Преди да кажа сбогом

79.

Дъждът заваля отново, докато Нел шофираше обратно към града. Пороят плющеше върху предното стъкло. Стоповете на колите все по-често проблясваха в червено, тъй като имаше задръстване.

Нел ахна, когато лека катастрофа изпрати една кола в нейното платно. За малко да докосне дясната врата. В мислите й препускаха сутрешните събития, но си наложи да се съсредоточи само върху шофирането. Чак когато вкара колата в гаража, си позволи да си припомни това, което беше научила.

Уинифред е деляла общ сейф с Хари Рейнълдс.

Адам е притежавал ключ за този сейф.

Още не можеше да си обясни абсолютно всичко, но определено имаше вероятност Адам да е Хари Рейнълдс.

— Добре ли сте, госпожице Макдермот? — запита я загрижено Мануел, момчето от асансьора.

— Да, благодаря. Малко съм изнервена. Шофирането днес е ужасно неприятно.

Беше почти три часът, когато отвори вратата на апартамента си.

Убежище! Нямаше търпение да се отърве от вещите на Адам. Независимо какво още щеше да излезе наяве, той очевидно бе имал някаква връзка с Уинифред. Може да е било само делово партньорство между мошеници. Или пък нещо, което Уинифред е смятала за романтично. Макар все още да не можеше да го повярва, беше съвсем възможно. Така или иначе, не искаше нищо в апартамента да й напомня за Адам.

Влюбих се в любовта…

Никога вече няма да го правя, безмълвно се закле Нел.

Никога вече няма да допусна подобна грешка! Премигващата светлинна на телефонния секретар й показа, че има съобщения. Първото беше от дядо й.

— Нел, ние с Дан решихме да проучим грижливо смъртта на майка му. Случайно се срещнахме с детективите Склафани и Бренън. Търсила си ги. Те вече имат някаква информация за Адам. Страхувам се, че е неприятна. Ще дойдат в моя офис към пет. Дан също ще бъде тук. Моля те, планирай да се присъединиш към нас.

Следващото беше от Дан.

— Нел, тревожа се за теб. Моля те, обади ми се веднага щом чуеш съобщението. Номерът на мобифона ми е 917–555–1285.

Нел тъкмо се канеше да изключи телефонния секретар, когато отново чу гласа на Дан.

— Нел, повтарям! Имам нужда от теб!

Усмихна се с копнеж и изтри съобщенията. Влезе в кухнята. Отвори хладилника. Направо беше нахално от моя страна да кажа на Дан, че кухнята му не е добре заредена, помисли си тя, докато оглеждаше оскъдното съдържание.

Не съм гладна, но искам нещо. Накрая се спря на ябълка, захапа я и в същия момент я осени спомен за нещо отдавна учено по история. Ан Болейн на път за екзекуцията си бе поискала, или бе изяла, една ябълка.

Кое от двете? Кой знае защо й се стори изключително важно да разбере отговора.

Дано леля Гърт си е у дома, помоли се Нел, докато се протягаше към телефона.

За щастие Гърт вдигна още при първото позвъняване.

— Нел, скъпа, какъв приятен ден. Подреждам снимките в албума, онези, които съм правила на ясновидската група. Знаеш ли, че Раул Къмбърланд, който е толкова популярен в момента, ми е бил на гости преди четири години. Бях забравила. И…

— Лельо Гърт, съжалявам, че те прекъсвам, но днес имах ужасно тежък ден. Искам да те питам нещо. Утре ще донеса петте кашона с дрехи, което е прекалено много работа за теб, а за мен ще е удоволствие да освободя шофьора и да ти помогна да ги сортираме.

— О, ти си чудесна — нервно се засмя Гърт. — Но няма да е необходимо, скъпа — отново се засмя тя. — Вече ми предложиха помощ. Обаче обещах, че няма да кажа на никого. Тя просто не иска да се намесва по някакъв начин в личния живот на клиентите си, макар…

— Лельо Гърт, Бони Уилсън ми спомена, че ще работи като доброволка в църковния магазин.

— Така ли? — възкликна Гърт с облекчение и изненада. — Не е ли мило от нейна страна?

— Не й казвай, че и аз ще съм там. До утре.

— Ще нося и албума — обеща Гърт.