Преди да кажа сбогом

57.

Сряда, двадесет и първи юни

— Бившият имот на Вандермиър е един от многото, закупени от фирмата ми — студено каза Питър Ланг.

Очевидно никак не се радваше на посещението на детективите Джак Склафани и Джордж Бренън в офиса му в сряда сутринта.

— Например — продължи той по-снизходително, — ние притежаваме тази сграда. Мога да ви разведа из Манхатън и да ви покажа много други имоти, които са също наша собственост или са управлявани от нас. Но преди да загубите още от времето ми, трябва да попитам, господа, каква е идеята ви?

Идеята ни, приятелче, помисли си Склафани, е, че си основният заподозрян за четири убийства, така че не се прави на важен.

— Господин Ланг, отчитаме, че сте зает човек — успокои го Джордж Бренън. — Но сигурен съм, разбирате, че ни се налага да ви зададем няколко въпроса. Вчера сте ходили при Нел Макдермот, нали?

Ланг повдигна вежди.

— Да, ходих. И какво от това?

Не му хареса, че засегнахме темата, отбеляза Склафани. Досега Ланг беше в свои води и се чувстваше напълно уверен в себе си. Но всичките му пари, външен вид и произход няма да струват и пукната стотинка, ако му прикачим четворно убийство, и той го знае.

— Каква беше целта на посещението ви при госпожица Макдермот?

— Делова. — Ланг погледна часовника си. — Господа, страхувам се, че ще трябва да ме извините. Налага се да тръгна веднага. Имам среща.

— В момента също имате среща, господин Ланг — с леден глас отбеляза Бренън. — Когато говорихме с вас преди десет дни, казахте че вие с Адам Коулиф сте обсъждали бъдещ проект, на който той може да е архитект.

— Точно така беше.

— Ще ни обясните ли съвместната си работа?

— Мисля, че вече ви обясних при предишната ни среща. Адам Коулиф и аз притежавахме два съседни парцела на Двадесет и осма улица. Смятахме да ги обединим, с цел да построим комплекс от апартаменти и офиси.

— Господин Коулиф щеше да е архитектът на този проект, нали?

— Адам Коулиф бе поканен да изготви собствен проект.

— И кога отхвърлихте проекта му, господин Ланг?

— Не бих казал, че проектът беше отхвърлен. По-скоро се нуждаеше от значителна преработка.

— Но не сте споделили това с жена му, нали?

Питър Ланг се надигна.

— Опитах се да ви сътруднича. Виждам, че усилията ми са били напразни. Очевидно не е възможно да говорим приятелски. Негодувам срещу тона и отношението ви. Ако ще продължите по същия начин, настоявам да се обадя на адвоката си.

— Господин Ланг, още един въпрос — намеси се детектив Склафани. — Окончателната ви оферта за имота на Вандермиър е направена, след като свалиха от къщата статута на историческа забележителност, нали?

— Градската управа отчаяно искаше един от другите ми парцели. Размених го за този. Сделката беше изгодна за града.

— Само момент, моля. Ако не бяхте ангажирали Адам Коулиф за архитект на проекта, той щеше ли да ви продаде имота си?

— Щеше да е глупаво, ако не го беше направил. Но разбира се, той почина, преди да сключим сделката.

— Предполагам, че това е била причината да посетите вдовицата му. Ами ако Нел Макдермот откаже?

— Решението си е нейно — Питър Ланг се изправи. — Господа, ще трябва да ме извините. Ако имате допълнителни въпроси, можете да се обадите на адвоката ми.

Включи интеркома и каза на секретарката си:

— Господин Бренън и господин Склафани са готови да си тръгнат. Моля те, заведи ги до асансьора.