Хамелеонът се завръща

27.

Болницата „Гуд Самаритан“ се издига величествено на булевард „Уилшир“ в централен Лос Анджелис. Влизането е по кръгла алея откъм Уитмър Стрийт. При обичайни условия пътуването от Грифит Парк би отнело на Робърт около четирийсет и пет минути. Този път той взе разстоянието за по-малко от трийсет, при което Карлос едва не получи сърдечен удар.

Двамата изтичаха през безупречно чистата стъклена врата на главното фоайе към рецепцията. Две медицински сестри на средна възраст бяха заети да подреждат медицински картони, да говорят по телефона и да обслужват опашката от нетърпеливи клиенти, чакащи пред гишетата. Робърт застана най-отпред и показа значката си.

— Къде е спешното отделение?

Едната сестра вдигна очи от монитора на компютъра си и изгледа двамата детективи над големите очила, закрепени на върха на носа й.

— Вие да не сте слепи? Има опашка.

Гласът й беше спокоен, сякаш цялото време на света беше нейно.

— Да, всички чакаме. Наредете се отзад — запротестира възрастен мъж с гипсирана ръка. От опашката се чуха и други викове.

— Това е официално разследване, господине — отговори Робърт. — Къде е спешното?

Напрегнатият му тон накара сестрата отново да го погледне. Този път провери и значките им.

— Натам и в края наляво — каза неохотно, като посочи коридора отдясно. — Проклети ченгета, едно „благодаря“ няма да ти кажат — измърмори, след като Робърт и Карлос хукнаха накъдето ги беше упътила.

В спешното отделение гъмжеше от лекари, сестри, санитари и пациенти, които тичаха насам-натам, сякаш идваше краят на света. Помещението беше голямо, но при това хаотично движение на хора и болнични колички изглеждаше претъпкано.

— Как може да се работи на такова място? — Карлос се огледа тревожно. — Прилича на карнавала в Рио.

Робърт се огледа за някого, който би могъл да им даде информация. В дъното на главното помещение видя малко полукръгло бюро. Зад него седеше медицинска сестра със зачервено лице. Детективите веднага отидоха при нея.

— Преди пет-десет минути са ви докарали спешен случай. Трябва да разберем къде е — каза нетърпеливо Робърт, когато се приближи до едрата жена.

— Това е спешно отделение, сладур, всичките ни случаи са спешни — отвърна тя с нежен глас с много изразен южняшки акцент.

— Жертва на престъпление, от Грифит Парк, на трийсетина години, покрит с мехури — нервно изстреля Робърт.

Тя извади чиста хартиена кърпичка от голяма кутия, избърса потта от челото си и най-после погледна детективите с черните си очи. Явно усети нетърпението на Робърт и бързо прегледа няколко документа на бюрото.

— Да, докараха го преди малко. — Замълча, за да си поеме дъх. — Доколкото си спомням… МПП.

— Какво?

— Мъртъв при приемането — обясни тя.

— Знам какво означава МПП. Сигурна ли сте? — попита Карлос.

— Не сто процента, но доктор Филипс прие пациента. Той ще ви каже със сигурност.

— Къде можем да го намерим?

Сестрата се изправи и огледа помещението.

— Ето го там… Доктор Филипс! — извика и помаха с ръка.

Един нисък, плешив мъж погледна към тях. На врата му висеше стетоскоп, бялата му престилка изглеждаше стара и намачкана, а ако се съди по тъмните кръгове около очите му, не беше спал най-малко от трийсет и шест часа. Лекарят разговаряше с друг мъж, когото Робърт веднага разпозна като един от санитарите, който бяха извадили жертвата от колата в Грифит Парк.

Детективите пресрещнаха двамата медици още преди да дойдат до бюрото, и бързо се представиха.

— Жертвата от парка къде е? Какво е станало? — попита Робърт.

Санитарят сведе очи към пода. Лекарят премести погледа си от Робърт към Карлос и обратно няколко пъти. След това каза:

— Не е издържал. Изключили са сирените пет минути преди болницата. МПП — мъртъв при приемането.

— Знаем какво означава — сопна се Робърт.

Настъпи кратко мълчание, което бе нарушено от Карлос:

— Мамка му! Знаех си, че е прекалено хубаво, за да е вярно.

— Съжалявам — виновно измънка санитарят. — Опитахме всичко. Той не можеше да диша. Давеше се в собствената си кръв. Канехме се да направим спешна трахеотомия, но преди да успеем…

Лекарят продължи:

— Когато линейката пристигна в болницата, вече нищо не можеше да се направи. Беше обявен за мъртъв в три и осемнайсет.

— Каква е причината за смъртта?

Доктор Филипс се изсмя мрачно:

— Тялото току-що пристигна. Можете сам да си изберете: задушаване, спиране на сърцето, общ срив на всички органи, вътрешен кръвоизлив. Каквото и да кажа, ще е налучкване. Трябва да изчакате официалния доклад от аутопсията, за да разберете.

От високоговорителя обявиха нещо и лекарят замълча, докато свършат. После добави:

— В момента тялото е в изолатора.

— В изолатора ли? Защо? — загрижено попита Карлос.

— Не сте ли го видели? Покрито е с мехури и язви.

— Да, видяхме го. Мислехме, че са следи от изгаряне или нещо такова.

Доктор Филипс поклати глава:

— Без допълнителни изследвания не мога да ви кажа от какво са, но със сигурност не са от изгаряне.

— Определено не са — добави санитарят.

— Вирусно ли е? — попита Робърт.

Лекарят го погледна любопитно:

— Да, така изглежда. Инфекция.

— Инфекция ли? — изненада се Карлос. — Сигурно има някаква грешка, докторе. Човекът е жертва на убийство.

— Убийство ли? — Филипс го погледна с недоумение. — Тези мехури не са причинени от човек. Собственото му тяло ги е образувало като реакция срещу нещо. Болест или алергия. Повярвайте ми, този човек е умрял от някаква ужасна инфекция.

Робърт вече се беше досетил какво е направил убиецът. Беше заразил жертвата с някакъв смъртоносен вирус. Но от кучешкото надбягване беше минал само един ден — как можеше заразата да се разпространи толкова бързо? Каква беше тази болест, която убиваше човек за един ден? За да разбере какво е станало, отново трябваше да разчита на доктор Уинстън.

— Ако наистина става дума за болест, трябва да установим каква и дали е заразна. — Лекарят погледна санитаря. — Точно за това си говорехме. Кой е имал пряк контакт с мъртвия? Някой от вас двамата…

— Не — отговориха в един глас детективите.

— Знаете ли дали някой е имал пряк контакт с него?

— Двама души от специалния отряд на полицията — бързо отговори Робърт.

— Може да се наложи да дойдат за изследвания. Зависи от резултатите от биопсията.

— Кога ще излязат?

— Както казах, тялото току-що пристигна. Незабавно ще изпратя проби в лабораторията с молба за спешно изследване. Ако имаме късмет, още днес може да имаме резултат.

— Ами трупът, аутопсията?

— Ще го изпратим в патоанатомичната лаборатория днес, но състоянието му и необходимостта да се държи в изолация ще усложнят нещата, затова не мога да ви кажа точно кога. Слушайте, детективе, няма да ви лъжа. Много съм загрижен. От каквото и да е умрял този човек, станало е изключително бързо и по много мъчителен начин. Ако е заразна болест, съдейки по състоянието, в което го получихме, има опасност от избухване на ужасна епидемия. Целият град е застрашен.