Преди да кажа сбогом

85.

— Съобщих за кражбата на торбата няколко часа преди онзи пожар — тросна се Карън Ренфрю.

Тя седеше заедно с капитан Мърфи и детективи Джак Склафани и Джордж Бренън в същата конферентна зала, където по-рано бе проведена срещата с Корнелиъс Макдермот и Дан Майнър.

— На кого съобщи, Карън? — попита Склафани.

— На едно ченге, което мина покрай мен с патрулна кола. И знаете ли какво ми каза?

Мога само да си представя, помисли си Бренън.

— „Госпожо, нямате ли достатъчно боклуци в онези колички, та се тревожите, че една от торбите е паднала?“ Но аз съм сигурна, че торбата не е паднала. А е била открадната.

— Което означава, че крадецът сигурно се е криел в онази къща — каза капитан Мърфи, — предизвикал е пожара, убил е майката на доктор Майнър…

Карън Ренфрю го прекъсна.

— Мога да ви кажа как точно изглеждаше ченгето. Прекалено дебел, а в патрулната кола имаше и още едно ченге на име Арти.

— Вярваме ти, Карън — успокои я Склафани. — Къде живееше самата ти, когато торбата ти изчезна?

— На Стотната улица. Имах си един хубав вход точно срещу онази стара сграда, която ремонтираха.

Застанал нащрек, Склафани се поинтересува:

— Кое авеню пресича Стотната улица там, Карън?

— Амстердам авеню. Защо?

— Какво значение има? — запита и Мърфи.

— Може да няма. Но може и да има. Проучваме някои неща за един човек, който е бил бригадир на онзи обект. Според жена му той изключително се е разстроил от някакво съобщение за отмяна на работа, която е вършел там. Не знаем обаче дали такова нещо въобще е ставало, защото няма и следа от писмено нареждане или нещо подобно. Което значи, че може и да е бил разстроен заради друго. Случайно всичко това е станало по едно и също време с пожара в къщата на Вандермиър. Може и да е било чисто съвпадение, но ние търсим начин да си го обясним.

Джордж Бренън погледна към партньора си. Нямаше нужда да изричат на глас извода, до който току-що бяха стигнали. Джими Райън е работел на отсрещната страна на улицата, където е живяла Карън Ренфрю. Не му е било трудно да задигне някоя от торбите й и да я хвърли в багажника на колата си, докато е спяла. Това е било начин да се подхвърли улика, насочваща към мисълта, че пожарът е предизвикан от някой бездомник. Случайно е грабнал торбата с картата й за безплатната кухня. Също така случайно картата не е изгоряла. Парченцата на пъзела най-после започваха да се подреждат, но картинката, която се оформяше, не беше никак приятна.

Ако това се окажеше вярно, помисли си Бренън с отвращение, Джими Райън бе виновен не само за умишлен палеж, довел до убийство, но и за кражба от бездомна нещастница.