Хамелеонът се завръща

47.

От няколко дни обикаляха баровете и клубовете, но без резултат. Бяха приключили в Санта Моника и сега проверяваха Лонг Бийч, но навсякъде получаваха един и същи отговор. Разследването не вървеше. Както при по-старите убийства, не можеха да установят никаква връзка между жертвите. Възможно беше Джени и Джордж да са се познавали от някоя сексуална оргия, но все още нямаше твърдо потвърждение за самоличността на първата жертва. Никой не можеше да каже със сигурност, че жената с одраното лице наистина е Джени Фарнбъро. Карлос още издирваше близките й в Айдахо и Юта. Можеха само да предполагат, че е тя, а капитан Болтър мразеше предположенията. Той искаше факти.

С всеки следващ безплоден ден знаеха, че се приближават до момента, когато ще получат поредното телефонно обаждане — за поредната жертва. Търпението на всички се изчерпваше, включително на главния комисар. Той искаше резултати от Болтър, който на свой ред притискаше двамата детективи.

Разследването бавно изтощаваше всички. Карлос почти не се беше виждал с Ана през последните няколко дни. Робърт бе говорил с Изабела два пъти по телефона, но нямаше време за любовни, срещи. Времето изтичаше и те го знаеха. Робърт пристигна рано в отдела и отново завари Карлос на бюрото му.

— Има новина — каза младежът още щом колегата му отвори вратата.

— Хайде, развесели ме. Кажи, че някой е познал скицата на нашия заподозрян.

— Е, новината е хубава, но не чак толкова — отвърна Карлос не особено ентусиазирано.

— Добре, казвай.

— Доктор Уинстън току-що изпрати резултата от ДНК анализа на косъма, който намерихме в колата на Джордж Слейтър.

— Най-после! И какво?

— От него не са успели да извлекат никакво ДНК, защото нямало фоликул.

— Значи косъмът не е паднал естествено. Бил е отрязан или скъсан.

— Точно така.

— Значи пак нищо, така ли? — равнодушно попита Робърт.

— Не, не. Косъмът съдържал вещества, благодарение на които момчетата от лабораторията са установили произхода му.

— И?

— Това е косъм от „европейска коса“.

— От перука ли? — изненада се Робърт.

— Откъде знаеш, че „европейска коса“ означава перука?

— Чета много.

— О, да, бях забравил — измърмори насмешливо Карлос. — И така, ако оставим настрана синтетичните косми, трите най-добри вида перуки, които могат да се намерят на пазара, се наричат „истинска коса“, „човешка коса“ и „европейска коса“. В производството на перуки истинска коса и човешка коса представляват коса от азиатци, която се избелва и боядисва в цветове, характерни за косите на европейците. Този процес уврежда космите, но позволява масово и евтино — производство.

— Европейската коса, от друга страна — поде Робърт, — е почти необработена. Тя идва главно от Източна Европа. Не се боядисва допълнително и се обработва със специални вещества за увеличаване на трайността. Тези перуки са най-близки до естествената коса.

— Точно така, но това се постига на определена цена.

— Предполагам. За каква цена говорим?

— Дръж се да не паднеш. Цените за такава перука започват от четири хиляди долара.

— Леле.

— И аз така казвам. Тези перуки се правят по поръчка. За направата им могат да отидат един-два месеца, което означава, че ако някой си поръча такава, трябва да остави адреса си или номер за връзка. — Карлос се усмихна ентусиазирано. — В Лос Анджелис сигурно няма много места, където продават перуки от европейска коса.

— Катрин?

— Какво?

— Провери ли Катрин Слейтър? Може тя да носи перука. В наши дни доста жени използват. А тя със сигурност има достатъчно пари.

— Не, още не съм. — Ентусиазмът на Карлос понамаля. — Ще й се обадя да я питам, но ако се окаже, че не носи перуки, не мислиш ли, че ще е добре да се свържем с всички магазини в Лос Анджелис, където продават „европейска коса“?

Робърт се почеса по брадичката.

— Да, можем да пробваме. Просто мисля, че убиецът е твърде умен за това.

— За какво?

— Нали каза, че перуките се правят по поръчка.

— Да.

— Сигурен съм обаче, че ако влезеш в магазина за перуки, вътре ще имат една-две за мостра. Нашият убиец не е толкова глупав, че да поръча перука и да остави следи. Може просто да е взел онова, което са имали за мостра, да е платил в брой и да си е тръгнал. Не забравяй, че перуката не му трябва за красота. — Робърт отиде при кафе машината. — Има и още нещо.

— Какво?

— Интернет.

Карлос се намръщи.

— Интернет може да ни помага и същевременно да ни пречи — обясни Робърт. — Преди няколко години може би с малко късмет щяхме да попаднем на следа, ако бяхме проверили в магазините за перуки, но сега… — Наля си чаша кафе. — В наши дни убиецът може да си поръча перука по интернет от всяка страна по света и ще я получи за по-малко от седмица. Може да я е купил от Япония, от Австралия или директно от Източна Европа. — Робърт замълча, хрумна му още нещо. — Освен това има „И-бей“, откъдето може да я е купил от предишен собственик, без никой друг да разбере. Този човек е твърде умен, за да остави уличаващи документи.

Карлос трябваше да признае, че Робърт е прав. Всеки средно грамотен човек може да купи почти всичко по интернет, без да остави почти никаква следа. Просто трябва да знае къде да пазарува.

— Все пак има някакъв шанс. Може да е решил, че няма да разберем за перуката, и да я е взел от магазин.

— Може. Не изключвам никоя възможност. За всеки случай ще проверим при търговците на перуки.

— Просто исках да се приближим с една стъпка повече, преди да добави поредната снимка на тази проклета дъска — измърмори Карлос, като посочи корковото табло.

Робърт погледна към дъската и изведнъж застина. Остана неподвижно, втренчен в снимките.

— Добре ли си? — попита Карлос след минута. — Престана да мигаш.

Робърт вдигна ръка, за да го накара да изчака за момент.

— Нещо липсва — каза след малко.

Карлос погледна дъската. Всички снимки бяха там. Нищо не беше местено, сигурен беше в това.

— Какво липсва?

— Една жертва.