Преди да кажа сбогом

88.

Адам се надвесваше над нея.

Въпреки слабата светлина, Нел ясно го видя. Беше той, но едната страна на лицето му беше покрита с мехури и се белеше, а дясната му ръка и десният крак бяха здраво бинтовани. Очите му святкаха от гняв.

— Значи намери ключа и повика полицията — грубо каза той. — След всичките ми планове, след трите години, в които се примирявах с онази глупава и безинтересна жена, след като за малко не загубих собствения си живот, защото си й дала другото сако и трябваше да търся проклетата й чанта, след всичко това, плюс болката от отвратителните изгаряния, нямам нищо!

Адам вдигна лявата си ръка. Държеше нещо тежко в нея, обаче Нел не можеше да види какво. Опита се да стане, но той я бутна назад. Забеляза изкривеното му лице, когато Бони изпищя:

— Адам! Недей! Моля те, недей!

После нещо зашеметяващо избухна в главата й и Нел усети, че припада.

Отдалеч чу странен звук, нещо между стон и въздишка. Главата я болеше ужасно. Косата и лицето й бяха мокри и лепкави. Постепенно осъзна, че тя самата беше човекът, който издаваше звука.

— Главата ме боли — прошепна тя. После си спомни. Адам е жив. И е тук. Някой я докосваше. Кой беше? Какво ставаше?

— По-стегнато. Завържи я по-стегнато — нареди гласът на Адам.

Защо ме болят и краката, зачуди се Нел.

Успя да отвори очи и видя разплаканата Бони, наведе на над нея. В ръцете си държеше руло здрав канап. Завързва краката ми, помисли си Нел.

— Ръцете. Сега завържи и ръцете — заповяда Адам грубо.

Лежеше по корем на някакво легло. Бони изви ръцете й на гърба и уви канапа около тях.

Нел се опита да говори, но не можа да изрече думите, които отекваха в нея. „Не прави това, Бони. Имаш само няколко минути живот. Аурата ти е абсолютно черна. Не умирай с кръв по ръцете си.“

Внезапно усети, че Бони стиска ръката й. Продължаваше да навива канапа, но доста хлабаво.

Иска да ми помогне, помисли си Нел.

— Побързай — изръмжа Адам.

Нел бавно обърна глава. Видя купчина смачкани вестници на пода. Адам държеше свещ. О, Господи, той се кани да запали стаята!

— Да видим дали ще ти хареса това, Нел. Искам да усетиш болката. Всичко стана заради теб. Ти си виновна. Виновна си, че ключът не беше у мен. А после, в този вид, вече не можех да отида до банката и да се опитам да ги убедя да ме пуснат при сейфа. И всичко това заради теб и онази глупава жена, която ми донесе погрешното сако.

— Адам, защо…

— Защо? Наистина ли ме питаш защо? Нищо ли не разбираш?

Яростта му сега бе примесена с отвращение.

— Все не бях достатъчно добър за теб и за другарчетата на скъпоценния ти дядо. Не осъзнаваш ли, че в момента, когато се кандидатираш за Конгреса, всичко ще свърши? В миналото ми има някои неща, които щяха да те посрамят. Ако не беше настояла да си останеш малкото момиченце на Мак и да правиш всичко, което той поиска, имах шанс. Но ти твърдо реши да се захванеш с политика. Тогава разбрах, че всичко е свършило. Как само щяха да се забавляват репортерите, докато проучват миналото ми? Не можех да го позволя.

Адам коленичи до леглото и доближи лице до нейното.

— Ти ме принуди да го направя, Нел. Ти, онзи хленчещ Джими Райън и Уинифред с кравешките очи и сухите устни. Е, всичко е наред. Време ми беше да започна отново.

Изправи се и погледна надолу към нея.

— Какво от това, че имам съвсем малко. Ще се справя. Но ти няма да се отървеш, Нел. Сбогом.

— Адам, не можеш да я убиеш — извика Бони и хвана ръката му.

Пламъците се плъзнаха по вестниците.

— Бони, или си с мен, или си против мен. Избирай. Можеш да останеш тук, ако искаш.

В този момент на вратата се позвъни. Настоятелният пронизителен звук отекна из малкия апартамент. Димът вече изпълваше стаята. Тапетите пламваха. Чу се силен глас.

— Полиция! Отворете!

Адам изтича в коридора. После се обърна към Нел.

— Разбра ли, Нел? Опитват се да ти помогнат. Няма да успеят!

Провери двойната ключалка и резето. Върна се в спалнята, затвори вратата към съседната стая, заключи я, извади ключа и я подпря със скрина. После дръпна от купчината няколко вестника, които още не горяха, и хвърли запалената свещ върху тях.

— Бързо, противопожарната стълба! Пламъците докоснаха завесите.

— Отвори прозореца, дяволите да те вземат!

— Ремонтират противопожарната стълба, Адам — изхлипа Бони.

Адам я избута все пак навън под проливния дъжд. Нел забеляза лудостта, изписана по лицето му, докато грижливо затваряше прозореца зад себе си, запечатвайки я напълно в стаята.

Остана само тя и горещината. Непоносимата горещина. Матракът вече гореше. С невероятна сила, породена от отчаянието, успя да се плъзне от него и да застане права. Подпря се на скрина и някак си освободи ръцете си от хлабавия канап.

Вратата обаче гореше. Опита се да завърти топката. Беше огненочервена. Мехурите, дима — знаеше, че ще се случи. В очите й капеше кръв. Нямаше кислород. Задушаваше се.

Някой удряше по външната врата на апартамента.

Прекалено късно, помисли си тя, когато запълзя по пода. Прекалено късно.