Преди да кажа сбогом

23.

Четвъртък, петнадесети юни

След като научи от партньора си за подозрителния тип, когото бе прибрал от пристанището предишния ден, Джак Склафани забърза към центъра, за да се срещне с Джордж Бренън.

— Изглежда прекалено лесно — каза Бренън. — Ако съдиш по държането му, този тип не само го е направил, но и след това просто си е седял там и е чакал да го приберем.

Разказваше на Склафани за Джед Каплан.

— Тридесет и осем годишен. Отгледан в Манхатън, в квартал „Стайвезънт“ до Четиринадесета улица. Вечно забъркан в неприятности. Досието му от младежките години е запечатано, но като възрастен е лежал няколко пъти с кратки присъди на остров Райкърс. Основно заради побоища по баровете. Очевидно става адски гаден, когато се напие или прекали с дрогата.

Бренън поклати глава отвратено и продължи:

— Баща му и дядо му били уважавани търговци на кожи. Майка му е мила стара дама. Семейството притежавало сграда със складове на Двадесет и осма улица. Адам Коулиф я купил на съвсем приемлива цена миналата година. Каплан се върнал в Ню Йорк преди месец след пет години в Австралия. Съседите им твърдят, че побеснял, когато научил за продажбата. Очевидно това, което го е подлудило, е, че парцелът е утроил стойността си, защото старата къща на Вандермиър, регистрирана като историческа реликва, изгоряла. И тъй като не може да си забележителност, ако си купчина прах, имотът бил продаден на известния Питър Ланг. Ако си спомняш, той е последният, който е трябвало да бъде на яхтата. Не отишъл на събранието, защото катастрофирал на път към града.

Бренън огледа бюрото си и се протегна към кафето, което беше оставил да изстине.

— Адам Коулиф сключил сделка с Ланг да построят луксозен комплекс с апартаменти и офиси на двата парцела. Проектирал кула, която трябвало да се издигне точно на мястото, където Капланови закачали кожите си. Значи имаме мотив — младият Каплан побеснял, защото парцелът бил продаден за цена, доста по-ниска от сегашната. Но дали това е достатъчно да го арестуваме и осъдим? Абсолютно не, обаче е добро начало. Ела с мен. Той е вътре.

Каплан ги погледна и изсумтя.

Джак не се нуждаеше от повече, за да прецени, че си имаха работа с дребен престъпник. Всичко във вида му го издаваше: стрелкащите се очи, презрителната гримаса, сякаш издялана на лицето му, начинът, по който седеше до масата леко приведен, като че ли всеки момент ще скочи, за да ги нападне или да избяга. И тази сладникава миризма на марихуана, просмукана в дрехите.

Обзалагам се, че има криминално досие и в Австралия, помисли си Джак.

— Арестуван ли съм? — попита Каплан.

Двамата детективи се спогледаха.

— Не, не си — отговори Джордж Бренън.

Каплан бутна стола си назад.

— Тогава изчезвам.

Джордж Бренън изчака да излязат от стаята, после се обърна към партньора си и запита:

— Какво мислиш?

— За Каплан? Скапаняк. А дали предполагам, че е способен да взриви яхтата? Да. — Склафани замълча за момент и добави: — Това, което ме притеснява, е, ако той е взривил онези хора, как може да е толкова тъп, че да кисне на пристанището. Наистина е гаден, но не прилича на идиот.