Преди да кажа сбогом

1.

Седемнадесет години по-късно

Четвъртък, осми юни

Нел забърза по познатия път от апартамента си на Парк Авеню и Седемдесет и трета улица към офиса на дядо си на Седемдесет и втора и Йорк. От получената безапелационна покана да бъде там преди три часа, разбра, че положението с Боб Горман сигурно е станало напечено. В резултат на което не очакваше срещата с нетърпение.

Потънала в мисли, Нел не обръщаше внимание на възхитените погледи. С Адам бяха щастливо женени. Все пак знаеше, че някои хора намират високите жени със спортна фигура, къси кестеняви коси, тъмносини очи и пълни устни за доста привлекателни. Докато растеше и често участваше в публични прояви с дядо си, Нел бе забелязала, че когато я описваха в медиите, обикновено използваха точно думата „привлекателна“.

— „Привлекателна“ ми звучи, сякаш някой тип казва: „Нищо особено, но с характер!“ Умряла работа. Поне веднъж искам да ме оценят като „красива“, „елегантна“, „зашеметяваща“ или поне „със собствен стил“ — беше се оплакала Нел, когато стана на двайсет.

Дядо й беше отговорил:

— За Бога, не бъди толкова глупава. Благодари се, че имаш глава на раменете и знаеш как да я използваш.

Нел беше наясно какво дядо й иска да обсъди днес с нея, а начинът, по който щеше да я накара сега да използва главата си, не бе от най-приятните. Защото плановете му за нея и възраженията на Адам срещу тях определено създаваха трудна ситуация.

На осемдесет и две години, Корнелиъс Макдермот бе загубил твърде малко от енергията си, която в продължение на десетилетия го правеше най-прочутия конгресмен в страната. Избран на тридесет години да представлява района на Среден Манхатън, където бе израснал, той остана на това място петдесет години, отхвърляйки всички аргументи да се кандидатира за Сената. На осемдесетия си рожден ден реши да приключи с Конгреса.

— Няма да се опитвам да бия рекорда на Стром Търмънд за най-дълго служил на Хълма — бе заявил той.

За Мак пенсионирането означаваше откриване на консултантска служба и енергични действия за оставането на града и щата Ню Йорк на страната на неговата политическа партия. Това бе безценна помощ за новите кандидати. Преди години той беше създал най-прочутата предизборна реклама по телевизията: „Какво са направили някога за вас другите?“, последвана от мълчание и озадачени изражения. Докато вървеше по улицата, непрекъснато го засипваха с дружелюбни и учтиви поздрави. Понякога се оплакваше на Нел от славата.

— Не мога да изляза от къщи, без да се уверя, че съм готов за снимки.

На което Нел отговаряше:

— Ще получиш инфаркт, ако хората спрат да ти обръщат внимание. Знаеш го много добре.

Сега Нел махна на момичето на рецепцията и тръгна към кабинета на дядо си.

— Настроението? — обърна се тя към Лиз Ханли, дългогодишната секретарка на Корнелиъс.

Лиз, хубава шейсетгодишна жена с тъмнокестенява коса и интелигентен поглед, повдигна очи към тавана.

— Имало е мрачна и бурна нощ.

— Колко лошо! — въздъхна Нел, почука на вратата на кабинета и влезе.

— Добър ден, конгресмен!

— Закъсня, Нел — изръмжа Корнелиъс Макдермот, завъртайки се със стола си.

— Точно три е.

— Мисля, че ти казах да дойдеш преди три.

— Трябваше да си предам статията, а за съжаление, редакторът ми споделя отношението ти към точността. Сега по-добре ми покажи онази прекрасна усмивка, която разтапя сърцата на избирателите.

— Днес нямам такава. Сядай, Нел.

Макдермот посочи канапето под ъгловия прозорец, който предлагаше прекрасна панорама към града на изток и север. Беше избрал този офис, защото му позволяваше да се наслаждава на гледката на дългогодишния си избирателен район.

Нел го наричаше „феодалното му владение“.

Настани се и го погледна разтревожено. В сините му очи имаше непозната умора, която замъгляваше обичайното му проницателно изражение. Изправената му осанка винаги създаваше впечатление, че е доста висок, но днес изглеждаше някак смален. Даже прочутата му бяла грива й се стори по-рядка. Докато го наблюдаваше, дядо й сключи ръце и сви рамене, сякаш се опитваше да се освободи от невидим товар. С изтръпнало сърце за първи път в живота си Нел си даде сметка, че Корнелиъс е вече доста стар.

Той се загледа настрани за момент, после стана и седна в креслото до канапето.

— Нел, в криза сме и ти трябва да я разрешиш. След като бе предложен за втори мандат, онази невестулка Боб Горман реши да не се кандидатира. Получил сладко предложение да оглави някаква Интернет компания. Твърди, че не можел да си позволи да живее само със заплатата си от Конгреса. Напомних му, че когато му помогнах да бъде избран преди две години, говореше единствено за задълженията си към избирателите.

Нел зачака. Знаеше, че миналата седмица дядо й беше чул първите слухове за това, че Горман няма да се кандидатира за втори мандат. Очевидно слуховете се бяха потвърдили.

— Нел, според мен има само един човек, който може да заеме това място. — Макдермот се мръщеше. — Трябваше да го направиш още преди две години, когато се пенсионирах.

Замълча за момент.

— Това е в кръвта ти. Искаше го навремето, но Адам те разубеди. Не позволявай да се случи отново.

— Мак, моля те, не започвай пак с Адам!

— Не започвам с нищо, Нел. Аз те познавам. Ти си политическо животно. Възпитавах те за тази работа още от дете. Не се зарадвах особено, когато се омъжи за Адам Коулиф, но не забравяй, че аз му помогнах да започне бизнес в Ню Йорк, като го представих на Уолтърс и Арсдейл, чиято архитектурна фирма си остава сред най-ценните ми поддръжници — Мак сви устни. — Не беше особено коректно, когато след по-малко от три години Адам ги напусна, взимайки със себе си най-добрия им специалист, за да отвори свое собствено бюро. Е, бизнесът му може и да върви добре, но пък от самото начало той знаеше плановете ми за теб. Защо се противопостави? Ти трябваше да кандидатстваш за мястото ми, когато се пенсионирах. Той нямаше правото тогава да те разубеждава. Нито пък сега го има.

— Мак, приятно ми е да пиша за вестника. Може и да не си забелязал, но имам известни успехи.

— Да, статиите ти са чудесни, не го отричам. Обаче това не е достатъчно за теб. Ти го знаеш.

— Нежеланието ми не е свързано с Адам.

— Така ли? А с какво?

— И двамата искаме деца. Той просто предложи да изчакаме малко. След десет години ще съм на четиридесет и две. Тогава ще е по-подходящо да кандидатствам за политически пост.

Дядо й се изправи припряно.

— Нел, след десет години ще си вън от играта. Нещата се развиват прекалено бързо, за да чакаш. Признай си! Изгаряш от желание да участваш. Помниш ли какво ми каза, когато ми съобщи, че ще ме наричаш Мак?

Нел се наведе напред, сключи ръце и облегна брадичката си на тях. Беше първа година студентка в Джорджтаун. При протеста на дядо си беше обяснила:

— Аз съм най-добрият ти приятел, а приятелите ти те наричат Мак. Ако продължа да те наричам дядо, винаги ще ме приемат за хлапе. Когато съм с теб на публично място, искам да ме смятат за твой адютант.

— Това пък какво означава? — беше попитал Корнелиъс.

Нел си спомни как му бе подала речника.

— Адютантът е твой подчинен или помощник, на когото имаш пълно доверие. В момента съм и двете за теб.

— В момента? — беше попитал той.

— Докато се пенсионираш и заема мястото ти.

— Нел? — Корнелиъс Макдермот прекъсна спомените й. Ти беше само едно нахакано хлапе, когато каза тези думи, но вярваше в тях.

— Помня.

Макдермот застана пред нея. Наведе се и доближи лице до нейното.

— Нел, не изпускай момента. Ако го направиш, ще съжаляваш. Когато Горман потвърди, че няма да се кандидатира, ще се появят доста желаещи. Искам да привлечеш вниманието от самото начало.

— Кога е началото? — предпазливо попита Нел.

— На традиционната вечеря на тридесети. Вие с Адам ще присъствате. Тогава Горман ще съобщи намерението си да се оттегли, когато мандатът му приключи. Ще се просълзи и ще сподели, че му е било адски трудно да вземе това решение. Но нещо му е помогнало. И след като си издуха носа, ще посочи към теб, за да каже, че ти — Корнелия Макдермот Коулиф — ще се кандидатираш за мястото, заемано от дядо ти в продължение на петдесет години. Корнелия ще замени Корнелиъс. Вълната на третото хилядолетие.

Очевидно доволен от себе си и от идеята си, Макдермот се усмихна широко.

— Нел, ще бъде страхотно!

С леко съжаление Нел си припомни как преди две години, когато Боб Горман се кандидатира за мястото на дядо й, бе изпитала лудо нетърпение да види себе си там. Мак беше прав. Тя беше политическо животно. Ако не влезеше в играта сега, можеше да стане прекалено късно.

— Какъв е проблемът на Адам, Нел? Преди не ти правеше такива номера.

— Знам.

— Не вървят ли нещата между вас двамата?

— Всичко е наред. — Успя дори да се усмихне, за да покаже колко абсурден е въпросът.

Откога всъщност продължаваше това, зачуди се тя. В кой момент Адам бе станал разсеян и започна да се отдалечава от нея? Отначало отхвърляше с лекота загрижените й въпроси. После Нел долови гневни нотки в гласа му. Наскоро му беше казала прямо, че ако се е появил сериозен проблем във връзката им, тя има право да знае. „Да не си наясно е най-ужасното“ — беше споделила тогава.

— Къде е Адам?

— Във Филаделфия.

— Откога?

— От вчера. Ще участва в семинар за архитекти и дизайнери. Връща се утре.

— Искам го на вечерята на тридесети. Да седи до теб и да аплодира решението ти. Ясно ли е?

— Чак да аплодира.

— Когато се оженихте, той се радваше, че ще бъде съпруг на бъдещ политик. Какво го накара да промени мнението си?

Ти, помисли си Нел. Адам започна да ревнува.

Когато се ожениха, бе наистина ентусиазиран от идеята й да продължи да работи като помощник на Мак. Но позицията му се промени, когато дядо й реши да се пенсионира.

— Нел, животът ни няма да се върти около великия Корнелиъс Макдермот — беше казал съпругът й. — Писна ми да си вечно на негово разположение. Мислиш ли, че нещата ще се оправят, ако се кандидатираш за мястото му? Е, имам новини за теб. Той няма да ти даде дъх да си поемеш!

Децата, които очакваха, не се появяваха. Те станаха също част от спора.

— Не познаваш нищо друго, освен политиката — беше се оплакал Адам. — Остави я, Нел. „Джърнъл“ искат да пишеш за тях. Може пък да ти хареса да си свободна.

Молбите му й помогнаха за решението. Сега, обмисляйки аргументите на дядо си, гарнирани със заповеднически тон и изкушения, Нел откровено призна пред себе си, че политическите коментари не й бяха достатъчни. Искаше да участва в събитията.

Най-после каза:

— Мак, ще сложа картите на масата. Адам е мой съпруг и аз го обичам. Ти обаче никога не си го харесвал.

— Не е вярно.

— Ще го кажа иначе. Откакто създаде своя собствена фирма, си му ядосан. В случай че се кандидатирам, нещата ще тръгнат постарому. Ние с теб ще прекарваме много повече време заедно. Ако държиш това да стане, трябва да ми обещаеш, че ще се отнасяш към Адам така, както би искал да се отнасят към теб в подобна ситуация.

— Да обещая, че ще го притисна към гърдите си?

Час по-късно Нел напусна кабинета на Корнелиъс Макдермот. Решението да се кандидатира за мястото, освободено от Боб Горман, беше взето.