Преди да кажа сбогом

78.

Когато Склафани и Бренън пристигнаха в Тринадесети участък, откриха там Мак и Дан Майнър.

— Виж ти — промърмори Бренън на партньора си. — Конгресмен Макдермот. Чудя се какво ли го води тук.

— Има само един начин да разберем — отвърна Склафани и се приближи към полицая на регистратурата.

— Здрасти, Рич — поздрави той, а после се обърна към Корнелиъс Макдермот. — Господине, радвам се да ви видя. Аз съм детектив Склафани. Ние с детектив Бренън поддържаме постоянна връзка с внучката ви след трагедията на яхтата. Тя много ни помогна.

— Нел не ми е споменавала за вас, но това не ме изненадва — отбеляза Мак. — Възпитавах я в независимост и очевидно съм бил добър учител. — Замълча за момент, докато се ръкува със Склафани. — Тук съм по съвсем друг въпрос — обясни Мак. — Доктор Майнър се нуждае от подробности за смъртта на майка си.

Бренън се присъедини към тях.

— Съжалявам, докторе — обърна се той към Дан. — Наскоро ли е починала?

Мак се намеси:

— Преди девет месеца. Била е жена с проблеми. Дан я е издирвал дълго. Задушила се е при пожара в къщата на Вандермиър миналия септември.

Двамата детективи се спогледаха. Десет минути по-късно четиримата мъже седяха около дългата маса в конферентната зала. Капитан Джон Мърфи, дежурният офицер, се беше присъединил към тях. Досието по случая и кутията с личните вещи на Куини лежаха на масата.

Капитан Мърфи резюмира:

— Забелязали дим към седем и тридесет и четири вечерта. Когато пристигнала първата пожарна, след около четири минути и половина, по-голямата част от къщата вече била погълната от пламъците. Очевидно огънят се е разпрострял през шахтата на сервизния асансьор и е обхванал целия покрив. Въпреки опасността, четирима пожарникари проверили първите два етажа, които били почти напълно изгорели. После пристигнало подкрепление, за да се огледат третият и четвъртият етаж. Тогава намерили трупа на възрастна бяла жена в банята. Била се скрила във ваната и покрила лицето си с мокър парцал. Въпреки усилията на лекарите, починала в девет и половина. Причина за смъртта — задушаване.

Капитанът погледна към Дан, който слушаше внимателно с наведена глава и подпрени на масата ръце.

— Вероятно не е голяма утеха, но все пак огънят въобще не я е докосвал. Силната горещина и димът са я убили.

— Благодаря ви за информацията — каза Дан, — но искам да знам защо според вас тя е виновната.

— Пожарът е започнал в библиотеката на първия етаж. Прозорецът се пръснал и разни документи изхвърчали на улицата. Сред тях имало карта за хранене в благотворителна кухня. Затова самоличността на майка ви е била объркана отначало. После се оказа, че картата е принадлежала на друга бездомна жена, която твърдеше, че са я откраднали.

— Искате да кажете, че в къщата е имало още една бездомна жена?

— Не е ясно. Със сигурност друга жертва няма. В библиотеката бяха намерени следи от храна и спален чувал. Майка ви вероятно се е била подслонила там и е предизвикала пожара съвсем случайно — докато си е приготвяла нещо за вечеря, а междувременно се е качила до банята. Оказа се, че това е единствената баня, която все още е действала. Била е хваната в капан. Дори да се е опитвала да излезе, димът е бил толкова плътен, че не е успяла да види стълбището.

— Позволете ми да ви кажа нещо за майка ми — прекъсна го Дан. — Тя изпитваше патологичен страх от огън, особено от огън в открита камина. Няма начин да го е запалила.

Забеляза недоверчивите изражения по лицата на капитан Мърфи и детективите.

— Баща ми я изостави, когато бях на три години — продължи Дан. — След което изпадна в ужасна депресия, която я доведе до тежко пиянство. Успяваше да се контролира през деня, но след като си лягах, започваше да пие до вцепенение.

Гласът му потрепери.

— Като дете много се тревожех за нея. Събуждах се през нощта и слизах на пръсти долу, стиснал одеяло. Тя винаги заспиваше на канапето, а до него се търкаляше празна бутилка. Обичаше да ми чете пред камината. Една нощ, когато слязох при нея, беше заспала направо на пода до огъня. Размахах одеялото, за да я покрия, и единият му край пламна. Докато се опитвах да го загася, се подпали и ръкавът на пижамата ми.

Дан се изправи, свали сакото си и разкопча маншета на ризата.

— Едва не загубих ръката си. Прекарах почти цяла година в болница, претърпях серия операции, а после известно време се учих отново да я използвам. Болката беше ужасна. Майка ми беше обзета от чувство за вина и страх, че ще я съдят за небрежно отношение към мен. Един ден, след прекарана до леглото ми нощ, тя изчезна и не се върна повече. Не можа да понесе случилото се. Нямахме представа къде е до преди седем години, когато я видяхме по телевизията в един документален филм за бездомните в Ню Йорк. Частният детектив, когото наехме, разпита хора от приютите. Те имаха различни истории за нея, но всички твърдяха едно и също: че изпитвала панически ужас от огън.

Лявата ръка на Дан представляваше плетеница от белези и деформирана плът.

— Нужно ми беше доста време, за да си възвърна контрола върху нея и да започна да я използвам. Гледката не е особено приятна, но любезността и милото отношение на лекарите и сестрите тогава, стана основната причина днес да съм добър хирург педиатър и завеждащ отдел „Изгаряния“.

Свали ръкава си и го закопча.

— Преди няколко месеца се запознах с една бездомна жена на име Лили, която познаваше добре майка ми. Поговорихме си много за нея. Тя също повдигна темата за страха й от огън.

— Звучите доста убедително, докторе — промълви Джак Склафани. — Съвсем възможно е онази Карън Ренфрю, жената, която твърдеше, че картата й за безплатната кухня била открадната, да е причинила пожара. Къщата беше много голяма. Тя може въобще да не е знаела, че майка ви е там.

— Аз също мисля, че вероятно е така. Доколкото знам, когато майка ми е изпадала в едно от тежките си настроения на отчаяние, се е опитвала да се уедини.

Дан си облече сакото.

— Не можах да я спася от самата нея. Но мога да спася поне репутацията й. Настоявам името й да бъде свалено от списъка със заподозрените за пожара.

Телефонът звънна.

— Казах им да не ни свързват — промърмори капитанът, но вдигна и се заслуша. — За теб е, Джак!

Склафани взе слушалката.

— Склафани — лаконично каза той. Щом затвори, погледна към Бренън.

— Нел Макдермот е оставила съобщение за нас преди малко повече от час. Намерила е банката. В Уестчестър, близо до старческия дом, където живее майката на Уинифред Джонсън. Предупредила е управителката, че ще се появим със заповед за обиск.

Замълча за малко. После добави:

— Има и още нещо. Тази сутрин се обадих в Северна Дакота, за да разбера защо нашият човек се бави с информацията. Преди малко е звъннал. В момента изпраща по факса подробен доклад за Адам Коулиф.

— За какво говорите? — попита Мак. — С какво се е захванала Нел и защо разследвате Адам Коулиф?

— Вече ви казах, че внучката ви ни помогна изключително много в разследването, господине — отговори Склафани. — Що се отнася до съпруга й, агентът ни в Северна Дакота трябваше да събере сведения за него. Очевидно е открил нещо доста неприятно, което явно Адам Коулиф е потулял от вас и внучката ви.