Преди да кажа сбогом

90.

Вторник, седми ноември Денят на изборите

Избраха нов президент. Нов сенатор щеше да държи реч от името на щат Ню Йорк. А в края на деня щеше да стане ясно дали районът, управляван от Корнелиъс Макдермот в продължение на петдесет години, бе избрал внучката му, Нел Макдермот, за своя нов представител.

Отчасти от носталгията, отчасти от суеверие, Нел бе настанила щаба на кампанията си в хотел „Рузвелт“ — сцената на триумфите на дядо й. Когато резултатите започнаха да пристигат, те седяха в хотелския апартамент на десетия етаж, съсредоточени върху трите телевизора — по един за всеки от основните канали.

Гърт Макдермот, Лиз Ханли и Лиза Райън също бяха тук. Само Дан Майнър липсваше, но току-що се бе обадил, че тръгва от болницата. Хора от екипа на Нел влизаха и излизаха нервно, без да докоснат изисканата храна и отбраните питиета. Някои бяха оптимисти, други се страхуваха. Кампанията наистина беше доста тежка.

Нел се обърна към дядо си.

— Независимо дали ще спечеля, или загубя, Мак, радвам се, че ме накара да се кандидатирам.

— И защо да не се кандидатираш? — заяде се той. — Всички от комитета се съгласиха с мен — греховете на съпруга не трябва да се прехвърлят на жена му. Макар че, на практика, ако имаше съдебен процес, ти неизбежно щеше да си замесена, а медийният цирк вероятно щеше да направи кампанията ти невъзможна. Но тъй като Адам и останалите бяха мъртви, това се оказаха вчерашни новини.

Вчерашни новини, помисли си Нел. Вчерашна новина бе фактът, че Адам я бе предал. Вчерашна новина бе фактът, че хладнокръвно бе убил трима човека. Вчерашна новина бе и фактът, че съм била омъжена за чудовище. Живях с него три години. Усещала ли съм, че има нещо нередно в отношенията ни? Предполагам, че би трябвало да го усетя.

Детективът от Бисмарк бе разкрил още информация за Адам. Бил използвал псевдонима Хари Рейнълдс при една от непочтените си сделки в Северна Дакота. Сигурно го е разказал на Уинифред.

Нел се огледа. Лиза Райън улови погледа й и вдигна палец окуражаващо. В началото на лятото тя бе дошла при нея с предложението да й помага в кампанията. Нел я прие с радост и бе повече от доволна. Лиза работеше неуморно, прекарваше вечерите си в щаба, говореше с избирателите по телефона, изпращаше рекламни брошури.

Децата й летуваха край морето със съседите й — семейство Кърън. Лиза реши, че ще е по-добре да са далеч, докато клюките за баща им стихнат. Положението все пак не беше прекалено лошо. Името на Джими Райън фигурираше в полицейските досиета, но пресата почти не му обърна внимание.

— Децата знаят, че баща им е допуснал ужасна грешка — каза Лиза откровено, когато се срещна за първи път с Нел. — Но знаят също, че животът му е бил отнет, защото се е канел да направи признания. Последните му думи към мен бяха: „Съжалявам“. Разбирам какво е имал предвид. Джими заслужава прошката ми.

Решиха, че ако Нел бъде избрана, Лиза ще работи в нейния офис в Ню Йорк. Надявам се това да стане, помисли си Нел, когато отново насочи вниманието си към телевизорите.

Телефонът звънна. Лиза разговаря, после се приближи към нея.

— Беше Ейда Каплан. Моли се да спечелиш. Твърди, че си светица.

Нел й беше продала обратно парцела за същата сума, която Адам й бе платил.

После Ейда го продаде на Питър Ланг за три милиона долара.

— Нито дума на сина ми — предупреди тя Нел. — Той ще получи само онова, което му обещах. Останалото отива в Благотворителния еврейски фонд.

— Рамо до рамо сте, Нел! По-сериозно е, отколкото очаквах!

— Мак, откога нервничиш, докато гледаш изборите? — запита Нел е усмивка.

— Откакто ти си в надпреварата. Виж, започват броенето!

Беше девет и половина. Половин час по-късно пристигна Дан, седна до Нел и я прегърна.

— Съжалявам, че закъснях. Имах два спешни случая. Как вървят нещата? Да ти премеря ли пулса?

— Не си прави труда. Знам, че е над нормалното.

В десет и половина гласовете в полза на Нел започнаха да се увеличават.

— Това е! Продължавайте така! — промърмори Мак.

В единадесет и половина съперникът на Нел отстъпи. Радостните викове, които се понесоха из стаята, отекнаха гръмовно долу. Нел се изправи, заобиколена от хората, които означаваха най-много в живота й. На екрана се появи тълпата в балната зала на „Рузвелт“, която празнуваше победата й. Запяха песента от кампанията й. Беше нежна мелодия от началото на века. „Изчакай, докато слънцето изгрее, Нели.“

„Изчакай, докато слънцето изгрее, Нели, докато облаците се разпръснат…“

Е, облаците се разпръснаха, помисли си Нел.

„Ще бъдем щастливи, Нели, влюбени един в друг.“

— Можеш да се обзаложиш, че е така — прошепна Дан.

„Изчакай слънцето, Нели.“

Песента свърши и тълпата закрещя възторжено. Ръководителят на кампанията грабна микрофона.

— Слънцето вече грее! — изкрещя той. — Избрахме президента, когото искахме, сенатора, когото искахме, а сега — кандидатката за Конгреса, която искахме! Искаме Нели! Искаме Нели!

Стотици гласове се присъединиха към възгласа.

— Елате, конгресмен Макдермот. Чакат ви — каза Мак и я побутна към вратата.

Хвана я за ръката и я поведе. Дан, Лиза и Гърт тръгнаха зад тях.

— Нел, първото, което щях да направя, ако бях на твое място… — започна Мак.