Преди да кажа сбогом

74.

Петък, двадесет и трети юни

В петък сутринта полицейски куриер бе изпратен да вземе касетите от девети септември със записите на вечерните новини на всяка от шестте големи телевизионни станции в Ню Йорк. Те трябваше да бъдат доставени в районната прокуратура. Детективите Склафани и Бренън го чакаха и щом се върна, занесоха касетите в апаратната на деветия етаж. Проправиха си път в лабиринта от машини и кабели и избраха най-отдалечения телевизор. Бренън придърпа столове, а Склафани пъхна касетата от CBS във видеото. — Време за шоу — каза той на партньора си. — Вади пуканките.

Водещата история беше пожарът, изпепелил къщата на Вандермиър на Двадесет и осма улица и Седмо авеню. Дейна Адамс беше репортерката, която предаваше на живо от мястото на събитието.

— Къщата на Вандермиър, издигната върху една от най-старите холандски ферми в града и със статут на историческа забележителност, бе погълната от пламъците тази вечер. Огънят, за който съобщили в местната пожарна в седем и тридесет и четири, се разпрострял бързо и за секунди обхванал целия покрив. Заради информацията, че в къщата често се настанявали бездомни, пожарникарите рискували собствения си живот и я претърсили внимателно. В банята на горния етаж открили труп на жена, която очевидно е умряла от задушаване. Предполага се, че именно тя е запалила огъня, лумнал в сградата. Властите отказват да назоват името на жертвата, докато самоличността й не бъде потвърдена, а роднините й — открити и уведомени.

Репортажът свърши и започна реклама.

— Къщата на Вандермиър! — възкликна Склафани. — Тя е собственост на Ланг, нали?

— Да, а Коулиф е притежавал имота до нея.

— Което означава, че и двамата са имали полза от пожара.

— Точно така.

— Да догледаме и останалите касети в случай, че има и още нещо, което може да обяснява солидната сума, платена на Джими Райън.

Три часа по-късно не бяха открили друга история, която по някакъв начин да се връзва с подкупа. Унищожението на старата къща бе отразено подробно по всички телевизионни канали.

Предадоха касетите на техника, който трябваше да ги презапише.

— Монтирай шестте истории за Вандермиър една след друга — нареди Склафани.

След това се върнаха в кабинета, за да обмислят видяното.

— С какво разполагаме? — запита Бренън.

— Съвпадение, което, както знаем, е мръсна дума, и впечатлението на десетгодишно момиченце, че баща му се разстроил, докато гледал новините. Може пък след няколко бири татко просто да е изпаднал в самосъжаление.

— Според Лиза Райън Джими твърдял, че телефонното обаждане за „отменяне на работата“ било свързано с нещо, което той вече бил свършил.

— Предполагам, че няма да е трудно да го проверим — каза Бренън и се надигна. — Имали сме много случаи, когато бездомни, без да искат предизвикват пожари в изоставени сгради.

— Погледни го и от другата страна — отбеляза Склафани. — Когато се знае, че в изоставена сграда, унищожена от пожар, е живял бездомник, е лесно да се приеме, че точно той е отговорен за огъня.

— Май и двамата сме съгласни, че е време да проверим подробно какво точно е станало на девети септември в къщата на Вандермиър — каза Джордж Бренън и извади бележника си. — Я да видим! Това е Двадесет и осма улица, на източната страна на Седмо авеню. Тринадесети участък трябва да разполага с информация.

— А аз отново потеглям с ключа на Уини Джонсън по банките — съобщи Склафани. — Трябва да открием сейфа.

— Освен ако не е прекалено късно.

— Да, ако не е прекалено късно — съгласи се Склафани. Според осемгодишното хлапе от Уилмингтън някой се е измъкнал от яхтата преди експлозията. Предполагам, че е Уинифред Джонсън. А в такъв случай, дори и без ключ, тя е могла да се добере до сейфа.

— Осъзнаваш ли, че в момента вървим по следи, предоставени ни от малко далекогледо момченце и десетгодишно момиченце, което си е водило дневник? — запита Бренън въздишка. — Майка ми ме предупреждаваше, че има и такива дни.