Преди да кажа сбогом

44.

— Съжалявам, че закъснях — извини се Лиза Райън. — Не предвидих, че няма да успея да намеря място за паркиране. Накрая я оставих в гараж.

Лиза се надяваше да не звучи толкова нервна и притеснена, колкото се чувстваше. Движението в Манхатън винаги я съсипваше, а на всичкото отгоре и тази такса от двадесет и пет долара за гаража, която ужасно я раздразни и обърка.

Двадесет и пет долара бяха ужасно много пари за Лиза, сума, равна на бакшишите, които получаваше за седем-осем маникюра. А сега ги потроши само за да махне десетгодишната си кола от улиците. Ако не беше толкова важно да се види с Нел Макдермот, щеше да подкара обратно към Куинс.

На излизане от гаража сълзи на безпомощност запариха в очите й и я принудиха да спре и да извади кърпичката си. Не искаше да прави циркове по улиците на Манхатън.

Досега винаги се бе чувствала добре облечена, когато слагаше синия костюм с панталон, но поглеждайки жената пред себе си, си помисли, че тоалетът й съвсем евтинее в сравнение с великолепно скроения бежов панталон и светлата блуза на Нел Макдермот.

Снимките й са направо бледо копие, помисли си Лиза. Толкова е красива!

Поздравът й беше мил и любезен. Веднага помоли Лиза да я нарича просто Нел. А Лиза инстинктивно усети, че може да й се довери.

Имаше и още нещо успокояващо в нея — Нел Макдермот излъчваше кротка увереност. Беше повече от явно, че е свикнала да живее сред комфорт.

Докато я следваше към всекидневната, Лиза отново си спомни за Джими и за това как се шегуваше с нея заради страстта й към списания за обзавеждане. Колко безкрайни часове беше прекарала във фантазии. Понякога си представяше своя дом със старинни мебели и персийски килими. Друг път го виждаше в провинциален английски стил, а понякога дори в арт деко или съвсем модернистичен, макар да знаеше, че не би харесало на Джими. С тъга си спомни как му казваше, че когато децата пораснат достатъчно, ще започне да учи вътрешно обзавеждане. Това вече беше невъзможно.

— Имаш прекрасен дом — тихо каза тя, оглеждайки разностилните, но идеално съчетани мебели.

— Благодаря ти. И аз го харесвам — отвърна унило Нел. — Майка ми и баща ми пътуваха много. Бяха антрополози. Носеха необичайни предмети от цял свят. Прибавяш към тях няколко удобни канапета и кресла и готово. Този апартамент бе истински рай за мен през последната седмица.

Докато говореше, Нел Макдермот огледа посетителката си. Гримът не можеше да прикрие подпухналите очи и зачервяванията по кожата. Нел усети, че не е нужно много, за да се излее нов водопад от сълзи.

— Направих прясно кафе — каза тя. — Ще се присъединиш ли към мен?

След няколко минути вече седяха една срещу друга. Лиза знаеше, че тя трябва да наруши мълчанието. Аз съм тази, която помоли за среща, затова аз трябва да започна. Но откъде?

Пое си дълбоко дъх.

— Нел, мъжът ми беше без работа почти две години. А след като подаде молба във фирмата на мъжа ти, изведнъж бе нает от бизнес партньора му — Сам Краус.

— Мисля, че Сам Краус му беше повече сътрудник, отколкото партньор — каза Нел. — Адам работеше по различни проекти с няколко човека, но никой от тях не считаше за партньор. Докато беше част от „Уолтърс и Арсдейл“, отговаряше за реставрацията на някои сгради, а Сам Краус беше строителят. После Адам създаде собствената си фирма и възнамеряваше да работи с него по проекта „Вандермиър“.

— Знам. Джими ремонтираше стари сгради, но наскоро ми каза, че започват огромен комплекс, на който той ще е бригадир.

Лиза замълча за момент. После успя да каже само:

— Нел…

И гласът й заглъхна. Изведнъж избухна.

— Нел, Джими загуби предишната си работа, защото беше честен човек и се възмути от лошите материали, използвани при строежа. Така влезе в черния списък на предприемачите. Когато го назначиха при Сам Краус, беше повече от щастлив. Сега мисля обаче, че веднага след като започна работа при него, се е случило нещо. Обичах много Джими и бях близка с него, затова нямаше начин да не забележа. Той се промени за една нощ.

— Какво имаш предвид под „промени се“?

— Не можеше да спи. Загуби апетит. Изглеждаше така, сякаш е в друг свят.

— И каква според теб е била причината?

Лиза Райън остави кафето си и погледна в очите на жената срещу нея.

— Мисля, че Джими е бил принуден да си затвори очите пред нещо нередно. Иначе никога не би го направил, но в онзи момент беше толкова съсипан, че ако е трябвало да избере между безработицата и премълчаването, вероятно е избрал второто. Разбира се, това е било погрешно решение, особено за него. Беше прекалено добър човек, за да го понесе. И то го подлудяваше.

— Джими говори ли с теб по въпроса?

— Не.

Лиза се поколеба за момент, после изрече нервно:

— Нел, не те познавам добре, но трябва да го кажа на някого, а на теб имам пълно доверие. Намерих пари, скрити в работилницата на Джими в мазето ни. По опаковката им разбрах, че не е докоснал и цент от тях. Типично за него. Беше честен човек.

— Колко бяха парите?

— Петдесет хиляди — дрезгаво прошепна Лиза.

Петдесет хиляди долара! Джими Райън очевидно се е забъркал в нещо голямо, помисли си Нел. Дали Адам е подозирал? Заради това ли Джими Райън бе поканен на събранието на яхтата?

— Искам да върна парите — каза Лиза. — И то внимателно. Дори ако е бил заплашван, че отново ще отиде на борсата, не е трябвало да ги взима. Но, както вече казах, той го е съзнавал. Затова през последните месеци, макар да имаше работа, беше толкова потиснат. Сега вече не може да ги върне, но аз съм готова да го направя вместо него. Затова дойдох при теб.

Събирайки неподозиран кураж, Лиза Райън се наведе напред и хвана ръката на Нел.

— Нел, когато Джими кандидатства във фирмата на мъжа ти, те никога преди не се бяха срещали. Сигурна съм. После, веднага след като съпругът ти уреди работа на Джими при Сам Краус, стана нещо ужасно. Вярвам, че е свързано с това, по което са работили Джими и мъжът ти. Ти трябва да разбереш какво точно е било и да ми помогнеш да оправим нещата.