Преди да кажа сбогом

82.

Джак Склафани и Джордж Бренън си купиха сандвичи от деликатесния магазин и ги оставиха в кабинета на Склафани. Преди да обядват, трябваше да свършат някои неща. Първо се обадиха на управителката на банката в Уестчестър. После отидоха при съдията, за да изискат заповед за обиск на сейф номер 332. Най-накрая помолиха районния прокурор да възложи задачата по отварянето на други членове на отдела.

Нямаха търпение да разберат какво се крие там, но не искаха да са далеч от участъка, когато доведат Карън Ренфрю, бездомната жена, чиято карта за безплатна кухня бе намерена в къщата на Вандермиър в нощта на пожара. Искаха лично да я разпитат.

Стана три часът, когато най-после се захванаха със сандвичите. Седнаха в кабинета на Джак и докато ядяха, четяха подробния доклад за Адам Коулиф.

— Трябва да кажем на районния прокурор да назначи това момче в Бисмарк — отбеляза Склафани. — За два дни изрови повече информация, отколкото клюкарите репортери — за цял живот.

— При това доста неприятна — отбеляза Бренън.

— Разбито семейство. Младежко криминално досие, което е съдържало кражби от магазини и дребни обири. Разпитван за смъртта на чичо си, от когото майка му наследила сериозна сума. Така успял да отиде в колеж.

— Откъде нашият човек се е сдобил с цялата тази информация?

— Добра полицейска работа. Свързал се е с някакъв паметлив пенсиониран шериф. Открил и един професор в колежа, който не се страхувал да говори. Продължавай нататък!

— Лъжец. Самохвалко. По някакъв начин успял да се сдобие с тестовете за последните изпити. Фалшифицирани препоръки за работа. Позволили му да подаде оставка. На втората си служба започнал връзка с жената на шефа. Уволнен. В третата фирма го заподозрели, че продава съдържанието на запечатани оферти на съперниците им.

— Докладът свършва така — продължи Склафани: — „Последният му работодател в Бисмарк казал: «Адам Коулиф вярваше, че има право да притежава всичко, което си поиска, независимо дали става дума за жена, или за вещ. Показах досието му на един приятел психиатър, който заключи, че Адам има сериозно личностно разстройство и вероятно е социопат. Както при много други подобни случаи, той може да е интелигентен и да притежава повърхностен чар. Поведението му може да е приемливо, дори безукорно. Но ако нещо се обърне срещу него, би направил всичко, за да защити собствените си интереси. Абсолютно всичко. Изглежда изпитва пълно пренебрежение, дори неприязън, към общоприетия морал.»“

— Уау! — възкликна Бренън. — Как жена като Нел Макдермот се е свързала с такъв човек?

— Както много умни жени се свързват с подобни хора. Чуй какво мисля! Ако ти самият не си лъжец, трябва да се опариш поне веднъж, за да започнеш да разбираш, че има хора като Адам Коулиф, които понякога са опасни.

— Въпросът е кой е скочил от яхтата?

— И дали въобще някой е скочил? След като отворят сейфа, ще знаем дали е ходено в банката.

Телефонът звънна. Склафани вдигна.

— Добре, идваме — каза той и погледна към Бренън. — Намерили са Карън Ренфрю. В момента е в Тринадесети участък. Да вървим.