Преди да кажа сбогом

47.

В понеделник следобед Дан Майнър намери на телефонния си секретар съобщение от Лили Браун. Но за съжаление се оказа не това, което се бе надявал да чуе.

Лили звучеше нервно и забързано.

— Доктор Дан, разпитах за Куини. Тя има много приятели, но никой не я е виждал или чувал от месеци. Това не ми харесва. Понякога живее в старите къщи на Четвърта улица. Познатите й обаче се чудят дали не са я прибрали в някоя болница, защото, когато изпадне в тежка депресия, не говори и не яде с дни.

Възможно ли е да я открия там, зачуди се Дан със свито сърце. А ако е заключена в психиатрично отделение? Или нещо още по-лошо? Миналата зима в Ню Йорк е било ужасно студено. Ако е останала тук и е изпаднала в депресия, всичко може да се е случило.

Какво изобщо ме направи толкова сигурен, че ще я намеря? За първи път почувства безизходица. Е, не всичко е свършено. Просто не мога повече да седя и да чакам тя сама да се появи отнякъде. Утре започвам да проверявам болниците. Призна си със страх, че ще трябва да види и коя от градските служби регистрира неидентифицираните мъртъвци.

Лили се беше срещнала с бездомниците от изоставените сгради по Четвърта улица. Следващия уикенд ще се разходя натам и ще се опитам лично да поговоря с някои от тях, реши Дан.

Можеше да направи и още нещо. Лили му беше описала Куини. Бе казала, че косата й вече е съвсем сива и стига до раменете.

— Още по-слаба е, отколкото на твоята стара снимка — бе отбелязала тя. — Скулите й са съвсем изпъкнали. Но личи, че е била много хубава като млада.

Има места, където могат да направят компютърно състаряване, ако това е точният термин, помисли си Дан. Знам, че полицията е едно от тях.

Реши, че е време да пробва и други начини за откриването на Куини и с риск новините да са лоши, да разбере какво точно е станало с нея.

Докато си слагаше спортния екип и се подготвяше да тича в парка, Дан осъзна, че се надява да извади късмет още една случайна среща с Нел Макдермот.

Тази възможност облекчи леко нарастващата му тревога за Куини. Станах това, което съм, благодарение на нея помисли си Дан. Моля те, Господи, позволи ми да й го кажа.