Преди да кажа сбогом

38.

В петък следобед заведоха Бен Тъкър при детската психоложка, доктор Мегън Кроули.

Той остана в чакалнята, докато майка му разговаря с лекарката. Знаеше, че ще го разпитва за съня му. А това бе нещо, което не желаеше да споделя.

Кошмарът вече се появяваше всяка нощ. Понякога, дори през деня, си мислеше, че като завие зад някой ъгъл, змията ще го чака там и ще скочи върху него.

Мама и татко се опитваха да му обяснят, че това, което вижда, не е истинско и че просто е разстроен. Твърдяха, че е много тежко за едно дете да види ужасна експлозия, в която загиват хора. Казваха, че лекарката ще му помогне да се съвземе.

Но те не разбираха. Не беше виновна експлозията. А змията.

Татко го съветваше, когато мисли за онзи ден в Ню Йорк, да си спомня посещението до Статуята на свободата. И колко се бяха забавлявали, докато изкачваха всички онези стъпала, и за прекрасната гледка от короната.

Бен се беше опитал да го послуша. Дори започваше да си припомня отегчителната история за това как дядо му бил едно от децата, събрали пари за издигането на статуята. Мислеше за всички онези хора, които пристигаха в Щатите от други страни, минаваха покрай нея и й се възхищаваха. Но и това не помагаше. Той просто не можеше да се освободи от змията.

Вратата се отвори и майка му излезе заедно с още една жена.

— Здрасти, Бен. Аз съм доктор Мегън.

Беше млада, за разлика от доктор Питърсън.

— Доктор Мегън би искала да си поговори с теб, Бенджи — каза майка му.

— Ще дойдеш ли с мен? — запита я той леко изплашен.

— Не, ще те чакам тук. Но не се тревожи. Всичко ще е наред. След малко отиваме да се забавляваме някъде.

Бен се вгледа в лекарката. Знаеше, че трябва да отиде с нея. Но няма да говоря за змията, обеща си той.

Доктор Мегън обаче го изненада. Очевидно тя въобще не искаше това от него. Разпита го за училището и той й каза, че е в трети клас. После се поинтересува какво е отношението му към спорта. Бен сподели, че най-много харесва борбата, после се похвали как онзи ден победил противника си само за трийсет секунди. След това си говориха за уроците по музика и Бен призна, че не се упражнява достатъчно.

Изобщо си говориха за много неща, но тя нито веднъж не го запита за змията. Каза му, че ще се видят отново в понеделник.

— Доктор Мегън е готина — каза Бен на майка си, когато се качиха в асансьора. — Може ли сега да отидем да ядем сладолед?