Преди да кажа сбогом

77.

Нел вече беше на вратата, когато Гърт й се обади.

— Нел, скъпа, все още възнамеряваш да донесеш онези кашони в магазина утре, нали?

— Да. Не съм забравила.

— Добре. Ако се нуждаеш от помощ при опаковането, с удоволствие ще дойда.

— Благодаря, лельо Гърт, вече са опаковани. От службата за коли, която използвам, ще изпратят човек с бус. Шофьорът ще ми помогне да качим кашоните, а после да ги разтоварим, така че всичко ще бъде наред.

Гърт се засмя.

— Трябваше да предположа — каза тя с извинителна нотка в гласа. — Толкова си организирана.

— Страхувам се, че не е точно така. Справих се просто защото исках да се отърва от спомените.

— О, Нел, това ме подсеща за нещо. Преглеждах купчините със снимки и се опитвах да реша кои да сложа в новия албум и…

— Лельо Гърт, съжалявам, но се страхувам, че закъснявам. Трябва да съм в Уайт Плейнс след по-малко от час.

— О, извинявай, скъпа. Тръгвай. Значи ще те видя утре в църковния магазин?

— Със сигурност. Шофьорът ще е тук към десет. Очаквай ме към десет и половина.

— Чудесно, Нел. А сега те оставям. Чао, скъпа. До утре.

Бог да я благослови, помисли си Нел, докато затваряше телефона. Акциите на телефонната компания, използвана от Гърт, щяха да паднат поне с двайсет процента в деня на смъртта й.

Преди да влезе в стаята на госпожа Джонсън, Нел се отби при сестрата на втория етаж.

— Аз съм Нел Макдермот — представи се тя. — Дойдох да видя госпожа Джонсън. Говорихме тази сутрин.

Сестрата, жена на средна възраст с приятно лице и сивееща коса, стана от стола.

— Предупредих я, че ще дойдете, госпожице Макдермот. Мислех, че това ще я зарадва и тя наистина се ободри, но само за известно време. После обаче се обади бившият й хазаин. Изглежда иска апартаментът й да се опразни, което ужасно я разстрои. Страхувам се, че може да си го изкара на вас.

Докато вървяха по коридора, минаха покрай малка трапезария с три маси, на които сервираха обяда.

— Имаме голяма трапезария долу, но някои предпочитат да закусват и обядват на собствения си етаж, а ние се стараем да изпълняваме желанията им — обясни сестрата.

— От видяното досега ми се струва, че правите абсолютно всичко за пациентите си — отбеляза Нел.

— Да, проваляме се само в едно отношение — да ги направим щастливи. А те се нуждаят най-силно от това. Но е съвсем разбираемо. Стари. Болни. Самотни. Някои се приспособяват чудесно към живота тук. Други обаче много страдат. Тези, които са оптимисти по природа, имат по-добър шанс да бъдат сравнително доволни.

Стигнаха до стаята на госпожа Джонсън.

— Подозирам, че госпожа Джонсън не се е приспособила добре — отбеляза Нел.

— Тя знае, че по-хубаво от това място не може да се намери, но както всеки друг предпочита да живее в собствения си дом, а в нейния случай и да ръководи шоуто. Сигурна съм, че ще чуете всичко по въпроса.

Застанаха до леко открехнатата врата. Сестрата почука.

— Гости, госпожо Джонсън — извика тя.

После, без да чака отговор, отвори. Нел я последва. Рода Джонсън беше в спалнята. Лежеше на леглото, облегната на възглавници и завита с леко одеяло. Щом влязоха, тя отвори очи.

— Нел Макдермот?

— Да — отговори Нел, шокирана от невероятната промяна в тази жена.

— Искам да ми направите една услуга. Уинифред редовно ми купуваше торта с кафе от сладкарницата в универсалния магазин на около километър. Бихте ли ми купили? Не мога да ям храната тук — безвкусна е.

О, Господи, помисли си Нел.

— Ще се радвам да ви услужа, госпожо Джонсън.

— Приятно прекарване — жизнерадостно изрече сестрата и ги остави.

Нел си придърпа стол и седна до леглото.

— Не се ли чувствате добре днес, госпожо Джонсън?

— Добре съм. Но хората тук не са дружелюбни. Знаят, че не съм от богато семейство и ме пренебрегват.

— Едва ли е така. Сестрата, която ме придружи, ме посъветва да ви посетя днес, защото не сте в много добро настроение. И дамата, която ме доведе миналия път, също изглеждаше много привързана към вас.

— Те са свестни. Но тези, които работят в рум сървиса и почистват стаите, определено не се държат с мен по същия начин, откакто Уинифред не е наоколо да им подхвърля двайсетдоларови банкноти.

— Било е много щедро от нейна страна.

— Загуба на пари. Не мислите ли, че сега, след като я няма, би трябвало да ми съчувстват поне малко? — Рода Джонсън се разплака. — Винаги е било така… Хората само те използват. Живях четиридесет и две години в онзи апартамент, а сега собственикът иска да се изнеса до две седмици. Имам дрехи в гардеробите, а шкафовете са пълни с порцеланови сервизи от майка ми. Можете ли да повярвате, че за толкова години не съм счупила и една чаша?

— Госпожо Джонсън, позволете ми да отида до сестрата за секунда. Веднага се връщам.

След по-малко от пет минути Нел съобщи:

— Добри новини. Точно както очаквах. Имате право да си донесете собствените мебели тук, ако искате. Защо не отидем до апартамента ви следващата седмица? Ще подберете желаните вещи, а аз ще уредя да ви ги доставят.

Рода Джонсън я изгледа с подозрение.

— Защо го правите?

— Защото загубихте дъщеря си, за което съжалявам. Ако любимите ви неща са около вас, ще ви носят известно спокойствие. Просто бих искала да ви помогна.

— Вероятно си мислите, че ми го дължите, защото Уинифред беше на яхтата на мъжа ви. Ако беше останала при Уолтърс и Арсдейл, щеше да се прибере у дома след работа и днес да е жива!

Лицето на Рода Джонсън се сгърчи и от очите й отново бликнаха сълзи.

— Уинифред ми липсва толкова много. Тя никога не пропускаше да дойде да ме види в събота. Никога. За последно я видях вечерта, преди да умре.

— Било е в четвъртък — отбеляза Нел. — Добре ли прекарахте?

— Тя беше малко разстроена. Каза, че искала да се отбие в банката, но стигнала прекалено късно.

Инстинктът накара Нел да зададе следващия въпрос:

— Помните ли в колко часа дойде Уинифред при вас онази вечер?

— Малко след пет. Спомням си, защото тъкмо вечерях, а винаги вечерям в пет.

Банките затварят в пет, помисли си Нел. Уинифред е имала достатъчно време да мине през някоя банка в Манхатън, преди да потегли към Уайт Плейнс. Сигурно обаче е използвала банка някъде наблизо.

Рода Джонсън избърса очи с длани.

— Не трябва да продължавам така. Знам, че няма да остана тук още дълго. Сърцето ми не е добре. Преди питах Уинифред какво ще прави, когато с мен се случи нещо. Знаете ли как ми отговаряше?

Нел изчака.

— Казваше, че ще напусне работа и ще се качи на първия самолет за някое далечно място. Това беше любимата й шега — въздъхна госпожа Джонсън. — Не искам да ви задържам, Нел. Много мило беше, че дойдохте да се видим. Обещахте, че ще ми купите торта с кафе, нали?

Сладкарницата беше на около десет минути с кола. Нел купи тортата, след което застана за момент на тротоара. Дъждът беше спрял, но по небето още се носеха черни облаци. Отдясно забеляза голяма банка със собствен паркинг. Защо не, помисли си тя и се отправи към колата. Все отнякъде трябваше да започне.

Паркира и влезе вътре. Над гишето отсреща имаше надпис: „Сейфове“.

Приближи и отвори чантата си, за да извади малкия плик, който бе открила във вътрешния джоб на сакото на Адам. Плъзна ключа на плота. Още преди да попита дали е от тази банка, чиновникът се усмихна и й подаде картата.

— Бих искала да поговоря с управителя — кротко каза Нел.

Арлийн Барън беше хубава чернокожа жена на около четиридесет.

— Този ключ е свързан с разследване на едно престъпление — обясни Нел. — Трябва веднага да се обадя в районната прокуратура в Манхатън.

Съобщиха й, че Склафани и Бренън са навън, но ги очакват скоро. Тя помоли да предадат, че е открила сейф 332 и даде името и телефонния номер на Барън.

— Сигурна съм, че ще пристигнат със заповед за обиск преди края на работното време — поясни Нел.

— Разбирам.

— Ще нарушите ли банкова тайна, ако ми кажете на чие име е регистриран сейфът?

Барън се поколеба.

— Не знам дали…

Нел я прекъсна.

— Само на жена ли? Или и на Хари Рейнълдс?

— Наистина не би трябвало да разкривам подобна информация — Арлийн Барън обаче кимна почти незабележимо, за да потвърди предположението.

— Така си и мислех. — Нел се надигна. — Моля ви, кажете ми още нещо. Отварян ли е сейфът след девети юни?

— Нямаме справка.

— Ако случайно някой се опита да го отвори, преди полицията да дойде, трябва да го задържите по някакъв начин. В случай че вече не е бил опразнен, сейфът може да съдържа важни улики за тройно убийство.

Нел беше при вратата, когато гласът на Арлийн Барън я спря.

— Госпожице Макдермот, забравихте си пакета.

— Благодаря ви. Дори не осъзнавах, че съм го взела със себе си в банката. Трябва да го занеса на една дама в старческия дом. Бог да я благослови, тя си заслужи тази торта.