Дан отиде до болницата, за да прегледа двама от оперираните си пациенти, и успя да си тръгне чак към четири и половина. Отново звънна на Нел, но пак никой не отговори. Може Мак да се е чувал с нея, помисли си той.
Корнелиъс Макдермот му съобщи, че нямал новини от внучката си, но говорил със сестра си.
— Сякаш не е достатъчно, дето изпрати Нел при някаква смахната ясновидка, ами сега се опитва и мен да ме обработи. Тревожела се, защото имала лоши предчувствия.
— Какво означава това според теб, Мак?
— Означава, че си няма друга работа, освен да седи и да се тревожи за нещо. Погледни какъв дъжд! Вероятно артритът я мъчи, което тя си тълкува посвоему. Дан, кажи ми, че аз съм най-нормалният в цялата тази история. Трябва да видиш как ме гледа Лиз. Мисля, че и тя е повярвала в онези дивотии.
— Мак, има ли някаква причина да се тревожим за Нел?
— Не виждам. Казах на Гърт да дойде в офиса, за да чуем какво ще ни осветлят двамата детективи за Адам Коулиф. Тя го мислеше за страхотен, защото й отваряше вратите и любезничеше с нея, но, по думите на Бренън, явно са изровили доста мръсотии. Не искаха да ми разказват по телефона, обаче ми се струва, че сме имали късмет да се отървем от него. Детективите ще са тук след около час. Първо щели да се отбият в Тринадесети участък, където бяхме и ние с теб днес. Открили жената, чиято карта намерили при пожара. Щели да я разпитват.
— Бих искал да знам какво ще им каже.
— И аз мисля, че би трябвало да знаеш — отвърна меко Мак. — Ела тук, за да го чуеш лично. После ще се свържем с Нел и ще отидем заедно на вечеря.
— Само още един въпрос. Типично ли е за Нел да не отговаря на съобщенията си? Имам предвид, възможно ли е да си е у дома и да не вдига телефона, защото не се чувства добре?
— Мили Боже, Дан, не започвай и ти — извика Мак, но Дан долови тревогата в гласа му. — Ще се обадя на портиера и, за да питам дали я е виждал.