Отначало връзката им беше чисто професионална, но скоро прерасна в забранена връзка. Джордж знаеше, че Рафаел е влюбен в него, но макар че чувствата му към пуерториканеца също бяха силни, той все още не беше готов да ги нарече любов.

Погледна часовника си — осем без десет. До идването на любовника му имаше около час. Той допи бирата и реши да си вземе душ.

Докато водата масажираше умореното му тяло, Джордж изпита чувство за вина. Обичаше Катрин и харесваше да се люби с нея в редките случаи, когато тя му позволеше. Може би ако бяха останали в Алабама, нещата щяха да се развият по друг начин, но Лос Анджелис му бе предложил нещо ново. В съвременното общество много хора приемаха двойната сексуалност като нещо нормално. Но не и Катрин.

Катрин Слейтър, по баща Харис, бе родена в Тиодор, Алабама. Родителите й бяха изключително религиозни и я бяха възпитали строго. Тя ходеше редовно на черква, понякога по пет-шест пъти седмично. Надменна и мнителна, твърдо смяташе, че преди брака не трябва да има секс, но дори и след това той не биваше да се използва като инструмент за получаване на плътско удоволствие.

С Джордж се запознаха като първокурсници в юридическия факултет на Щатския университет на Алабама. И двамата бяха пълни отличници, затова приятелството им бързо прерасна в невъзможна безполова връзка. Заслепен от огромното си желание да бъде с нея, Джордж поиска ръката й месец след дипломирането им.

Скоро след сватбата им той бе поканен на работа в една известна адвокатска кантора в Лос Анджелис — „Тейл и Джош“.

В очите на Катрин Ел Ей беше порочен, престъпен град, управляван от похотта, наркотиците и алчността, но след две седмици спорове и обещания все пак прие, че предложението за работа на Джордж е твърде добро, за да откаже.

Изобщо не я притесняваше това, че преместването я Лос Анджелис не вземаше предвид нейните възможности за професионално развитие. Катрин не ламтеше за кариера. Родителите й я бяха възпитали да бъде добра съпруга, да се грижи за дома, децата и мъжа си и тя искаше да се занимава точно с това. Пък и мислеше, че на Джордж няма да му хареса в Лос Анджелис и след година-две той ще се умори от „ярките светлини на големия град“. Жестоко грешеше.

След като спечели второто си дело в новата адвокатска кантора, Джордж бе поканен от клиента си на частно парти да отпразнуват победата.

— Недей да водиш жена си — предупреди го той. — Така ще бъде по-забавно, ако разбираш какво искам да кажа.

Мистериозната покана заинтригува Джордж. Той се оправда пред Катрин с обичайното „ще работя до късно“ и отиде сам на партито в луксозно имение в Бевърли Хилс. Онова, което видя, завинаги промени живота му.

Единствената среща на Джордж с порноиндустрията се бе състояла в гимназията. Един негов приятел се беше докопал до стара видеокасета и няколко порносписания през уикенда, докато родителите му ги нямаше. Джордж никога нямаше да забрави този филм, но сега не гледаше кино, не гледаше актьори. За една вечер той бе посветен в садомазохизма, груповия секс, сексуалното робство, „златния душ“; неща, които дори не беше сънувал. Откри свят, за който не беше подозирал, че съществува извън порнографските книги и филми. Разкрепостен секс, безплатни наркотици — място, където всичките ти фантазии се сбъдват, където можеш да освободиш и най-мрачните си сексуални желания, без да те е срам. Там, в екипираното за всякакви полови извращения подземие на луксозното имение, Джордж за първи път опита секс с друг мъж и страшно му хареса. След това не можеше да се насити на новооткрития подмолен начин на живот. Обожаваше оргиите, хората, които срещаше, тайнствеността.

Джордж бавно се избърса и уви кърпата около кръста си. Очакването да види отново Рафаел го възбуди. Отиде в кухнята, взе още една бира и погледна часовника на стената — 8:45, малко оставаше. Той се подвоуми дали да се облече, но щеше да бъде по-вълнуващо да посрещне любовника си само по кърпа.

И двамата обичаха ролевите игри в секса и Джордж вече бе измислил сценария за тази нощ. В спалнята той отвори гардероба, който беше пълен с всевъзможни секс играчки: камшици, вериги, въжета, топки за запушване на устата, кожени каиши, белезници, всичко, което може да роди въображението.

Внимателно избра играчките, които му трябваха за сценария, и ги остави на леглото. Възбудата му започваше да личи през кърпата. На вратата се почука. Той погледна часовника си — 8:53. „Подранил е — помисли си Джордж. — Сигурно и той е нетърпелив, колкото мен“.

Със самодоволна усмивка на уста отиде при вратата и отвори.

— Кой сте вие?

Усмивката му се смени с тревожно изражение.

Вместо отговор получи удар в корема, силен и точно прицелен. Сви се от болка, въздухът му излезе, в изцъклените му очи се изписа ужас. Докато се опитваше да си поеме дъх, отстъпи крачка назад, но това не го спаси от втория удар. Този път ритник между краката. Джордж падна назад и кърпата се свлече на пода. Искаше да каже нещо, да се съпротивлява, но нямаше сила.

Нападателят спокойно затвори вратата на апартамента и се приближи до сгърченото тяло на адвоката. Джордж не разбираше какво става. Изхриптя, не можеше да диша, изведнъж видя спринцовката и сърцето му прескочи. С бързо движение нападателят заби иглата във врата му и изведнъж болката изчезна, съпротивата секна. Настъпи тъмнина.