Преди да кажа сбогом

10.

Адам пристигна на яхтата петнадесет минути преди останалите. Влезе в кабината и видя, че хората от службата за сервиране вече бяха идвали. На масата имаше поднос със соленки и различни видове сирена. Това означаваше, че бюфетът и хладилникът също са заредени. Според него уюта на яхтата, съчетан със светския тон, който напитките придаваха, развързваше езиците — и на съдружниците, и на потенциалните клиенти. В подобни случаи любимото питие на Адам — водка с лед — често бе заменяно с обикновена вода, факт, който той грижливо криеше.

През целия ден се изкушаваше да се обади на Нел, но накрая реши да не го прави. Мразеше да се кара с нея почти толкова, колкото бе започнал да мрази дядо й. Тя просто отказваше да признае факта, че Мак иска да се кандидатира за мястото му само за да я превърне в своя марионетка. Всички онези дивотии, че предпочел да се пенсионира на осемдесет, вместо да бъде най-старият член на Конгреса, бяха долна лъжа. Истината беше, че кандидатът на демократите тогава бе твърде силен и можеше да го измести. Мак не искаше да се пенсионира, но още по-малко искаше да си отиде победен.

Разбира се, никак не му се отказваше от политиката. Затова щеше да накара Нел, която бе умна, много привлекателна и известна, да спечели мястото вместо него и по този начин да му върне властта.

Мръщейки се на образа на Корнелиъс Макдермот, Адам отиде да погледне резервоара. Както очакваше, бе пълен. След като се беше разхождал с яхтата миналата седмица, обслужващата компания бе проверила всичко.

— Здрасти, аз съм.

Забърза по палубата, за да подаде ръка на Уинифред.

Веднага забеляза със задоволство, че носи куфарчето и сакото му.

Обаче очевидно нещо я бе притеснило. Разбра го по начина, по който се движеше.

— Какво има, Уинифред?

Тя се опита да се усмихне, но не успя.

— Наистина май четеш мислите ми, Адам. Моля те да ми отговориш честно. Направила ли съм нещо, което да настрои Нел срещу мен?

— Какво имаш предвид?

— Не приличаше на себе си, когато минах покрай вас. Държеше се, сякаш няма търпение да ме отпрати.

— Не го приемай лично. Не мисля, че ти си причината за поведението й. Ние с Нел имахме известни разногласия тази сутрин — тихо каза Адам. — Според мен точно заради това е в лошо настроение.

Уинифред още не бе пуснала ръката му.

— Ако искаш да споделиш, аз съм на твое разположение.

Адам се отдалечи.

— Знам, Уинифред. Благодаря ти. А, ето го и Джими.

Джими Райън очевидно се чувстваше неловко на яхтата. Почти не беше опитал да пооправи вида си след деня, прекаран на строителната площадка. Работните му обувки оставиха прашни следи по мокета в каютата, когато мълчаливо последва Адам, приемайки предложението му да си приготви питие.

Уинифред го загледа как си налива солидна доза скоч и си помисли, че вероятно трябва да поговори с Адам за него по-късно.

Джими Райън веднага седна до масата, готов за събранието. Когато обаче осъзна, че Адам и Уинифред възнамеряват да се забавят на палубата, той стана, но не за да се присъедини към тях.

Сам Краус пристигна десет минути по-късно, вбесен от натовареното движение и некадърния си шофьор. Качи се на яхтата в лошо настроение и влезе директно в каютата. Кимна учтиво на Джими Райън, наля си джин и излезе на палубата.

— Виждам, че както винаги Ланг закъснява — отбеляза той.

— Говорих с него точно преди да тръгна от службата — каза Адам. — Той беше в колата си на път към града. Трябва да пристигне всеки момент.

Половин час по-късно телефонът звънна. Гласът на Питър Ланг звучеше измъчено.

— Претърпях катастрофа. Един от онези проклети камиони с ремарке. За щастие, оживях. Ченгетата настояват обаче да отида до болницата, за да ме прегледат и да се уверят, че няма нищо сериозно. Можете да отмените събранието или да го проведете без мен. Вие решавате. След прегледа се прибирам у дома.

Пет минути по-късно „Корнелия II“ отплава от пристанището. Лекият бриз се засилваше, а облаците скриха слънцето.