На мама и татко, хора на планината.
Отново е същото време на годината. Времето, когато ледниците връщат тела.
Огромната ледена маса се превръща в замръзнала река, която тече толкова бавно, че движението ѝ остава незабележимо за очите. По-скорошните жертви се блъскат с по-отдавнашните в огледалните ѝ дълбини. Някои се появяват още на върха, други чак в подножието и никой не знае кое е следващото тяло, което ще изплува.
Отнема им години, докато излязат на повърхността. Дори десетилетия. Наскоро ледник в съседна Италия се появи в новините, след като поднесе мумифицираните трупове на войници от Първата световна война, напълно екипирани с пушки и каски.
Рано или късно всичко, което е било погълнато, ще изплува, затова всяка сутрин проверявам местните новини.
Чакам едно определено тяло.