Преди да кажа сбогом

40.

Питър Ланг прекара уикенда сам в Саутхямптън, след като отказа дузина покани на приятели за голф, коктейл или вечеря. Цялата му енергия и мисли бяха съсредоточени върху положението с финансирането на проекта за „Вандермиър“ и неотложната нужда да накара Нел Макдермот да му продаде парцела, който съпругът й бе купил от госпожа Каплан.

Все не вярвах, че ще свалят статута на историческа забележителност от къщата на Вандермиър, укори се Питър. А когато се разбра, че това ще стане, Адам Коулиф вече го бе изпреварил.

Без парцела на Каплан, комплексът, който щяха да издигнат, щеше да бъде хубав, но само толкова. С него обаче, Ланг щеше да създаде архитектурен шедьовър.

Досега никога не беше поставял името си на някоя от своите сгради. Беше изчаквал идеалната комбинация от място и проект. Резултатът щеше да е сграда, която да прославя три поколения Ланг.

Адам Коулиф обаче му бе обяснил подробно, че по-скоро ще се видят в ада, отколкото да му продаде парцела си. Така го принуди да станат партньори.

Е, изглежда Адам ще се появи в ада преди мен, помисли си Питър с мрачно задоволство.

А сега трябваше да избере най-подходящия начин да се справи с вдовицата му и да я убеди да продаде имота. Беше я проучил достатъчно, за да знае, че поне в близко бъдеще няма да бъде принудена да продава за пари. Нел беше повече от добре във финансово отношение и напълно независима от покойния си съпруг. Но Питър все пак имаше един коз, който почти гарантираше победата му.

Беше общоизвестно, че Корнелиъс Макдермот се разочарова ужасно, когато внучката му не се кандидатира за мястото в Конгреса преди две години, след пенсионирането му.

Тя има необходимите качества, помисли си Питър, докато в късния неделен следобед се разхождаше по обрамчената с цветни лехи пътека, която водеше от къщата към океана. Жалко, че не се кандидатира още миналия път. Горман си беше чиста загуба и ако напусне, тя ще трябва да се поизпоти, за да си върне гласовете на хората, разочаровани от него.

Нел Макдермот е обаче камъче от старата скала и също като дядо си разбира от политика, разсъждаваше Питър. Освен това е достатъчно умна, за да разбере, че мога да направя много, за да й помогна да бъде избрана, и следователно ще е хубаво да ме има на своя страна. И не само това. Подозирам, че когато от прокуратурата започнат да се ровят из делата на Адам, тя сама ще ме моли да й се притека на помощ.

Питър Ланг пусна хавлията и с дълги решителни крачки се хвърли в Атлантическия океан.

Водата беше зашеметяващо студена, но след няколко метра тялото му започна да свиква. Докато плуваше с бързи и опитни движения, Ланг мислеше за пропуснатата среща и се чудеше дали Адам Коулиф е осъзнавал изобщо какво става, докато водата го е поглъщала.