Преди да кажа сбогом

5.

Тази сутрин Нел реши да приготви специална закуска за Адам. Миг по-късно се раздразни, че използва храната, за да се опита да го убеди да приеме избора, на който така или иначе имаше правото. Това обаче не й попречи да продължи с приготовленията.

Тъжно усмихната, Нел си припомни готварската книга на баба си по майчина линия. На корицата пишеше: „Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му“. Майка й, обещаващ антрополог и ужасна готвачка, закачаше често баща й, споменавайки сентенцията със смях.

Когато стана от леглото, Нел чу, че Адам вече е под душа. Предишната вечер се беше направила на заспала. Знаеше, че трябва да поговорят, но два часа сутринта не й изглеждаше подходящо време за обсъждане на следобедната среща с дядо й.

На закуска обаче щеше да й се наложи да говори за това, тъй като щяха да се видят с Мак вечерта, а тя искаше да си изясни нещата по-рано. Снощи той се бе обадил, за да й напомни, че ги очакват на седемдесет и петия рожден ден на сестра му, леля Гърт, в ресторант „Четири сезона“.

— Мак, нали не мислиш сериозно, че бихме могли да забравим? — беше попитала Нел. — Разбира се, че ще бъдем там.

Но не беше добавила, че предпочита главната тема на разговора да не бъде вероятната й кандидатура. Нямаше смисъл да го прави, тъй като бе неизбежно да не заговорят за това. Следователно тази сутрин трябваше да съобщи на Адам решението си. Ако той научеше новината от Мак, никога нямаше да й прости.

Обикновено Адам тръгваше към службата в седем и половина, а Нел се стараеше да е в кабинета си най-късно осем, за да подготви статията си за следващия ден. Винаги закусваха заедно, често в мълчание, защото четяха сутрешните вестници.

Ще бъде чудесно, ако Адам просто разбере колко много искам да спечеля мястото на Мак в Конгреса или поне да съм част от вълнението в годината на изборите, мислеше и Нел. Нямаше ли да е прекрасно, ако не трябваше да се разкъсвам между двамата най-важни за мен мъже в света?

А ако Адам не гледаше на желанието ми за политическа кариера като на заплаха за него и за отношенията ни? Преди ме разбираше, мислеше си Нел, докато подреждаше масата, наливаше пресен портокалов сок и приготвяше кафе машината. Все казваше, че с нетърпение очаква получи хубаво място в галерията за посетители на Хълма, това беше само преди три години. Какво го накара да промени мнението си?

Нел се опита да не се дразни от замисления вид на Адам, който влезе забързано в кухнята, настани се на бара и се протегна към „Уолстрийт джърнъл“, като едва й кимна за поздрав.

— Благодаря, Нел, но не съм гладен. — С тези думи отхвърли предложения омлет.

Излишни усилия, помисли си Нел. Седна срещу него и е зачуди как да подходи. По мрачното му изражение съдеше, че сега не е подходящ момент да започват спор. Раздразнението й се усилваше. Мога да го направя и без благословията му!

Протегна се към кафето си и хвърли поглед към първата страница на „Таймс“. Едно от водещите заглавия прикова вниманието й.

— Господи, Адам, видя ли това? Главният прокурор може да повдигне обвинения за измама срещу Робърт Уолтърс и Лен Арсдейл!

— Знам — безизразно отвърна Адам.

— Ти работи за тях три години! — Нел беше шокирана. — Ще разпитват ли и теб?

— Вероятно — засмя се. — Кажи на Мак, че няма за какво да се тревожи. Семейната чест ще остане неопетнена.

— Адам, нямах това предвид!

— Хайде, Нел, чета мислите ти. Опитваш се да намериш начин да ми кажеш как старецът те е убедил да се кандидатираш за Конгреса. А когато той отвори вестника тази сутрин, първото, което ще направи, е да вдигне телефона и да ти обясни, че замесването на името ми в разследване за измама може да намали шансовете ти. Прав ли съм?

— Прав си за това, че искам да се кандидатирам, но вероятността да намалиш шансовете ми никога не ми е минавала през ума. Познавам те достатъчно добре и съм сигурна, че си честен.

— В строителния бизнес честността има нюанси, Нел. За твое щастие, аз се придържам към класическите стандарти, което беше и една от основните причини да напусна Уолтърс и Арсдейл. Мислиш ли, че това ще задоволи светеца Мак?

Нел се изправи. Вече не можеше да сдържа раздразнението си.

— Адам, разбирам, че си в лошо настроение, но не си го изкарвай на мен. А тъй като ти вече повдигна темата, ще ти кажа. Да, реших да се кандидатирам за мястото на Мак и мисля, че ще е чудесно, ако ме подкрепиш.

Адам сви рамене и поклати глава.

— Нел, винаги съм бил честен с теб. Откакто се оженихме, виждам, че политиката е в състояние да погълне целия ти живот, което може да се отрази лошо на брака ни. Но решението си е твое и ти очевидно вече си го взела.

— Да, взех го. — Нел се мъчеше да говори спокойно. — Затова те моля да проявиш добротата да се примириш с него, защото, Адам, много по-лошо за брака е единият от партньорите да пречи на другия да прави онова, което иска. Винаги съм се опитвала да помогна на твоята кариера. Моля те, помогни ми и ти. Или поне не затруднявай нещата прекалено много.

Адам блъсна стола си назад и стана.

— Добре. Не ме чакай за вечеря. Имаме събрание на яхтата. После ще хапна нещо в града.

— Адам, днес е седемдесет и петият рожден ден на Гърт. Ужасно ще се разочарова, ако не присъстваш.

Адам я погледна в очите.

— Нел, не! Дори и заради Гърт, която много харесвам. Прости ми, но просто не искам да прекарам тази вечер с Мак.

— Адам, моля те! Можеш да дойдеш след събранието. Няма да е проблем, ако закъснееш. Просто се появи.

— Да се появя? Бързо свикваш с езика на политическите кампании. Съжалявам, Нел.

Адам забързано се отправи към вратата.

— По дяволите, може въобще да не се прибираш у дома!

Съпругът и се обърна.

— Нел, надявам се, че не го казваш сериозно.

Вторачиха се един в друг мълчаливо. После той излезе.