Преди да кажа сбогом

36.

Спасителният екип на бреговата охрана продължаваше изморителното издирване на останки от яхтата и пътниците й. В петък следобед бе направено първото значително откритие. В района на мост „Веразано“ вълните изхвърлиха на брега петдесетсантиметрово парче дърво. Части от синя спортна риза и човешки кости бяха заклещени в цепнатините.

Зловещото откритие потвърди, че са намерени следи от още една жертва. Помолиха секретарката на Сам Краус да разкаже с какво е бил облечен, когато тръгнал от службата си, за да отиде на яхтата. Тя беше абсолютно сигурна, че е носил синя спортна риза с дълги ръкави и бежов панталон.

Джордж Бренън научи новината, когато тръгваше за среща с Джак Склафани на Четиринадесета улица. В джоба му лежеше заповедта, която им даваше право да претърсят жилището на Ейда Каплан.

Видяха се във фоайето и Бренън съобщи на Склафани последното откритие.

— Знаеш ли, Джак — каза той, — който и да го е извършил, е използвал достатъчно експлозив за взривяването на презокеански кораб. Миналият петък беше идеален ден за плаване с яхта. Чух, че имало доста съдове в пристанището. Късмет е, че повечето вече са били потеглили към сушата, когато е избухнала „Корнелия ІІ“. Колко ли жертви още щеше да има, ако наблизо са плавали и други яхти.

— Мислиш ли, че е била взривена дистанционно? Или бомбата е имала часовник? Вероятно е било нагласено адски грижливо.

— Адски грижливо, да, ако е бил човек с опит в експлозивите като Джед Каплан. В противен случай е можел да убие и самия себе си, докато сглобява елементите.

Разстроената Ейда Каплан хлипаше притеснено при мисълта какво щяха да си помислят съседите. Синът й седеше до масата в малката всекидневна с презрително изражение.

Въобще не се тревожи, помисли си Склафани. Което значи, че ако той е виновен за взривяването на яхтата, тук никога не е носил нищо уличаващо.

Все пак имаха една малка находка — откритието на торба с марихуана, прибрана в спортен сак в гардероба.

— Я стига, всеки може да разбере, че е стара — запротестира Джед. — Никога не съм я виждал. Освен това бях тук за последен път преди пет години.

— Вярно е — потвърди Ейда Каплан. — Прибрах някои негови неща в гардероба, в случай че някога си ги поиска, но не ги е докосвал, откакто се е прибрал. Кълна се.

— Съжалявам, госпожо Каплан — каза Бренън. — Съжалявам и за теб, Джед, но тук има достатъчно трева, за да те арестуваме за притежание на дрога с намерение за продажба.

Три часа по-късно Склафани и Бренън оставиха Джед в килия в участъка.

— Майка му ще плати гаранцията, но поне съдията се съгласи да прибере паспорта му — рече Бренън с недоволство.

— Сигурно си е научил урока, когато са го пипнали е онези експлозиви в Австралия — отбеляза Джак Склафани. — В апартамента нямаше абсолютно нищо, което да го свърже с изрива на яхтата.

Тръгнаха.

Как мина посещението ти при Лиза Райън?

— Сигурен съм, че се канеше да ми съобщи нещо точно когато децата й се прибраха от училище.

Джак Склафани поклати глава и извади ключа от колата си.

— Кълна се, че след две минути щях да чуя всичко, което знае. Дори поостанах, за да поговоря с децата.

— И пи мляко с бисквити с тях?

— А после кафе с нея. Повярвай ми, опитах всичко. Тя просто отказа да се върже на „довери ми се“.

— Защо ли е решила да замълчи?

— Можем само да гадаем — отвърна Склафани. — Но според мен не искаше да ми каже нещо, което би могло да съсипе репутацията на Джими Райън в очите на децата.

— Знаеш ли, обзалагам се, че си прав. Ще се видим утре. Може пък тогава да извадим късмет.

Мобифонът на Джордж Бренън звънна. Уведомиха го, че близо до мост „Веразано“ е била намерена и дамска чанта. В прогизналия от водата портфейл открили кредитни карти и шофьорска книжка на името на Уинифред Джонсън.

— Казват, че чантата почти не е обгорена — рече Бренън, след като затвори телефона. — Странна работа. Сигурно моментално е излетяла, а после е паднала във водата.

— Освен ако въобще не е била на яхтата по време на експлозията — предположи Склафани след замислено мълчание.