Хамелеонът се завръща

36.

Лос Анджелис е страхотно място за купони. Рок музиканти, филмови звезди, знаменитости, политици, милионери, всички имат една обща черта — обичат да купонясват, обожават да се показват.

Мартин Йънг беше трийсет и шест годишен предприемач и печелеше милиони от търговия с недвижими имоти, фирмата му, „Йънг Естейтс“, търгуваше само с най-скъпите имоти — предимно в Бевърли Хилс, Бел Еър, Малибу и Венис Бийч. Той се беше отъркал в най-известните люде във всички области на живота. Преди да се премести в Лондон, Мадона бе продала една от къщите си в Ел Ей чрез фирмата на Мартин. Само за шест месеца „Йънг Естейтс“ беше осигурила на собственика си първия милион печалба. Две години след като основа фирмата, Мартин можеше да се пенсионира, ако искаше, но печеленето на пари беше като краста и колкото повече имаше, толкова повече искаше да има. Той стана безскрупулен бизнесмен и животът му се въртеше почти изцяло около фирмата, ако изключим уикендите. За Мартин краят на седмицата беше време за купони, а той обичаше да се забавлява до дупка. Веднъж месечно наемаше някоя екстравагантна къща в околностите на града, поканваше няколко приятели, извикваше проститутки и осигуряваше огромни количества от всички наркотици, които може да си представи човек. Това се случи и снощи.

След като отвори очи, Мартин дълго време не успя да си спомни къде се намира. Ефектът от дрогата, която беше взел миналата вечер, още не бе преминал съвсем и той се чувстваше замаян. Огледа се, опитвайки си да си обясни странното средновековно обзавеждане. Примига няколко пъти, за да избистри погледа си, и очите му бавно възвърнаха способността си да фокусират. На отсрещната стена, над величествената мраморна камина висеше щит, а под него — два кръстосани меча. Отдясно на камината стоеше манекен с пълни рицарски доспехи. Подът бе постлан с персийски килими, стените — покрити с гоблени и портрети на английски херцози, лордове, крале и кралици.

Мартин се надигна с огромно усилие и седна. Главата му тежеше, а в устата си усещаше неприятен вкус. Едва тогава осъзна, че лежи в огромно легло, сред копринени чаршафи и възглавници. „Мамка му, заспал съм в спалнята на крал Артур“ — помисли си и се изкиска сам на себе си. На нощното шкафче бяха разпилени няколко хапчета и целофаново пликче е някакъв бял прах.

„Точно това ми трябва, преди да ме пусне снощната доза“ — рече си Мартин. Без да знае или да се интересува какво съдържат, взе две хапчета и ги лапна. Огледа се за някаква течност, с която да ги преглътне. На пода до леглото имаше полупълна бутилка шампанско. Той отпи голяма глътка от изветрялата течност и тръсна глава. Изчака няколко минути, докато хапчетата започнат да действат, после стана и бавно излезе от стаята.

От площадката ясно се виждаше целият хол на долния етаж. Мартин видя други десетина души, натръшкани по канапета и килими. Един беше заспал на рояла. На пода до него лежаха две голи курви. Всички изглеждаха в безсъзнание. Мартин се повлече към стълбите и мина покрай друго празно помещение от дясната страна. „Това явно е стаята за развлечения“ — помисли си, след като надникна вътре.

Като се държеше за парапета, с несигурни крачки той слезе в хола. Когато стигна до основата на стълбите, осъзна колко е гладен.

— Къде, по дяволите, е кухнята на това ужасно място? — помисли си на глас, докато оглеждаше екзотично обзаведения салон.

Чу някакъв шум от дъното на малък коридор вляво от стълбите. „Нещо става“.

Олюлявайки се като пиян, се добра до вратата. Бутна я, но тя не помръдна. Не знаеше дали беше заключена, или просто силите му не стигаха да я отвори. Направи крачка назад и пак пробва. Този път подпря вратата с рамо и натисна с всички сили. Тя се отвори и той се пльосна на пода.

— Човече, добре ли си?

Дуейн, най-добрият приятел на Мартин, седеше на кухненската маса с две литрови бутилки вода пред себе си.

Мартин бавно се изправи. Кухнята беше много просторна и за разлика от останалата част на къщата, обзаведена в приятен съвременен стил. Плотът от черен италиански мрамор контрастираше стилно с лъскавата двойна врата от неръждаема стомана на хладилника. Огромна колекция тенджери и тигани висеше величествено над масата, където седеше Дуейн.

— Ти ли си единственият буден? — попита Дуейн. Звучеше малко по-възбудено от нормалното.

— Ти си първият, когото виждам, но и аз се излюпих преди десетина минути.

— Огледа ли мястото? Страхотно е. Повече прилича на музей, отколкото на къща, ако не броим кухнята. Собственикът явно е вманиачен по средновековна Англия. — Дуейн говореше бързо като картечница.

— И наричаш това страхотно? — Изражението на Мартин показваше, че не споделя мнението на приятеля си.

— Е, много е различно.

Мартин не се интересуваше от мнението на Дуейн за къщата. Той се заоглежда за някаква храна.

— Има ли нищо за ядене?

— Да, човече, купища. Виж в хладилника:

Мартин отвори хладилника и видя всякакви видове бързи храни. Понички и захарни дражета, хотдог и пържено пилешко — рай за гладния човек. Той бързо грабна бурканче фъстъчено масло и едно сладко, две кутии безалкохолно и пликче дражета.

— Ами хляб? — попита, като отново се обърна към приятеля си.

— Ето там.

Дуейн посочи кутията за хляб на плота.

Мартин бързо взе две филии. С нож, който намери в умивалника, намаза върху тях огромно количество фъстъчено масло и сладко.

— По дяволите, човече, по-внимателно със сладкото — изкиска се Дуейн. — Какво си взел, хашиш?

— Нямам представа. Глътнах две хапчета, които бяха на нощното шкафче — избоботи Мартин с пълна уста. По брадата му потече сладко.

— Омаял си се май.

— Да, по дяволите. Ами ти?

— Не, човече, аз съм на ангелски прах. Не съм мигнал, откакто сме дошли. Още кипя от енергия.

— Кога дойдохме? — объркано попита Мартин.

— Мамка му, човече, наистина яко си се приспал. В петък вечерта — през смях отговори Дуейн.

— А сега кой ден е?

Дуейн се разсмя още по-силно:

— Неделя сутринта.

— Проклятие, не си спал от две нощи и един ден.

— Да, по дяволите!

Дуейн изглеждаше горд със себе си. Мартин неодобрително поклати глава, взе шепа дражета и пак отиде при хляба.

— Искаш ли сандвич с фъстъчено масло и сладко? — предложи.

— Не, човече, нямам апетит. Но ти си хапни.

Мартин си намаза още една филия, този път с още повече сладко.

— Март, спомняш ли си, че ти казах, че имам изненада за теб?

Мартин погледна приятеля си озадачено.

— Не, изобщо не помня такова нещо.

— Е, казах ти. Искаш ли да я видиш сега?

Дуейн изглеждаше въодушевен и Мартин не можеше да разбере дали е от наркотиците или от радост, че ще изненада приятеля си.

— Добре, каква? — небрежно попита той.

— Дивиди. Ще отида да го донеса, докато ометеш сладкото — каза Дуейн, като посочи полупразното бурканче.

— Дивиди ли? — незаинтересувано измърмори Мартин.

— Повярвай ми, ще ти хареса.

Дуейн изскочи от кухнята и го остави да довърши сандвича си. След малко пак се появи с диска в пластмасова кутия.

— Ето го.

Мартин погледна кутията. Нямаше обложка, върху диска също не пишеше нищо.

— Къде можем да го пуснем? — още по-възбудено попита Дуейн.

— В една от стаите май имаше телевизор и уредба. — Мартин допи безалкохолното на няколко големи глътки. — Какво, по дяволите, има на това дивиди, Дуейн?

— Голямо забавление, човече. Нали си падаш по садо-мазо?

Дуейн говореше като герой от анимационен филм. Беше най-добрият приятел на Мартин и той не беше скрил от него, че обича садо-мазо изпълненията и грубия секс.

— Това ли има на диска?

В гласа на Мартин вече прозвуча лек интерес.

— Това, човече, трябва да те изправи на нокти. Препоръчаха ми го като върха на екстремното порно.

Мартин погледна изпитателно превъзбудения си приятел.

— Значи е само за мен. Колкото по-грубо, толкова по-добре.

Натъпка последните захарни дражета в устата си.

— Добре, къде е телевизорът?

— Някъде на горния етаж. Ще го намеря, не се бой. Само изчакай да взема някоя поничка.

Мартин се върна при хладилника и взе кутия с три шоколадови понички и още едно безалкохолно. Двамата излязоха от кухнята.

След малко откриха стаята за забавления, обзаведена с няколко големи и много удобни кожени кресла, подредени срещу най-големия плоскоекранен телевизор, който Мартин някога бе виждал. Аудиоуредбата и дивиди-устройството бяха последен писък на модата.

— Яко. — Дуейн скочи върху едно от кожените кресла като дете върху трамплин. — Маниашко — добави, като погледна внушителния телевизор.

— Дай ми диска и престани да се държиш като глупаво хлапе.

Дуейн даде диска на приятеля си и се настани удобно. Мартин го вкара в дисковото устройство.

Първото, което му направи впечатление, беше аматьорското качество на записа; това определено не беше професионално направен филм. На първите кадри се виждаше млада жена, на не повече от двайсет и пет, вързана за метален стол. Дългата й руса коса беше разрошена, сякаш току-що се е събудила. Бялата й блуза изглеждаше мръсна и напоена с пот. Дънковата й пола бе разкъсана и под нея се виждаха стегнати крака с хубав тен. Очите й бяха завързани, устата — запушена, размазаният грим по лицето й беше ясно свидетелство, че плаче. Червилото й също бе размазано, изглеждаше уплашена и изтощена. Стените на малкото помещение, в което се намираше, бяха целите в дупки, сякаш някой ги беше удрял с чук. Освен стола, на който беше вързана, единствената друга мебел беше метална маса.

В стаята имаше още двама души, мъже, но камерата не ги даваше ясно. Виждаха се само от кръста надолу. Мартин бе заинтригуван и започна да се разсънва.

— Това е нещо различно — отбеляза. — Няма глупави сценки, веднага започват с действието.

— Знаех си, че ще ти хареса.

Единият мъж се приближи до уплашената жена, отпред панталоните му бяха издути. Опита се да прокара пръсти през косата й, но когато усети допира му, тя рязко дръпна главата си назад. Ужасеният й писък прозвуча приглушено през гумената топка в устата й. Реакцията й го ядоса. Той я удари в лицето толкова силно, че столът подскочи.

— Не се дърпай, кучко!

Мъжът се обърна към другия човек в стаята, който му подаде автоматичен нож. Бавно прокара острието по дясната буза на жената. Когато усети студения метал върху кожата си, тя изпищя истерично, под превръзката на очите й потекоха сълзи. Мъжът насочи острието към блузата й. С едно бързо движение я преряза и смъкна от тялото й. Между гърдите й, където острието бе одраскало кожата, се появи капка кръв. Жената изстена ужасено и веднага получи още една плесница.

— Млъквай, курво!

Вторият мъж се приближи до уплашената жена и я принуди да се разкрачи, после сряза полата й, под която се показаха чифт червени бикини. Изглеждаха мокри и това възбуди още повече Мартин. Той се размърда, опитвайки се да се намести по-удобно.

Двамата мъже продължиха да пипат жената на различни места, да търкат възбудените си членове в нея и да я бият все по-жестоко. На моменти насилието изглеждаше прекалено, но Мартин се наслаждаваше на всяка секунда от записа. До последната сцена.

Единият мъж застана зад жената, която преди това бяха развързали от стола, съблекли чисто гола и изнасилили няколко пъти. Изведнъж свалиха маската от очите й и тя трескаво замига, опитвайки се да нагоди зрението си към светлината. Погледна мъжа, който стоеше точно зад нея. Първо на лицето й се изписа изненада (явно го познаваше), после — ужас. Паниката й сякаш се пренесе върху лицето на Мартин.

— Боже мили! — изкрещя той и скочи на крака. Цялото му тяло затрепери от страх.

Мъжът на записа рязко дръпна главата на жената назад, за да оголи гърлото й. Изневиделица се появи лъскав нож. Тя явно осъзна какво ще се случи и че няма смисъл да се съпротивлява, и по лицето й се изписа тъга.

— Каква е тая гадост! — възкликна Мартин.

Очите му се разшириха от ужас. Сексуалната му възбуда изчезна и се смени с отвращение.

Ножът се премести бързо, оставяйки гладък разрез от единия до други край на гърлото на жената. От раната бликна тъмна, топла кръв. Мартин и Дуейн не бяха виждали толкова много кръв. Мъжът зад гърба на жената задържа главата й, а камерата фокусира умиращите й очи. Единственият звук беше смехът на двамата мъже.

— Мамка му! Какво е това? — истерично закрещя Мартин.

Дуейн също бе скочил на крака. Не можеше да отмести ужасените си очи от телевизора.

— Това филмирано убийство ли е? Донесъл си ми филм със заснето убийство?

Мартин се обърна с лице към приятеля си.

— Не знаех — измънка Дуейн, като направи крачка назад. — Казаха ми, че е екстремно порно, човече.

— Екстремно? Те я убиха, Дуейн. Убиха я пред очите ни. Да, това със сигурност е екстремно! — Мартин вдигна треперещите си ръце към лицето и го потърка, сякаш искаше да изтрие от очите си онова, което току-що бе видял. — Кои са те?

— Какво? — объркано измънка Дуейн.

— Каза, че са ти казали, че било екстремно порно. Кои, по дяволите, са тези хора? От кого го взе?

— От едни познати. Знаеш, от ония типове, дето могат да ти намерят наркотици или момичета.

— Не познавам такива хора! — нервно изкрещя Мартин.

Отиде при уредбата и извади диска. Ръцете му още трепереха.

— Какво толкова се впрягаш бе, човек? Нали няма нищо общо с нас. Хайде просто да унищожим диска и да забравим.

— Не мога, Дуейн.

— Защо?

— Защото познавам тази жена.