Преди да кажа сбогом

76.

По обяд Дан Майнър отвори вратата на моргата на Първо авеню и Тридесета улица. Корнелиъс Макдермот седеше в чакалнята.

— Съжалявам, че закъснях — каза Дан.

— Не си закъснял — отвърна Мак. — Аз винаги подранявам. Нел твърди, че по този начин въздействам на хората.

Хвана го за ръката и добави:

— Ужасно съжалявам, Дан.

Дан кимна.

— Знам, че е така и ти благодаря за помощта.

— Нел беше шокирана, когато й казах. Сигурен съм, че ще ти се обади.

— Вече го направи. Снощи дойде за компания — отвърна Дан и лека усмивка се появи на устните му. — И след като ме уведоми, че шкафовете в кухнята са почти празни, ми приготви вечеря.

— Да, типично за Нел. — Корнелиъс Макдермот кимна към вратата. — Приготвили са досието на майка ти.

Бяха снимали лицето и голото тяло на Куини. Толкова слаба, помисли си Дан. Сигурно е била анемична. Заедно със смъртта обаче спокойствието сякаш се бе върнало при нея. Високите скули, тесният нос и големите очи бяха като на младата жена, която Дан помнеше.

— Единствените отличителни белези по тялото й бяха някакви следи по дланите — обясни чиновникът. — Лекарят каза, че са от изгаряне.

— Да, така е — потвърди Дан с нисък и тъжен глас. После се сети за снимката, която винаги носеше със себе си.

— Къде е снимката, която сте намерили у нея? — запита той.

— Пазят я като доказателство. В стаята за улики на Десети участък.

— Доказателство? За какво?

— Не се притеснявай — успокояващо се намеси Мак. — Тя със сигурност не е искала да изгори къщата, но според експертите на девети септември е било необичайно студено за сезона. Куини очевидно е хвърлила нещичко в камината, запалила е огън и е отишла до банята. Отдушникът не е бил отворен, а вещите й са били прекалено близо до пламъците. Станало е за секунда.

— Майка ми може да е загинала при пожара, но не го е предизвикала тя — уверено каза Дан. — Позволете ми да ви обясня защо.

Пое си дълбоко дъх:

— Всъщност позволете ми да ви покажа защо.