Преди да кажа сбогом

70.

Джак Склафани и Джордж Бренън седнаха с Нел в трапезарията. Бяха донесли кутиите с парите на масата. Отвориха ги и потвърдиха сумата.

— Човек не получава петдесет хиляди долара, за да си премълчи, когато използват некачествен цимент — каза Склафани. — За тази сума Джими Райън е бил натоварен с нещо доста по-сериозно.

— И аз така си помислих — тихо се съгласи Нел. — Освен това подозирам кой му ги е дал.

Беше оставила торбата в кухнята. Когато се върна, постави канапа и амбалажната хартия до парите.

— Взех ги от шкафа на Уинифред Джонсън. Забелязах ги във вторник.

Бренън сравни канапа, с който бяха завързани парите, с лентата от рулото.

— Лабораторията ще потвърди със сигурност, но бих се заклел, че канапът, използван за връзването на парите, е бил отрязан оттук — каза той.

Склафани сравняваше амбалажната хартия.

— И тя като че ли е същата.

— Надявам се, разбирате, че ако Уинифред Джонсън е връчила подкупа на Джими Райън, това не означава задължително, че и съпругът ми е бил замесен по някакъв начин — обади се Нел.

Гласът й прозвуча с увереност, каквато не чувстваше.

Склафани се вгледа в нея. Не знае в какво да вярва, помисли си той. Играе честно с нас и е убедила Лиза Райън, че трябва да предаде парите. Ние също сме длъжни да сме честни с нея.

— Госпожице Макдермот, може да ви прозвучи малко пресилено, но, моля ви, изслушайте ме. Имаме свидетел. Осемгодишно хлапе, което е видяло човек в неопренов костюм да скача от яхтата на мъжа ви точно преди експлозията.

Нел се вторачи в него.

— Възможно ли е?

— Госпожице Макдермот, всичко е възможно. Течението в тази част на пристанището е доста силно. Дали опитен плувец би могъл да стигне до брега на Стейшън Айлънд или Джърси? Да.

— Значи вярвате на детето?

— Това, което ни кара да вярваме, е фактът, че в рисунката на хлапето човекът в неопрена държи дамска чанта. Ние наистина намерихме чантата на Уинифред, но не го съобщихме на пресата. Така че няма начин хлапето да знае тази подробност, освен ако наистина не е видяло нещо. Или пък е успяло да я отгатне. Има и някои други факти, с които вероятно не сте наясно.

Склафани замълча за момент. Следващата част щеше да е по-трудна.

— Знаем от ДНК пробите, че Сам Краус и Джими Райън са мъртви. Не успяхме да потвърдим обаче смъртта на другите двама: Уинифред Джонсън и Адам Коулиф.

Нел седеше зашеметена.

— Има още една възможност, госпожице Макдермот — обади се Бренън. — Пети човек да е бил на яхтата и да се е криел в машинното. Там е била заложена бомбата.

— Не разбирам защо някой би искал чантата на Уинифред — промълви Нел.

— Ние също не сме сигурни — отговори Джордж Бренън, — макар че имаме предположение. Единственият предмет с някаква стойност, който намерихме в чантата, е ключ за сейф с номер 332.

— Защо не го занесете в банката да видите какво има в сейфа?

— Не знаем от коя банка е. По ключа няма никакви други обозначения, а обикалянето на всички банки в района ще отнеме доста време. Но все пак го правим и възнамеряваме да продължим, докато я открием.

— Аз също имам сейф — каза Нел. — Ако изгубя ключа, не мога ли просто да се обадя в банката и да ги помоля да ми направят друг?

— Можете — отвърна Склафани. — Но ви е нужна идентификация. Подписът ви трябва да фигурира в документацията на банката. И ще ви струва около сто двадесет и пет долара да повикате ключар, който да отвори сейфа и да ви изработи нов ключ.

— Значи ключът в чантата на Уинифред би свършил работа само на притежателя му?

— Точно така.

Нел погледна към детективите.

— Чантата е на Уинифред — повтори тя. — А Уинифред е била шампионка по плуване. Стените на апартамента й са покрити със златни медали и снимки от състезания. Наистина е било доста отдавна, но може да е продължавала да тренира.

— Вече го проверихме. Била е член на фитнес клуб, където всеки ден е плувала, преди или след работа. Съжалявам, но трябва да ви задам още един въпрос. Сигурен съм, че разбирате защо. Вашият съпруг добър плувец ли беше?

Нел замълча за момент, притеснена от мисълта, че не е наясно с отговора. Никога не се беше замисляла. Обзе я раздразнение. Още едно нещо, което не знам за Адам, каза си тя.

След дълга пауза Нел започна:

— Едва не се удавих, когато бях на петнадесет години. Оттогава не успях да преодолея страха си от водата. Качвала съм се на яхтата само няколко пъти. Чувствах се ужасно. Мога да понеса пътуването на голям презокеански кораб, но не и на малък съд, където усещам близостта на океана. Затова просто не мога да ви отговоря. Знам, че Адам плуваше, но не знам колко добре.

Двамата детективи се спогледаха и се надигнаха.

— Ще отидем да се видим с госпожа Райън — каза Бренън. — Сигурен съм, осъзнавате, че трябва да стигнем до източника на парите. Ако говорите с нея, моля ви, уверете я, че ще направим всичко възможно да не замесваме името на мъжа й, поне що се отнася до пресата.

— Можете ли да ми отговорите само на един въпрос? Имате ли доказателство, че съпругът ми е участвал в далаверите с подкупи?

— Не, нямаме — отговори Бренън. — Знаем, че Уинифред Джонсън е била връзката и през ръцете й са минали много пари, вероятно милиони. Въз основа на уликата, която сега ни предадохте, може да твърдим, че точно тя е била човекът, приготвил парите за Джими Райън. Хората, давали й сумите, проговориха. Те очевидно са били с впечатлението, че всичко отива при самите Уолтърс и Арсдейл, но засега нямаме никакви доказателства.

— Засега няма и никакво доказателство, че Адам е получавал подкупи? — настоя Нел.

Склафани се поколеба за момент.

— Да. Не знаем каква роля е играл съпругът ви във всичко, което е ставало при Уолтърс и Арсдейл. Уинифред може да е действала съвсем сама и да е разработила сложна схема, за да забогатее. Или пък в комбина със загадъчния Хари Рейнълдс.

— Ами Питър Ланг? — попита Нел. Склафани сви рамене.

— Госпожице Макдермот, следствието още не е приключено.

В известно отношение онова, което научих днес, е успокояващо, помисли си тя, докато затваряше вратата след детективите. От друга страна обаче, е доста притеснително. Последните думи на Склафани означаваха, че засега подозренията не са свалени от никого, включително и от Адам.

Сутринта бе забелязала, че растенията й имат нужда от малко внимание. Сега събра саксиите от фоайето, дневната и трапезарията и ги занесе в кухнята. С бързи и опитни движения почисти изсъхналите клонки, разрови пръстта и напръска с вода листата и пъпките.

Стори й се, че направо пред очите й се съживяват. Били са ужасно изсъхнали, помисли си тя. Точно преди да се запозная с Адам, вършех тази работа всеки ден, защото се чувствах като тях. Емоционално изсъхнала. Мак и Гърт бяха изкарали тежък грип. Докато боледуваха, осъзнах, че ако нещо се случи с тях, оставам абсолютно сама.

Нуждаех се от любов, както тези цветя — от вода.

И затова се влюбих. Може би в самата любов… Нямаше ли песен с такива думи?

Винаги съм се отнасяла снизходително към Уинифред, каза си Нел. Държах се мило с нея, но я смятах за послушно кученце. Сега започвам да мисля, че под кротката външност се е криело нещо съвсем различно. Ако е била жадна за любов и е срещнала човек, който я е накарал да се чувства обичана, кой знае докъде е била готова да стигне, за да му достави удоволствие и да го задържи? Нали аз се отказах от политическата си кариера само за да зарадвам Адам. Това беше моята жертва в името на любовта.

След като приключи с растенията, ги върна по местата им. После припряно взе едно и го сложи обратно на кухненската маса. Досега не беше признавала дори пред себе си, че не харесва фикуса, който Адам й бе подарил за рождения ден преди две години. Импулсивно го изнесе и го остави до асансьора. Някой от чистачите щеше да го прибере с радост.

После подреди саксийките по первазите, масичката за кафе и бомбайския скрин във фоайето, откъдето се вгледа във всекидневната.

Като изненада за годишнината им Адам бе поръчал на един художник да нарисува портрет по сватбената им снимка. Прекалено голямата за вкуса на Нел картина висеше над камината.

Отиде до нея, хвана рамката с две ръце и я откачи. Художникът очевидно е бил пълен аматьор. В усмивките им имаше нещо плоско и безжизнено. Или пък е бил прекалено добър и е уловил истинското? Нел обмисли възможностите, които предоставяше портретът за килера. Замени го с акварел, който бе купила преди няколко години, докато караше ски в Швейцария.

След като закачи пейзажа от село Аделбоден, тя отново застана във фоайето и се огледа. Внезапно осъзна, че бе на път да премахне всички следи от Адам.

Тогава си спомни дрехите и реши да ги доприбере. Върна се в стаята за гости. Нужни й бяха само петнадесет минути, за да сложи костюмите и саката в кашоните, да ги затвори и надпише.

После забеляза синьото сако, метнато на облегалката на стола, и бе осенена от друг спомен. Миналото лято с Адам бяха отишли на вечеря. Климатикът в ресторанта работеше на пълни обороти, а Нел носеше рокля без ръкави. Адам се изправи, свали си сакото и го сложи на раменете й.

— Хайде, пъхни си ръцете вътре — настоя той.

Казах му, че на него ще му стане студено. Отговори ми, че стига аз да се чувствам добре, той ще е наред. Беше майстор на дребните любезности и на нежните фрази, помисли си Нел, взе сакото от стола и го облече.

Опита се да усети отново уюта и топлината, които бе чувствала тогава, когато Адам й го даде. Това беше сакото, с което той се прибра у дома последната нощ. Допря лице до ревера, опитвайки се да долови аромата на „Поло“, одеколона, който използваше. Може и да имаше слаб мирис, но не беше сигурна.

Бони Уилсън й бе казала, че Адам иска дрехите му да бъдат раздадени, за да помогне на бедните. Нел се зачуди дали фактът, че приживе не е бил особено щедър, не я притесняваше сега след смъртта му.

Най-после реши да занесе и синьото сако в магазина. Бръкна в страничните джобове, за да се увери, че са празни.

В левия имаше идеално изгладена носна кърпа. Десният беше празен. Горното джобче — също.

Сгъна сакото, отвори последния кашон и го прибра. Когато спусна капака, се сети, че блейзърът беше и с няколко вътрешни джоба. Реши да провери и тях.

От дясната страна усети нещо под пръстите си. Разкопча джобчето, бръкна и извади някакво пликче.

Вътре се оказа ключ от сейф. Номерът му беше 332.