Преди да кажа сбогом

61.

В сряда следобед Лиза Райън бе потърсена по телефона в работата си от класната на Кели, госпожа Евънс.

— Ужасно много тъжи за баща си — каза учителката. — Днес дори се разплака в час.

Лиза отвърна със свито сърце:

— Мислех, че тя се справя най-добре от тримата.

— Опитах се да поговоря с нея, но не ми каза много. Тя е доста зряла за десетгодишно дете. Имам чувството, че се опитва да ви щади, госпожо Райън.

Не е работа на Кели да ме щади, отчаяно си помисли Лиза. Аз би трябвало да я щадя. Бях прекалено вглъбена в себе си и прекалено много се тревожех за проклетите пари. Е, ще направя нещо по въпроса, и то още веднага. Зарови из чантата си, намери номера, който търсеше, и отиде до телефона. После, докато клиентката й демонстративно поглеждаше часовника си, нахлу в кабинета на управителя и го помоли да отмени последните й два маникюра.

Той запротестира, но Лиза каза спокойно:

— Трябва да свърша една работа тази вечер. Абсолютно наложително е. А преди това, да приготвя вечеря за децата.

— Лиза, дадохме ти една седмица да си уредиш нещата. Нека свободните дни не ти стават навик.

По-късно се усмихна извинително на клиентката си.

— Ужасно съжалявам. Обадиха ми се от училище. Едно от децата било много разстроено.

— Лошо, Лиза, но моля те, довърши ме. Аз самата имам да правя милион неща.

Морган Кърън щеше да дойде при децата в седем. В пет и половина Лиза сложи вечерята. Беше се вслушала в директора на погребалното бюро и бе разместила столовете.

Тъй като сега бяха само четирима, свали допълнителната плоскост и масата отново стана кръгла, както преди Чарли да слезе от високото си бебешко столче. С болка си припомни празненството за преместването му на „стол за големи момчета“.

Тъй като всичките й сетива бяха изострени към болката на децата, Лиза веднага забеляза притесненото изражение на Кайл, мъката в очите на Кели и неестественото мълчание на малкия Чарли.

— Как мина училището? — Опитваше да говори жизнерадостно.

— Добре — сковано отвърна Кайл. — Нали знаеш онова пътешествие, което момчетата ще предприемат следващия уикенд?

Сърцето на Лиза се сви. Ставаше дума за гостуване във вилата на един от приятелите на Кайл, която се намираше на езерото Грийнуд.

— И какво за него?

— Знам, че бащата на Боби ще се обади, за да ме покани да отида с тях, но не искам. Моля те, мамо, не настоявай.

Доплака й се. Кайл щеше да е единственото дете без баща там.

— Да, няма да е много забавно за теб — съгласи се тя. — Ще предам, че този път предпочиташ да си останеш у дома.

Спомни си още един съвет на директора на погребалното бюро. „Осигурете на децата нещо, което да очакват.“ Е, благодарение на Бренда Кърън, щеше да го направи.

— Чудесни новини — весело каза Лиза. — Семейство Кърън ще наемат по-голяма къща в Брийзи Пойнт тази година, защото искат да им гостуваме през уикендите. Готови ли сте за най-добрата част? Къщата е до океана!

— Мамо, това е страхотно — въздъхна доволно Чарли. Чарли, водният плъх, помисли си Лиза, зарадвана на широката усмивка, която озари лицето му.

— Наистина е хубаво, мамо! — Кайл също очевидно се беше успокоил.

Тогава погледна към Кели. Тя изглеждаше напълно безразлична, сякаш не бе чула добрата новина. Чинията спагети пред нея почти не беше докосната.

Не трябва да я притискам, каза си Лиза. Явно се нуждае от повече време, за да приеме загубата на баща си. А и сега нямаше кога да се занимава с всичко това. Трябваше да разчисти масата, да ги накара да седнат да си пишат домашните и да стигне до Манхатън преди седем и половина.

— Кайл — каза Лиза, — веднага щом приключим с вечерята, искам да ми помогнеш да донесем два пакета от работилницата на татко. Те са на човек, за когото той е работил. Ще ги оставя при една дама, за да научи на кого трябва да ги върнем.