55.

След като се разделиха с Нел Макдермот, Джак Склафани и Джордж Бренън подкараха към управлението. Безмълвно се бяха споразумели да изчакат връщането си в кабинета, преди да обсъждат казаното от нея.

Джак се настани зад бюрото и забарабани с пръсти по облегалката на стола.

— Според Макдермот Ланг има нещо общо с избухването на яхтата. Но нали проверихме историята му за катастрофата с камиона. Бе потвърдена. Доколкото си спомням, той твърдеше, че в този момент говорел по мобифона си и слънцето го заслепило. Затова се ударил в камиона. А лицето му наистина изглеждаше доста зле.

— Все пак той е ударил камиона, а не обратното — подчерта Бренън. — Може да е било нарочно. Така или иначе, Нел Макдермот повдигна доста интересни въпроси.

Бренън извади бележника си и започна да записва.

— Ето първото, което си заслужава да проверим. Каква сграда точно Ланг е възнамерявал да издигне на имота на Вандермиър и колко важен за целта му е бил парцелът на Каплан? Това ни води към мотива.

— И кога Ланг е съобщил на Коулиф, че проектът му е отхвърлен? — допълни Склафани.

— Което ни изправя пред следващия въпрос, Джак. Защо Коулиф не е съобщил на жена си за отхвърлянето на проекта? Това би било съвсем нормално, при положение че наистина са били близки.

— Като каза близки, каква според теб е историята с гаджето на Уинифред?

— Имам едно предложение — каза Бренън. — Хайде да се поровим и да видим дали не можем да открием някаква връзка между Питър Ланг и стария ни приятел Джед Каплан.

Склафани кимна, бутна стола си назад, стана и отиде до прозореца.

— Хубав ден — отбеляза той. — Жена ми е въодушевена от идеята да прекараме един цял уикенд във вилата на родителите й в Кейп Мей. На мен обаче ми се струва, че това няма да стане скоро.

— Прав си — съгласи се Бренън.

— А тъй като сами си създаваме работа, бих добавил още едно име към списъка.

— Предполагам, че е Адам Коулиф.

— Точно така. Каплан го е мразил. Бившият му работодател, Робърт Уолтър, го е мразил. Ланг е отхвърлил проекта му. Коулиф определено не е любимецът на града. Чудя се кой ли още може да е решил, че ще е прекрасно, ако яхтата му не се върне в пристанището.

— Е, добре, да се залавяме за работа. Започвам да издирвам информация за Коулиф.

Няколко часа по-късно Бренън надникна в кабинета на Склафани.

— Получих някои предварителни сведения от един колега в Северна Дакота. Очевидно предишният работодател на Коулиф го е обичал така, както хората обичат нападналите ги по време на пикник мравки. Това може да доведе до някъде.

Загрузка...