Преди да кажа сбогом

22.

Корнелиъс Макдермот пристигна в апартамента на Нел точно в шест часа. Когато внучката му отвори вратата, застанаха един срещу друг за няколко секунди и се огледаха внимателно. После той обви ръце около нея.

— Нел, помниш ли какво старите ирландци казвали на тъгуващите? „Съжалявам за мъката ти.“ Преди ти мислеше, че това е най-тъпото нещо на света и с наперено гласче казваше: „Човек не съжалява за нечия мъка. Съжалява, че другият я изпитва.“

— Помня.

— А аз какво ти казвах?

— Че смисълът е: „Твоята мъка е и моя мъка. Споделям тъгата ти.“

— Точно така. Затова мисли за мен като за един от старите ирландци. Твоята мъка е и моя мъка. Знай, че ужасно съжалявам за Адам. Бих направил абсолютно всичко, за да не ти се налага да търпиш болката, която изпитваш.

Бъди справедлива към него, каза си Нел. Мак е на осемдесет и две години. Откак се помня ме е обичал и се е грижил за мен. Вероятно му е било невъзможно да не ревнува от Адам. След като баба почина, сигурно е имало много жени, които биха искали да се омъжат за него. Аз бях причината той да не започне връзка с някоя от тях.

— Знам, че би го направил. И се радвам, че си тук. Струва ми се, че просто се нуждая от известно време, за да проумея случилото се.

— За съжаление, Нел, нямаш време. Ела! Хайде да седнем. Трябва да поговорим.

Без да знае какво да очаква, Нел се подчини и го последва във всекидневната.

Веднага щом се настаниха, Мак започна:

— Нел, осъзнавам, че това е ужасен момент за теб, но трябва да обсъдим някои неща. Още не е минало опелото на Адам, а аз се готвя да ти задам доста неприятни въпроси. Съжалявам, че те притеснявам по този начин. Може дори да поискаш да ме изхвърлиш оттук. Ще те разбера. Но някои неща просто не могат да чакат.

Нел вече знаеше какви ще са следващите му думи.

— Това не е обикновена година на избори. Сега ще избираме и президент. Разбираш не по-зле от мен, че всичко би могло да се случи, но нашият човек води сериозно и ако не направи нещо наистина тъпо, той ще бъде следващият държавен глава.

Сигурно, помисли си Нел. При това добър. За първи път, откакто бе чула новината за смъртта на Адам, усети някакво вълнение в себе си — знак, че се връща към живота. Погледна дядо си и осъзна, че очите му отново блестят. Нищо не може да се сравнява с политическите кампании, когато старият боен кон трябва да се затича отново.

— Нел, току-що научих, че още двама човека се готвят да се кандидатират за старото ми място. Тим Крос и Салваторе Бруно.

— Тим Крос е само един хленчещ градски съветник, а Сал Бруно пропусна повече гласове в Олбъни, отколкото майка на десет хлапета — менструации.

— Браво, моето момиче! Наистина щеше да спечелиш.

— Щях? За какво говориш, Мак? Аз ще се кандидатирам. Трябва!

— Може и да нямаш възможност.

— За какво говориш, Мак?

— Няма лесен начин да ти го кажа, Нел. Робърт Уолтърс и Лен Арсдейл дойдоха при мен сутринта. Дузина строителни предприемачи са подписали заявления, в които твърдят, че са платили милиони долари на фирмата им, за да си осигурят солидни поръчки. Робърт и Лен са двама чудесни мъже. Познавам ги. Никога не са правили нещо подобно. Никога не са взимали подкупи.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Мак?

— Че вероятно Адам е участвал в това.

Тя се вгледа в дядо си за момент и поклати глава.

— Не, Мак, не го вярвам. Адам не би го направил. Лесно е да обвиняваш мъртвец. И е удобно. Някой казал ли е, че е давал пари на Адам?

— Уинифред е била връзката.

— Уинифред! За Бога, Мак, жената имаше толкова разум, колкото слънчогледовата пита. Какво те кара да мислиш, че би успяла да сглоби далавера с подкупи?

— Точно там е работата. Макар Робърт и Лен да са съгласни, че Уинифред е познавала идеално бизнеса и е била наясно как да извърти далаверата, те също са на мнение, че тя никога не би се опитала да направи нещо подобно сама.

— Мак — възрази Нел, — чуй се какво говориш. Доверяваш се на старите си другарчета, че са чисти като току-що паднал сняг, а съпругът ми е крадец. Не е ли възможно чрез смъртта си той да им е осигурил идеалната изкупителна жертва?

— Нека ти задам един въпрос. Откъде Адам взе пари, за да купи онзи имот на Двадесет и осма улица?

— Аз му ги дадох.

Корнелиъс Макдермот се вторачи в нея.

— Не ми казвай, че си ги взела от тръста!

— Това са мои пари, нали? Дадох ги на Адам на заем, за да купи онзи имот и да открие своя собствена фирма. А ако той беше взимал подкупи, както намекваш, щеше ли да се нуждае от тях?

— Да, ако не е искал да остави следи. Нел, разбери: ако е окаже, че мъжът ти е участвал в скандала, можеш веднага да се сбогуваш с шансовете си някога да седиш в Конгреса.

— Мак, в момента повече ме интересува да опазя репутацията на Адам, отколкото собственото ми политическо бъдеще.

Не може да е истина, помисли си Нел, като закри с ръце лицето си. След минута ще се събудя от лош сън, Адам ще е тук и нищо от тези неща няма да се е случило. Изправи се и отиде до прозореца. Уинифред. Тихата и кротка Уинифред. Видях я да излиза от асансьора и веднага разбрах, че ще умре. Можех ли да го предотвратя? Да я предупредя?

Според Мак, Уолтърс и Арсдейл са сигурни, че тя е участвала в измами. Не вярвам, че Адам би я взел в компанията си, ако е била нечестна. Работата е очевидна, реши накрая Нел. Адам не е знаел нищо за далаверите.

— Нел, осъзнаваш, че това хвърля нова светлина върху експлозията, нали? — запита Мак, като я откъсна от мислите й. — Не е било инцидент, а със сигурност целта е била някой да не се разприказва в прокуратурата.

Същото като водовъртежа, помисли си Нел, обръщайки се към дядо си. Вълна след вълна, а аз не мога да се задържа на повърхността. Завличат ме все по-навътре в открито море.

Поговориха още няколко минути за взрива и схемата за даване на подкупи, описана от Уолтърс и Арсдейл. Усещайки, че Нел все повече се отдалечава от него, Мак се опита да я убеди да вечерят заедно навън, но тя отхвърли поканата му.

— Мак, в момента не мога да хапна абсолютно нищо. Но скоро ще го направим, обещавам ти. Скоро ще мога да говоря за всичко това.

След като той си тръгна, Нел влезе в спалнята и отвори гардероба на Адам. Синьото сако, с което бе облечен, когато се прибра от Филаделфия, висеше на закачалката, където го бе оставила предишната сутрин. Когато Уинифред дойде в петък следобед, сигурно съм й дала другото сако, помисли си Нел. То е абсолютно същото като това, само че със сребърни копчета.

Свали сакото от закачалката и пъхна ръце в ръкавите. Очакваше да се почувства успокоена, сякаш прегърната от Адам, но вместо това усети странно отчуждение, последвано от внезапен спомен за гневния им скандал, който го накара да изскочи бързо от къщи.

Все още облечена със сакото, се заразхожда из стаята. Нежелана и неприятна мисъл се настани в съзнанието й. От няколко месеца Адам бе ужасно нервен. Дали това се дължеше на обикновеното напрежение, свързано с откриването на нова фирма, или е имало нещо повече? За което тя не е знаела? Възможно ли бе Адам да се е страхувал от разследване?

Нел спря за момент, застана неподвижно и се замисли над думите на Мак. После поклати глава. Не! Никога нямаше да го повярва.