Хамелеонът се завръща

6.

Въпреки четирийсет и двете му години, със запазеното си лице и внушителната си фигура Робърт Хънтър изглеждаше около трийсетте. Висок, широкоплещест, с високи скули и къса русолява коса, той винаги носеше дънки, фланелка и изтъркано кожено яке. Всяко негово движение издаваше контролирана сила, но най-забележителната му черта бяха очите.

Бледият им син цвят издаваше остър ум и непоклатима решителност.

Робърт бе отраснал като единствен син на работническо семейство в Комптън, невзрачно кварталче на източен Лос Анджелис. Майка му изгуби неравната борба с рака още когато той беше на пет. Баща му така и не се ожени повторно и работеше на две места, за да може да задоволи нарастващите нужди на сина си. Още като дете Робърт се отличаваше от другите. Умът му работеше по-бързо, отколкото на повечето му съученици. Училището го отегчаваше и нервираше. Научи материала за шести глас само за два месеца, а после, просто за да не скучае, прочете учебниците за седми, осми и девети. Директорът, господин Фратели, бе впечатлен от способностите му и уреди среща в училището за надарени деца „Мирман“ на Мълхоланд Драйв в северозападен Лос Анджелис. Психологът на „Мирман“, доктор Тилби, подложи Робърт на серия от тестове и обяви, че излиза „извън скалата“. Седмица по-късно го преместиха в „Мирман“ като осмокласник. А беше едва на дванайсет.

На четиринайсет вече бе преминал пълния гимназиален курс по английски, история, биология и химия. Взе четири години за две и на петнайсет се дипломира с отличие. С препоръки от всичките си учители, бе приет като студент на „индивидуален план“ в Станфордския университет — в най-реномирания американски факултет по психология за онова време.

Въпреки хубавата му външност фактът, че бе твърде хилав, твърде млад и се обличаше твърде странно, го правеше непопулярен сред момичетата и лесна мишена за хулигани. Нямаше физика на спортист и предпочиташе да прекарва времето си в библиотеката. Обожаваше да чете — поглъщаше книгите с удивителна бързина. Започна да се увлича по криминология и психологията на така наречените „лоши“ хора. Поддържането на много добър среден успех в университета беше лесна работа, но скоро му омръзна от постоянните задевки и прякора Клечо. Затова започна да вдига тежести и се записа на курсове по бойни изкуства. За негова изненада се оказа, че физическите упражнения и натоварването му доставят удоволствие. Направо се вманиачи по тренировките, след като видя, че за по-малко от година резултатът от тях вече видимо се проявява. Тялото му натрупа значителна мускулна маса. От Клечо той се превърна в Мускулягата и за по-малко от две години взе черен колан по карате. По-големите момчета престанаха да го закачат и изведнъж се оказа, че не може да се отърве от момичета.

На деветнайсет Робърт завърши висше по психология, а на двайсет и три защити докторантура по криминална психология. Дипломната му работа, озаглавена „Логика на престъпното мислене“, бе публикувана и стана задължително четиво за отдела по психология на ФБР.

Дотук всичко вървеше добре, но две седмици след защитата на дипломната работа светът на Робърт се обърна с главата надолу. През последните три години и половина баща му работеше като охрана в клона на „Банк ъф Америка“ на булевард „Авалон“. При престрелка за осуетяване на грабеж случаен куршум го улучи в гърдите. Дванайсет седмици остана в кома и през цялото време Робърт не се отдели от леглото му.

Тези дванайсет седмици, през които единственото, което правеше, бе да седи мълчаливо и да гледа баща си, постепенно промениха Робърт. Вече не виждаше смисъл от изучаването на мисленето на престъпниците. Не виждаше смисъл от академичния живот.

След като постъпи в полицията, той бързо си създаде репутация, издигна се в йерархията за нула време и едва двайсет и шест годишен вече беше детектив в Лосанджелиското полицейско управление. Скоро го взеха в отдел „Грабежи и убийства“ като партньор на по-старшия детектив Скот Уилсън. Тогава Скот беше на трийсет и девет. Метър и осемдесет висок, той представляваше сто и четирийсет килограмова планина от мускули и тлъстини. Най-забележителната му черта беше голям лъскав белег от едната страна на обръснатата му глава. Заплашителният му външен вид винаги работеше в негова полза. Никой не смееше да се закача с детектив, който прилича на разярен Шрек.

Скот беше в полицията от осемнайсет години, от тях — девет в „Грабежи и убийства“. Отначало не хареса идеята да работи с нов и съвсем зелен млад детектив, но Робърт учеше бързо и аналитичното му мислене бе удивително. След всяко разкрито престъпление уважението на Скот към него растеше. Станаха най-добри приятели, неразделни на работното място и в свободното си време. В Лос Анджелис никога не са липсвали жестоки убийства, но детективите винаги са били твърде малко. Скот и Робърт често бяха принудени да работят по шест различни случая едновременно. Напрежението никога не ги притесняваше, напротив, сякаш ги зареждаше с енергия. После, при едно разследване в Холивуд, едва не загубиха значките си.

В случая бяха замесени Линда и Джон Спенсър, известен музикален продуцент, който бе натрупал състояние след издаването на три поредни хитови рок албума. Джон и Линда се запознали на едно парти, влюбили се от пръв поглед и след три месеца се оженили. Джон купил луксозна къща в Бевърли Хилс и връзката им на пръв поглед изглеждала като истинска приказка, всичко било идеално. Обичали да се забавляват и поне два пъти месечно организирали екстравагантни партита край басейна си с форма на роял. Но приказката не продължила дълго. Още в края на първата година от връзката им любовта започнала да вехне.

Кавгите, публични и домашни, станали обичайно явление, а Джон все повече се пристрастявал към наркотиците и алкохола.

И така, докато една августовска вечер след поредния разгорещен спор тялото на Линда не беше намерено в кухнята с дупка от 38-калибров куршум в тила — типична екзекуция. Нямаше следи от борба или взлом, никакви рани от самозащита по ръцете на жертвата. Уликите недвусмислено сочеха към Джон Спенсър. Скот и Робърт бяха натоварени с разследването.

След скарването с Линда Джон беше изчезнал и го намериха чак след няколко дни, пиян и надрусан с хероин. При разпита не отричаше, че в нощта на убийството се е карал с жена си. Призна, че бракът им е бил в проблемна фаза. Спомняше си, че след скарването е излязъл от къщата ядосан, възбуден и пиян, но нямаше спомени какво е правил през последните няколко дни. Нямаше алиби. Твърдеше обаче, че никога не би наранил Линда. Все още бил лудо влюбен в нея.

Разследванията на убийства, в които са замесени холивудски звезди, винаги привличат общественото внимание и медиите не закъсняха с гръмките заглавия. ИЗВЕСТЕН ПРОДУЦЕНТ УБИВА КРАСИВАТА СИ ЖЕНА В ПРИСТЪП НА РЕВНОСТ. Дори кметът настояваше за бързо изясняване на случая.

Обвинението доказа, че Джон притежава 38-калибров револвер, но оръжието не беше открито. Нямаше проблем да се намерят свидетели, които да разкажат за множеството публични скандали между Джон и Линда. В повечето случаи той само крещял, а тя плачела. Да се докаже, че Джон Спенсър има агресивен характер, беше детска игра.

Скот беше убеден във вината на Спенсър, но Робърт смяташе, че не са хванали правилния човек. По-младият детектив виждаше в Джон просто едно забогатяло твърде бързо уплашено хлапе, а с парите идваха и наркотиците. Джон никога не беше прибягвал към насилие. В училище не се беше различавал от повечето си съученици — скъсани дънки, странни прически, запален по хевиметъла.

— Хубаво, карал се е с жена си, но посочи ми брак, в който да няма кавги — разсъждаваше Робърт. — Освен това при никой от тези скандали не е удрял Линда.

Робърт познаваше поведението на убийците и Джон Спенсър просто не се вписваше в тази категория. Скот винаги се доверяваше на интуицията на партньора си, но в този случай бе сигурен, че той греши. Доказателствата бяха твърде силни.

Въпреки убедеността на Робърт процесът продължи само една седмица. На съдебните заседатели им бяха достатъчни три часа, за да вземат решение, и Джон Спенсър бе осъден на смърт чрез отровна инжекция, но присъдата така и не беше изпълнена. По-малко от месец след произнасянето на съда Джон се обеси с чаршафа си в килията. До тялото му намериха бележка: „Линда, скоро ще бъдем заедно. Повече няма да се караме, обещавам“.

Двайсет и два дни след самоубийството на Спенсър патрул спрял момчето, което поддържало басейна им, на едно шосе в Юта. В колата му намерили 38-калибровия револвер на Джон, а също бижута и бельо на Линда. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, убил Линда Спенсър, е бил изстрелян от същото оръжие. Чистачът на басейна призна, че я е застрелял. Робърт и Скот бяха подложени на внимателна проверка от медиите, началника на полицията, главния комисар и кмета. Обвиниха ги в небрежност и некадърност. Ако капитан Болтър не се беше застъпил за тях, щяха да се простят с детективските значки. След приключване на разследването ги принудиха да излязат в дълъг отпуск. Това се случи преди около шест години.