Преди да кажа сбогом

7.

Колоната на Нел, наречена „Градът“, излизаше три пъти седмично в „Ню Йорк джърнъл“ и съдържаше кратки коментари за всякакви събития — от изкуство до политика. Беше започнала да я води преди две години, когато Мак се пенсионира, а тя отхвърли молбата на Боб Горман да ръководи кабинета му.

Майк Стюарт, издател на „Джърнъл“ и дългогодишен приятел на Нел и Мак, тогава й предложи рубриката.

— С всички писма, които си написала на страницата за мнения, всъщност си работила за нас безплатно, Нел — бе казал той. — Ти си невероятно добра писателка. И много проницателна. Защо да не ти плащат за това?

Колоната е още едно нещо, от което ще трябва да се откажа, когато се кандидатирам за Конгреса, мислеше Нел, докато влизаше в кабинета.

След като Адам бе излязъл сутринта, тя бе действала със засилена от гнева енергия. За по-малко от половин час бе разтребила масата, почистила кухнята и оправила леглото. После си спомни, че Адам се бе съблякъл в стаята за гости предишната нощ. Бързата проверка показа, че синьото сако и куфарчето бяха на леглото.

Който е толкова зает да затръшва врати, забравя някои неща, помисли си Нел. Е, ако му потрябват, нека сам се върне да си ги вземе или да прати някой. Взе сакото и го закачи в гардероба, а куфарчето занесе в малката трета спалня, която бяха превърнали в кабинет.

Но един час по-късно, вече седнала зад бюрото, изкъпана и облечена в „униформата“ си, както наричаше джинсите, огромната фланелка и маратонките, усети, че й е невъзможно да пренебрегне факта, че и тя самата не бе направила абсолютно нищо, за да улесни положението. А и това дето каза на Адам да не се прибира у дома вечерта!

Ами ако реши да ме послуша! Не! Може и да имаме сериозен проблем в момента, но той няма нищо общо с чувствата ни. Сигурно сега е в офиса. Ще му се обадя. Протегна се към телефона, после бързо отдръпна ръката и.

Не, няма да се обадя! Послушах го преди две години, когато ме помоли да не се кандидатирам за мястото на Мак, и всеки ден оттогава съм съжалявала. Ако и сега постъпя така, той ще реши, че напълно се предавам, а няма никаква причина да го правя. В Конгреса има толкова жени. Всички те са със съпрузи и деца, които обичат. Освен това не е справедливо. Аз никога не бих помолила Адам да се откаже от кариерата си на архитект.

Нел решително започна да преглежда бележките, които бе събрала за статията си тази сутрин, но осъзна, че не може да се съсредоточи, и ги остави.

Мислите й се върнаха към предишната нощ. След като Адам се пъхна в леглото, почти веднага заспа. Чувайки спокойното му дишане, тя се приближи до него, а той я прегърна и измърмори името й в съня си.

Спомни си първата им среща на един коктейл. Тогава реши, че Адам е най-привлекателният мъж, когото е виждала. Сигурно заради усмивката. Бавна, мила и нежна. Тръгнаха си от коктейла заедно и отидоха да вечерят. После й каза, че заминава извън града за няколко дни по работа, но ще й се обади, когато се върне. Две седмици изминаха преди обаждането и за Нел това бяха двете най-дълги седмици в живота й.

Телефонът прекъсна спомените й. Адам! Нел грабна слушалката. Беше дядо й.

— Нел, току-що видях вестника. Искрено се надявам, че онзи тип Адам няма повод да се тревожи заради разследването на Уолтърс и Арсдейл. Той работеше там по времето, което проучват, и ако е имало нещо нечисто, трябва да е знаел за него. Налага се да си изясним всичко. Не искам да навреди на шансовете ти да спечелиш.

Нел си пое дълбоко дъх, преди да отговори. Обичаше много дядо си, но в някои моменти й се искаше да му изкрещи.

— Мак, Адам напусна Уолтърс и Арсдейл точно защото не хареса някои от нещата, които ставаха там. Няма за какво да се тревожиш. Между другото, вчера не те ли помолих да престанеш с изрази като „онзи тип“?

— Съжалявам.

— Не звучиш като човек, който съжалява.

Мак пренебрегна коментара й.

— Ще се видим довечера. Обадих се на Гърт да й честитя рождения ден. Тази жена е луда! Отивала на някаква ясновидска сбирка. За щастие, не е забравила за довечера. Очаква тържеството с нетърпение. Много искала да види мъжа ти. По някаква необяснима причина тя смята, че слънцето не може да изгрее или залезе без него.

— Да, знам, че е така.

— Попита ме дали да доведе няколко от нейните медиуми, но й казах да забрави.

— Мак, това е нейният рожден ден!

— Може и така да е, обаче не искам на моята възраст онези откачалници да седят и да ме оглеждат, дори и от разстояние, за да видят дали аурата ми се променя, или, още по-лошо, дали не изчезва. Трябва да вървя сега. До довечера.

Остави слушалката и се облегна назад. Гърт определено беше ексцентрична, но не и луда. След като родителите й загинаха, тя се бе превърнала за Нел едновременно в майка и баба. А и колкото до вярата й в свръхестественото, само Гърт разбра какво имаше предвид, когато й каза, че е усетила мама и татко в деня, в който починаха, и в онзи водовъртеж. Гърт имаше подобни преживявания.

Разбира се, за нея те бяха нещо повече от преживявания, с усмивка си помисли Нел. Тя се занимаваше непрекъснато с какви ли не ясновидци, и то от доста време. Но Нел не се тревожеше за разума, а за физическото й състояние, тъй като леля й не беше много добре напоследък. За щастие, стигна до седемдесет и петия си рожден ден и най-малкото, което Адам можеше да направи, бе да се появи на вечерята. Отказът му ужасно щеше да разочарова Гърт.

Последната мисъл напълно прогони идеята да му се обади, за да се опита да оправи нещата. Беше уверена, че рано или късно всичко ще се подреди. Но тя нямаше да е човекът, който ще поеме инициативата. Поне не сега.