Преди да кажа сбогом

50.

Когато дядо й и Лиз Ханли пристигнаха в „Ниъри“ на Петдесет и седма улица, Нел вече седеше до ъглова маса, отпиваше от чашата си с вино и гризеше соленка.

Забелязвайки изненаданото изражение на Мак, тя весело каза:

— Просто реших да играя твоята игра, Мак. Уреждам среща в седем и половина. Пристигам в седем и петнадесет. После казвам на другия, че е закъснял, за да го извадят равновесие.

— Лошо, ако това е единственото, което си научила от мен — отвърна Мак и седна.

Нел го целуна по бузата. Лиз й беше обяснила следобед:

— Нел, Мак прави нещата така, както ги вижда. Но сърцето му кърви, защото разбира какво означава за теб смъртта на Адам. И не може да понася да те гледа наранена. Би убил човек за теб. Господ да му е на помощ, дори би заел мястото на Адам на яхтата, само и само да ти спести болката.

Слушайки я, Нел се засрами от себе си. Да, имаха различия, но Мак беше като скала за нея. Винаги упора, винаги това да й помогне. Затова не можеше да му се ядосва дълго.

— Здрасти, дядо!

Ръцете им се докоснаха нежно.

— Все още ли си любимото ми момиче, Нел?

— Разбира се.

Лиз се настани до масата срещу тях.

— Да се оттегля, докато вие двамата се сдобрите?

— Не. Специалитетът тази вечер е любимата ти телешка пържола. И аз много я обичам — усмихна се Нел и кимна с глава към дядо си. — Разбира се, само Господ знае какво ще си поръча Легендата.

— В такъв случай оставам. Но няма да говорите за времето или за спорт, нали?

— Ще опитаме — казаха едновременно Корнелиъс и Корнелия Макдермот и се усмихнаха един на друг.

Неизбежно, вече над коктейла със скариди, заобсъждаха предстоящите избори.

— Нещата още не са съвсем ясни, Нел — започна Мак. — В година на избори Ню Йорк винаги е непредвидим. Затова всеки район е важен. Хората, които са сигурни в даден кандидат, ще гласуват и за самата партия. Ти си точно кандидатът, който може да ги накара да направят това.

— Наистина ли го мислиш?

— Сигурен съм. Неслучайно цял живот съм се занимавал с политика. Само да сложим името ти на бюлетината и ще видиш.

— Вероятно ще го направя, Мак. Просто ми дай още ден-два, за да се взема в ръце.

Приключиха временно с въпроса за изборите и Нел веднага усети каква ще бъде следващата тема.

— Ходи ли при онази ясновидка?

— Да.

— Успя ли да поговориш с Христос и Богородица?

— Мак! — предупредително се намеси Лиз.

Той просто не може да се сдържи, напомни си Нел и внимателно подбра думите си.

— Да, Мак, ходих. Тя ми каза, че Адам съжалява за това, че е бил срещу решението ми да направя нещо, което искам. Сигурна съм, че става дума за кандидатурата. Каза ми също, че Адам настоява да продължа живота си и да се моля за него. Освен това — да раздам дрехите му, за да помогна на бедните.

— Добър съвет.

— Не много различен от това, което би ми казал отец Дънкан, ако бях говорила с него. Но Бони Уилсън го чу директно от Адам.

Нел осъзна, че дядо й и Лиз са се вторачили в нея.

— Знам, че звучи невероятно, но аз напълно й повярвах.

— Още ли й вярваш?

— И, Мак, има нещо друго. Бе споменато името на Питър Ланг. Отново не знам какво да мисля, но ако може да се вярва на Бони Уилсън, Адам ме предупреждаваше за него.

— Нел, за Бога! Прекалено сериозно го приемаш!

— Но Адам и Питър работеха заедно по онзи проект на Двадесет и осма улица. Питър ми се обади днес следобед с думите, че се налага да обсъдим важни делови въпроси. Ще дойде утре сутрин.

— Слушай — каза Мак, — Ланг не е стигнал там, където е, без да свие някой и друг номер. Твърде възможно е да не е кристалночист. Ще пусна някой да го проучи.

Корнелиъс Макдермот замълча за момент. Колебаеше се дали да повдигне още една тема. Накрая се втурна стремглаво.

— Но той не е единствената ни грижа в момента. Нел, сигурно си чула за онази фасада, която се срина следобед на Лексингтън авеню.

— Да, чух новините в шест.

— Точно това е другият ни проблем, Нел. Преди да изляза от службата тази вечер, ми се обади Боб Уолтърс. Сам Краус е бил строителят на въпросната сграда. А архитектът, проектирал ремонта, е Адам. Ако е имало някаква далавера — долнопробни материали или некачествена работа, — значи Адам със сигурност е знаел. Няколко пешеходци са пострадали при срутването на фасадата. Единият е в критично състояние с опасност за живота.

Мак замълча за момент и добави:

— Това, което искам да кажа, е, че името на Адам може да се спомене в още едно разследване.

Забеляза гнева в очите на внучката си.

— Нел — каза той умолително, — просто трябва да те предупредя. Не ми е лесно, но не искам да те видя наранена.

Спомените я върнаха към сутринта, когато Бони Уилсън се бе свързала с Адам. „Той те гледа с такава любов… простил е на убиеца си…“

— Мак, искам да знам абсолютно всичко, което говорят за мъжа ми, защото само така ще достигна до истината. Някой сложи бомба в яхтата и отне живота на Адам. Кълна ти се, че все някак ще разбера кой е бил. А когато го науча, този човек ще предпочете да гори в ада. Що се отнася до Уолтърс и Арсдейл, ще ги съдя, ако се опитат да превърнат Адам в изкупителна жертва на собствените си далавери и грешки. Когато се видиш със старите си приятели, им го кажи.

В последвалата тишина Лиз Ханли се прокашля и каза леко:

— Пържолите идват. Дали да не поговорим за нещо друго?