Преди да кажа сбогом

62.

След като излезе от болницата в сряда следобед, Дан Майнър се отправи директно към офиса на Корнелиъс Макдермот. Когато му се обади, за да си уредят среща, научи, че Нел вече е разказала на дядо си за него.

Макдермот го поздрави любезно.

— Чух, че и вие като Нел сте завършили Джорджтаун — започна той.

— Да, но шест или седем години по-рано.

— Как ви харесва животът в Ню Йорк?

— И баба ми, и дядо ми са родени тук, а майка ми е живяла в Манхатън до дванадесетата си година. После се преместили във Вашингтон. Винаги съм имал чувството, че генетически съм с единия крак тук, а с другия — в столицата.

— Аз също — съгласи се Макдермот. — В миналото обаче това не беше луксозен квартал. Дори имахме навика да се шегуваме, че човек може да се напие само като вдишва изпаренията от бирената фабрика на Джейкъб Рупърт.

Дан се усмихна.

— По-евтино е, отколкото да си купиш кашонче с шест бири.

— Но не чак толкова приятно.

Докато си бъбреха, Корнелиъс Макдермот осъзна, че наистина харесва доктор Дан Майнър. За щастие не е парче от старата скала, помисли си той. През годините бе срещал баща му по различни събирания във Вашингтон и го намираше за претенциозен и досаден. Дан обаче бе замесен от друго тесто. На негово място почти всеки би забравил за майката, която го е изоставила като дете. Особено като се има предвид, че е станала скитаща алкохоличка. Този син обаче искаше да я намери и да й помогне. Мой тип човек, помисли си Макдермот.

— Ще видя дали мога да накарам някои от онези бюрократи да си размърдат задниците и да проведат истинско издирване за Куини — каза той. — Значи за последен път е видяна в изоставените сгради близо до площад „Томпкинс“? В края на септември, преди около девет месеца?

— Да, но приятелите й смятат, че може и да е напуснала града — обясни Дан. — От малкото информация, до която успях да се добера, научих, че когато я видели за последен път, била в едно от потиснатите си настроения, а в подобни случаи избягвала хората. Предпочитала да си намери свое уединено местенце и да се приюти там.

С всяка изречена дума Дан усещаше нарастваща увереност, че майка му вече не е между живите.

— Ако все още е жива, искам да се погрижа за нея. А ако е мъртва и е погребана в гробище за бездомници, искам да я открия и да пренеса останките й в семейния гроб в Мериленд. При всички положения баба и дядо ще се успокоят поне малко, ако узнаят, че вече не броди гладна и болна из улиците.

Замълча за момент. После добави:

— Аз също ще се успокоя.

— Имаш ли някакви нейни снимки?

Дан отвори портфейла си, извади снимката, която винаги носеше със себе си, и му я подаде.

Докато Корнелиъс Макдермот я разглеждаше, усети буца в гърлото си. Стори му се, че старата черно-бяла снимка на красива жена с малко момченце просто излъчва любов. Косите им бяха разрошени от вятъра, лицата им — притиснати едно до друго, а малките му ръчички бяха обвити около врата й.

— Имам и снимка от документален филм за бездомници, излъчен преди седем години. Направихме дигитално компютърно състаряване, което специалистът нагоди към описанието на външния й вид, дадено от нейна приятелка миналото лято.

Макдермот знаеше, че майката на Дан трябва да е на около шейсет. Мършавата жена с дълга до раменете сива коса обаче изглеждаше на осемдесет.

— Ще я размножим и ще разлепим плакати из града обеща той. — Ще накарам и онези типове, които само се ровят из разни папки, да проверят дали някоя неидентифицирана жена с нейното описание е била погребана в гробището за бездомни от миналия септември насам. Дан се надигна.

— Трябва да тръгвам — каза той. — Отнех ви доста време. Много ви благодаря.

Макдермот му махна да седне.

— Приятелите ме наричат Мак. Сега е пет и половина, което означава — време за коктейли. Какво пиеш?

Лиз Ханли влезе, без да чука, докато двамата мъже доволно отпиваха от мартинито. Веднага разбраха, че е ужасно разстроена.

— Отбих се у дома, след като си тръгнах от апартамента на Бони Уилсън — обясни тя тихо. — Бях невероятно притеснена.

Макдермот скочи.

— Какво е станало, Лиз? Толкова си бледа!

Дан вече също беше на крака.

— Аз съм лекар… — започна той.

Лиз поклати глава и се отпусна в едно кресло.

— Ще се оправя, Мак. Сипи ми чаша вино. Ще ми помогне. Аз просто… Мак, знаеш, че отидох там скептично настроена, но трябва да ти кажа, че си промених мнението. Бони Уилсън е на ниво. Убедена съм, че е истинска ясновидка. А това означава, че ако е предупредила Нел за Питър Ланг, трябва да го вземем на сериозно.