Преди да кажа сбогом

63.

След като Гърт си тръгна, Нел се върна зад бюрото и препрочете статията си за петъчното издание на „Джърнъл“. Беше посветена на дългите трескави кампании по време на президентските избори в Съединените щати.

Следващата й, последна статия, ако всичко вървеше по план, щеше да представлява едновременно сбогуване и известяване на намерението й да участва в надпреварата пряко, кандидатирайки се за мястото на дядо си в Конгреса.

Взех това решение преди две седмици, помисли си Нел, докато редактираше, но едва сега ми се струва, че объркването, съмненията и въпросите са приключили. Вдъхновена от Мак, винаги бе знаела, че иска да се занимава с политика, но дълго време се страхуваше и колебаеше.

Дали това беше повлияно от Адам? Докато седеше в кабинета си, Нел си припомни безбройните им разговори относно вероятната й кандидатура. Просто не разбирам защо той се промени. Когато се оженихме преди три години, нямаше търпение да заема мястото на Мак, а по-късно не само охладня към тази идея, но дори започна да гледа на нея враждебно. Какво предизвика тази метаморфоза?

Въпросът започна да я безпокои още повече след смъртта на Адам. Дали в живота му имаше нещо, което го караше да се притеснява от излагането на показ? Нел стана от бюрото и се заразхожда нервно. Спря пред рафтовете до камината във всекидневната. Адам имаше навика да извади някоя непрочетена книга, да я прегледа набързо и после да я сложи където му падне. Нел набързо пререди томовете, така че тези, които често разгръщаше с удоволствие, да бъдат достигани лесно от креслото.

Седях тук и четях, когато Адам ми се обади за първи път, спомни си тя. Бях се отчаяла, че вече никога няма да го чуя. Запознахме се на един коктейл и веднага усетихме силно привличане един към друг. Вечеряхме заедно. Той обеща, че ще се обади. Но две седмици по-късно все още чаках. Бях адски разочарована.

Тъкмо се бях прибрала от сватбата на Сю Леони в Джорджтаун. Повечето гости бяха женени и си разменяха снимки на децата. Чувствах се готова и аз да срещна някого. Дори двете с Гърт се шегувахме на тази тема. Според нея вече бях развила остър инстинкт за гнездене. Предупреждаваше ме, че не трябва да чакам прекалено дълго.

— Аз чаках прекалено дълго — бе казала тя. — А сега поглеждам назад, сещам се за няколкото човека, за които можех да се омъжа, и се чудя какво, за Бога, чаках.

И тогава Адам се обади. Беше десет вечерта. Каза, че командировката му отнела повече време, отколкото очаквал. Твърдеше, че съм му липсвала, но не успял да ми звънне, защото забравил номера ми в апартамента си в Ню Йорк.

Бях повече от готова да се влюбя, а той беше толкова привлекателен. Работех за Мак, а Адам започваше в Ню Йорк в малка архитектурна фирма. Бъдещето беше пред нас. Връзката ни беше кратка и бурна. Оженихме се три месеца по-късно. Скромна сватба, на която присъстваше само семейството ми. Но това беше без значение, тъй като никога не съм искала пищно тържество.

Докато седеше в любимото си кресло сега, Нел си припомни онова чудесно време. Всичко бе станало невероятно бързо и толкова вълнуващо. Какво я привлече невероятно силно към Адам, зачуди се тя, докато натъжена си припомняше човека, когото бе обичала и загубила така неочаквано. Знам какво. Беше неустоимо чаровен. И ме караше да се чувствам специална.

Имаше и друго, разбира се. В определени отношения Адам бе пълната противоположност на Мак, който би се задавил, ако трябва да изрече думата „любов“, въпреки че толкова ме обича. А аз жадувах страстно да ми го повтаря.

В други отношения обаче, Адам и Мак си приличаха и това също ми харесваше. Адам не бе категоричен като Мак, но притежаваше същия непоклатим морал. И той беше напълно независим. Бе работил усилено, за да се издържа в колежа и университета.

— Майка ми искаше да плати образованието ми, но аз не се съгласих — бе й доверил Адам. — Казах й, че тя е човекът, който ме учеше да не взимам и да не давам заеми. Бях си запомнил урока.

Възхищавах се на това, помисли си Нел. Вярвах, че Адам, също като Мак, би ти дал ризата от гърба си. И той изпитваше ужас да вземе пари от някого. „Справяй се сам или мини без това, Нел.“ Такъв беше урокът на дядо ми.

Но по-късно всичко се промени. Адам с лекота ме накара да изтегля пари от тръста си и да му дам назаем повече от един милион. Какво стана с категоричната позиция? Но, разбира се, по онова време не си бе задала този въпрос.

Веднага след като се ожениха, Адам помоли Мак да му помогне да си намери по-добра работа. Така отиде при Уолтърс и Арсдейл. После ги напусна, за да създаде своя собствена фирма с остатъка от парите, които взе от мен.

Последните две седмици бяха толкова ужасни. Първо бе загубила съпруга си, а после се заговори, че той не е бил човекът, за когото го мислеше. Не искам да вярвам, че е участвал в онези далавери! Защо въобще би го направил? Определено не се нуждаеше от пари. Яхтата беше единствената му екстравагантност. А и нямаше да поиска заем от мен, ако е взимал подкупи.

Но защо не ми каза, че проектът му е бил отхвърлен от Питър Ланг? Това беше въпрос, на който на всяка цена трябваше да намери отговор.

И защо се обърна срещу мен, когато заговорих сериозно, че искам да се кандидатирам за мястото на Мак? Твърдеше, че дядо никога няма да ме остави на спокойствие и ще ме превърне в своя марионетка. Е, тогава му повярвах, но сега се чудя дали всъщност не бях умело манипулирана.

Поради каква причина, освен омразата му към Мак и към политиката като цяло, Адам се мъчеше да ме задържи далеч от погледа на медиите?

Докато премисляше всичко научено през последните няколко дни, в ума й започна да се оформя отговор. Отговор, който изглеждаше напълно логичен. Отговор, от който я побиха тръпки. Адам знаеше, че ако се кандидатирам за Конгреса, журналистите и съперниците ми щяха да се заровят в личния ни живот, за да изнамерят някоя мръсна тайна. Аз съм абсолютно чиста. От какво тогава се е страхувал той?

Възможно ли е да има истина в предположението, че е взимал подкупи? Беше ли виновен за дефектната работа в сградата на Лексингтън авеню, която се срути онзи ден?

За да прогони тези мисли, Нел се захвана с неприятната задача, която все отлагаше. Портиерът й беше донесъл няколко кашона за дрехите на Адам. Влезе в спалнята за гости, сложи първия кашон на леглото и след миг спретнатата купчина чорапи и бельо изчезна в него.

Въпросите раждат нови въпроси, помисли си тя. Докато подреждаше, се запита: наистина ли бях влюбена в Адам? Дали просто исках да съм влюбена в него?

Ако не бях избързала с женитбата, нямаше ли първоначалното привличане да изчезне? Дали не виждах в него само онова, което търсех? Не се ли криех несъзнателно от истината? А истината е, че бракът не беше от най-добрите. Поне не за мен. Негодувах, че трябва да се откажа от кариерата си. Освен това никак не съжалявах, когато Адам потегляше за уикенда на риболов с яхтата. Наслаждавах се на часовете, които прекарвах сама или с Мак.

Може пък всичките ми съмнения да са заради друго. Нел затваряше поредния кашон, оставяше го на пода и взимаше следващия. Може просто да съм тъгувала достатъчно в живота си и затова сега да се опитвам да намеря причина да не се измъчвам отново?

Чела съм, че хората често се ядосват на починалия любим човек. Дали това не се случва и с мен?

Грижливо сгъна спортните дрехи — панталони, джинси, и ризи с къси ръкави, и ги прибра в кашона. Останаха вратовръзките, носните кърпи и ръкавиците. Леглото вече беше разчистено. Колкото до гардероба, сега не искаше да се захваща с него. Щеше да почака още един ден.

Лиза Райън й бе позвънила рано следобед и бе настояла да се видят вечерта. Обаждането беше кратко, почти грубо, и Нел се изкуши да й откаже. Но знаеше, че Лиза изпитва ужасна болка и заслужава да й се даде време да свикне със загубата.

Погледна часовника си. Малко след шест. Очакваше Райън в седем и половина. Значи имаше достатъчно време да се поосвежи и почине няколко минути. Една хубава чаша шардоне също щеше да помогне.

Момчето от асансьора помогна на Лиза да внесе двете тежки кутии в апартамента на Нел.

— Къде да ги оставя, госпожице Макдермот? — попита той.

Лиза се намеси.

— Там — каза тя и посочи към кръглата масичка под прозореца към Парк авеню.

Момчето погледна Нел. Тя му кимна. Когато вратата се затвори след него, Лиза започна отбранително:

— Нел, сънувам кошмари. Ченгетата идват със заповед за обиск и намират тези проклети пари. После ме арестуват пред очите на децата ми. Знам, че никога не биха постъпили така с теб. Затова тези неща трябва да останат тук, докато успееш да ги върнеш на някого.

— Лиза, това е абсолютно невъзможно. Благодаря за доверието ти, но не мога да задържа или да изпратя на някого пари, които са били дадени на съпруга ти, за да извърши нещо незаконно.

— А откъде да знам, че и твоят съпруг не е бил замесен? Имаше нещо доста странно в начина, по който Джими въобще получи тази работа. Той изпрати молби на абсолютно всички в строителния бизнес, но само мъжът ти отговори. Адам Коулиф съчувстваше ли на хора, влезли в черния списък заради честността си? Или помогна на мъжа ми само защото е смятал, че горкият Джими е достатъчно отчаян, за да им бъде полезен? Това искам да знам.

Нямам отговор — бавно изрече Нел. — Но ние сме длъжни да разберем как и защо Джими е бил полезен за някого.

Лицето на Лиза Райън пребледня.

— Името на Джими ще бъде замесено в това само през трупа ми — извика тя. — По-скоро ще взема проклетите пари и ще ги хвърля в реката. Точно това и трябваше да направя, когато ги открих.

— Лиза, чуй ме — прекъсна я Нел. — Сигурно си чела за фасадата, която се срути на Лексингтън авеню. Трима души бяха наранени, единият — с опасност за живота.

— Моят Джими никога не е работил на Лексингтън авеню!

— Не съм казвала такова нещо. Но е бил при Сам Краус, а точно неговата компания е ремонтирала онази сграда. Ако работата там е била лоша, твърде възможно е и при другите му обекти да е същата. Представи си, че Джими е участвал в строеж, където са използвали некачествени материали. Представи си, че някъде има и други опасни сгради и отново стане нещо страшно. Съпругът ти е скрил парите и никога не е харчил от тях, но по думите ти е бил ужасно потиснат. Имам чувството, че Джими е бил човек, който би искал да направиш всичко възможно, за да предотвратиш някоя трагедия.

Гневът изчезна от лицето на Лиза и тя избухна в плач. Нел обви ръце около нея. Толкова е слаба, констатира тя със съчувствие. По-възрастна е от мен само няколко години, а вече е изправена пред отговорността да отгледа съвсем сама три деца. И все пак по-скоро би хвърлила петдесет хиляди долара в реката, вместо да ги нахрани и облече с мръсни пари.

— Лиза! Знам какво преживяваш. Аз също съм поставена срещу факта, че мъжът ми може да е участвал в далавери или да си е затварял очите при използването на некачествени материали. Вярно е, че нямам деца, които да искам да предпазя, но ако участието на Адам в нещо незаконно излезе наяве, ще провали политическата ми кариера. След като ти доверих това, искам позволението ти да поговоря с детективите, които разследват експлозията. Ще ги помоля да направят всичко възможно да не замесват името на Джими. Но, Лиза, осъзнаваш ли, че ако той е знаел прекалено много, има вероятност да е бил мишената?

Нел замълча за момент, после сподели това, което я тормозеше, откакто Лиза и бе разказала за парите.

— Лиза, ако някой се тревожи, че Джими може да ти е споменал как е получил подкупа, би те сметнал за заплаха. Мислила ли си за това?

— Но той не ми е споменавал!

— Ние с теб сме единствените, които го знаем. — Нел нежно я докосна по ръката. — Сега разбираш ли защо детективите трябва да научат за парите?