Преди да кажа сбогом

6.

Новата приятелка на Сам Краус, Дина Крейн, не беше никак доволна, когато той й се обади в петък сутрин, за да отмени срещата им за вечерта.

— Можем да се видим в бара на Хари, когато свършиш.

— Слушай, става дума за бизнес и не знам колко ще продължим. Имаме доста неща да обсъждаме. Ще ти звънна в събота.

Затвори, без да й даде възможност да каже нищо повече. Седеше, мрачно вторачен в кабинета си на Трето авеню и Четиридесета улица, чиито стени бяха покрити с художествените изображения на небостъргачи, построени от собствената му компания.

Беше едва десет часът, а вече беше ядосан заради обаждането от прокуратурата, в което настояваха за среща с него.

Краус се надигна и отиде до прозореца. Остана мрачно вторачен в улицата шестнайсет етажа по-надолу. Загледа как една кола бързо си проправя път през натовареното движение. После се усмихна криво, тъй като колата се оказа заклещена зад един камион, спрял внезапно и блокирал две платна.

Усмивката му обаче бързо изчезна, когато осъзна, че в известно отношение приличаше на тази кола. Беше преодолял много препятствия, за да стигне до даден етап в живота си, а сега на пътя му се явяваше огромна преграда и заплашваше да го блокира напълно. За първи път от пубертета насам се почувства уязвим.

Сам беше на петдесет години, среден на ръст, с едър кокал, обветрена кожа, оредяваща коса и независим характер. Никога не мислеше за външния си вид. Това, което го правеше привлекателен за жените, бе излъчването на непоклатима увереност в себе си, съчетана с циничен интелект. Някои го уважаваха. Много повече се страхуваха от него. Малко го харесваха. Към всички Сам изпитваше само леко презрение.

Телефонът звънна, последван от интеркома на секретарката му.

— Господин Ланг — съобщи тя.

Сам се намръщи. Компанията на Ланг беше третият фактор в работата по кула „Вандермиър“. Чувствата му към Питър Ланг варираха от завист заради факта, че е продукт на наследено богатство, до неохотно възхищение към гения му да купува евтини имоти, които се оказваха златни мини.

Краус отиде до бюрото си и вдигна слушалката.

— Да, Питър? Мислех, че си на игрището за голф.

Питър наистина се обаждаше от имението на баща си в Саутхямптън.

— Всъщност точно там съм. Просто исках да се уверя, че срещата ни не е отменена.

— Не е. — Сам затвори, без да каже довиждане.