Преди да кажа сбогом

35.

— Значи Уинифред е имала приятел?

— Шокирана съм — призна Нел. Седяха в таксито на път за вкъщи. — Често се шегувах с Адам, като му казвах, че е влюбена в него.

— Била е влюбена в него по начина, по който жените си падат по Елвис Пресли или „Бийтълс“ — раздразнено отбеляза Мак. — А Адам й се е подмазвал, за да остави Уолтърс и Арсдейл и да отиде с него в новата му фирма.

— Мак!

— Съжалявам. Имам предвид, че Адам беше много по-млад и с красива съпруга. А Уинифред не беше глупава. Очевидно е имала връзка с някакъв тип на име Хари Рейнълдс.

— Чудя се защо той не се появи — отбеляза Нел. — Уинифред сякаш просто изчезна от света. Според майка й никой не й се е обаждал, освен управителят на сградата, който звъннал, за да й каже, че ако не възнамерява да се връща в апартамента, по-добре да го освободи. Това означава, че няма никакъв шанс.

— Все още смятам, че допуснахме грешка с отиването там. Особено след като се оказа, че няма никакви документи. Трябваше първо да посетиш офиса.

— Мак, бях в апартамента на Уинифред по молба на майка й.

Пакетът с рамкирани снимки лежеше в скута на Нел. Корнелиъс Макдермот му хвърли бегъл поглед.

— Искаш ли да помоля Лиз да изпрати тези неща в старческия дом? — допита той.

Нел се поколеба. Може и да посетя госпожа Джонсън отново, помисли си тя, но няма да е скоро.

— Добре, помоли я. Ще се обадя на госпожа Джонсън, за да й кажа, че сме ги изпратили и че ще потърсим документите на Уинифред в офиса.

Таксито спря. Нел почувства ръката на Мак на рамото си.

— На твое разположение съм, Нел — каза той тихо и я прегърна.

— Знам, Мак.

— Ако имаш нужда да поговориш, просто вдигни телефона, по което и да е време. Не забравяй, аз самият съм натрупал толкова тъга.

Да, така е, помисли си Нел. Жена ти, синът ти, снаха ти — всички починаха внезапно. Без съмнение знаеш какво е мъка.

Когато се обърна, Карло вече й държеше вратата. Тогава чу гласа на Мак.

— Нел, само един въпрос.

Тонът му беше необичайно колеблив. Нел се обърна и зачака.

— Никога не си попълвала обща данъчна декларация с Адам, нали?

Тъкмо се канеше да му отвърне рязко, когато видя изписаната по лицето му тревога. Тогава загрижено осъзна, че възрастта му си личеше все повече с всеки изминал ден.

Спомни си как, когато се омъжи за Адам, дядо й бе предупредил да попълват отделни данъчни декларации.

— Нел, възнамеряваш да градиш политическа кариера — бе казал той. — Това означава, че лешоядите вечно ще кръжат край теб и ще дебнат за някоя грешка. Не можеш да си позволиш да им предоставиш възможност да те опетнят. Остави Адам да попълва собствена данъчна декларация. Защото току-виж, съвсем невинно, той сбърка. Изготвяй сама декларацията и я прави съвсем ясна. Не си играй със сложни номера за избягване на данъци.

— Да, Мак, попълвахме ги отделно — отговори Нел. — Престани да се тревожиш.

Вече излизаше от колата, когато отново се обърна към него.

— Но бъди откровен с мен. Знаеш ли нещо, което да доказва, че Адам е бил замесен в далавери?

— Не — малко неохотно отговори Мак и поклати глава. — Нищо.

— Значи комбинацията от слуховете, твърденията на Уолтърс и Арсдейл и прочутият ти инстинкт те карат да мислиш, че е бил участник в това, което разследва районният прокурор?

Мак кимна.

— Мак, знам, че се опитваш да ме защитиш. За което предполагам, че трябва да те обичам, но…

— Не се чувствам особено обичан в момента, Нел.

Тя успя да се усмихне.

— Честно казано, не си. Но в същото време си. Повярвай ми, и двете са истина.

Поглеждайки извинително към Карло, Нел най-после стъпи на бордюра. Когато слезе от асансьора и се потопи в благословеното спокойствие на апартамента си, вече бе решила.

Не разбираше собствената си ясновидска способност да усеща някои събития. Нито пък приемаше идеята, че един медиум може да общува с мъртвите. Но ако Бони Уилсън твърдеше, че има връзка с Адам, тя трябваше да го провери.

Ако не заради самата себе си, то поне заради Адам.